На 4 май 1882г. моряци от бразилският кораб „Арагуари” уловили бутилка със съобщение. То било написана на страница от Библия и гласяло: „ На борда на  английската шхуна „Морски герой” е започнал бунт. Капитана е убит. Първият помощник е хвърлен зад борда. Аз, който съм вторият помощник на кораба съм  принуден да карам кораба към устието на Амазонка. 45 градуса,15 минути западна дължина и 2 градуса, 30 минути южна ширина. Скорост 3,5 възела.  Спасете ме”.

Капитана на бразилския кораб взел курс към оказаното място. След няколко часа бунтовният кораб бил намерен. Моряците от „Арагуари” под ръководството на лейтенант Виейра бързо потушили бунта и освободили затворения в трюма втория помощник и двама моряка, които отказали да участват в метежа.

Освободеният помощник капитан попитал озадачен:

– Но как разбрахте какво се е случило с нас?

– От вашето съобщение, което намерихме в бутилка.

– Какво  съобщение? Нищо не съм изпращал.

Лейтенанта показал на пострадалия намерената бележка.

– Но това не е моят почерк!- възкликнал помощник капитана.- Нямах възможност да напиша каквото и да е, още по-малко да го хвърля с бутилка в морето. Бунтовниците следяха всяко мое движение. А верните моряци били хвърлени в трюма, където скоро се оказах и аз. Колкото до капитана, той се разболя и остана на брега в Ресифи, като остави командването на първият помощник.

Всичко това довело до голямо недоумение бразилските моряци и чиновници на Фолкландските острови, където е бил ескортиран  корабът „Морски герой”. Бунтовниците били изпратени в Англия, където били съдени.

По време на съдебния процес били разкрити сензационни факти.

Изяснило се, че английският писател Джон Пармингтон е написал роман със заглавие „Морски герой”. За да заинтересува публиката, след публикуването на книгата писателят пуснал в морето 5000 бутилки с послание за помощ, написано на страница от Библията. Тази акция била много трудоемка и доста скъпа.

Малко след това бразилските моряци са уловили една от тези бутилки.

Интересното е, че едва ли тази измислица на писателя  би станала известна, ако това не бе станало наистина.

Това станало на 28 юли 1900г. В този ден италянския крал Умберто I  със своя адютант пристигнали в град Монца, намиращ се на няколко километра от Милано. Целта на това пътуване била награждаването на победителите в състезанието по лека атлетика.

Вечерта в деня на пристигането кралят и неговия адютант отишли да вечерят  в един малък ресторант. Обслужил ги собственика на ресторанта, който също се наричал Умберто.  В първите минути кралят бил много изненадан, защото  обслужващият ги човек много приличал на него.

Краля заговорил двойника си и установил още интересни факти. Оказало се, че са се родили в един и същ град и на един и същ ден. Освен това са се оженили и двамата на 22 април 1868г, за жени на име Маргарита. И двамата имали син с името Виторио. В деня на възкачването на сегашния крал на престола, неговия съименник отворил собствен ресторант.

През 1866г., когато краля бил още полковник, а собственика на ресторанта обикновен войник и двамата били наградени за храброст. След три години и двамата получили повишение. Бъдещият монарх станал командир на корпус, а съименника му бил повишен в чин сержант.

В края на разговора краля пожелал да награди двойника си и казал на адютанта си да усигори присъствието му на състезанията.

На следващата сутрин Умберто се поинтересувал за съименника си.  Съобщили му, че са го застреляли. Опечален краля пожелал лично да изпрати покойника в последния му път.

Изведнъж прозвучали три изстрела , те били насочени към монарха. Два от куршумите уцелили сърцето му и той починал веднага.

На 17 септември 1958г. влак на железопътната компания „Джърси Централ“ катастрофирал и паднал в залива Нюърк. На мястото на трагичния инцидент веднага пристигнали представители на пресата, в това число и фоторепортери, които направили снимки на мястото на произшествието.

На другия ден в един от вестниците била поместена снимка, изобразяваща стърчащия последен вагон,  показващ се от водата, на който можело добре да се види номер 932.

Няколко хиляди души, които видели тази снимка, заложили на това число в незаконна лотария, която се провеждала в този ден.

Каква била радостта и изумлението на тези хора, когато разбрали, че печелившия номер се оказал точно този.

Чарлз Уелс бил известен като човек, който е сринал банката в Монте-Карло. И наистина той е направил това три пъти в един ден.

Това станало през 1891г. Отначало Уелс два пъти спечелил по 100 000 франка от две маси. За това той няколко пъти подред правел залог на червено и черно последователно на две маси и почти през цялото време печелил. Освен това винаги залагал една и съща сума.

Третия път заложил на числото 5. Към първоначалното залагане добавил цялата до момента спечелена сума и отново спечелил. Очевидци са свидетелствали, че този човек още пет пъти залагал на числото 5 и винаги печелел. След това Чарлз Уелс прекратил играта и излязъл от казиното.

Той не бил от страстните играчи, които имат свои хитроумни системи за печалба. Дали не е бил мошеник? Интересно, но неговото име не било отбелязано в списъка на „опасните за заведението клиенти“. Освен това, след този фантастичен успех, той повече не се е появявал в нито едно казино.