Изследвания в  тази област показват, че заниманията с акваробика са не само безопасни, но и улесняват раждането.
Екип от учени от Университета в Кампинас в Сао Пауло, Бразилия са наблюдавали какъв ефект ще имат такъв вид занятия при 71 бременни жени.
Тези жени са били разделени на две групи. На едната група били предписани по 50 минути занимания с акваробика, а на другата не.
При наблюденията не са забелязани различия относно продължителността или начина на раждане. Но в групата занимаваща се акваробика, само 27% от жените са се нуждаели от обезболяващи, а във втората група 58%.
Упражнение по време на бременност отдавна е спорен, тъй като винаги има страхове да не се навреди на плода.
Въпросното проучване, не е открило вредни ефекти от заниманията с акваробика.
Умереното занимание с такъв вид „спорт“ по време на бременност не е вредно за здравето на майката и на детето. Напротив, намалят изискванията за обезболяващи. Акваробиката дава на жените по-добра психическа и физическа форма.
При децата родени от жените, участвали в групата занимаваща се с акваробика, не са забелязани отклонения.

Какво си мислите когато наблюдавате тази фотография?
Тя е направена в Кения през 2010г.
Много мисли идват на ум. Жалкото е, че гледайки тази фотография те са доста неприлични.
Но помислете само за миг, как птици и животни живеят в симбиоза.
Тази птичка се храни със паразитите, който живеят в организма на зебрата. Така тя получава храна, а зебрата решава въпроса с хигиената си.
Идеално взаимодействие, нали?

Лавандулата е била използвана в древен Египет за балсамиране и козметика. Гърците са научили много от египтяните в козметиката. Древните римляни са признали лечебните и антисептични свойства на лавандулата, използвани в борбата с насекоми и пране на дрехи.
Лавандулата почти никога не са използвали в Тъмните векове, но монаси и монахини са запазили древни ръкописи с полезните свойства на растенията.
Лавандулата се възражда при Тюдорите в Англия. Когато Хенри VIII разпуснал манастирите, лавандулата се преместила в градините. Дамите я използвали за различни неща: слагали я сред бельото, пълнели възглавници с нея, с нея освежавали въздуха, смесвайки я с пчелен восък я използвали за полиране на мебели.
Традиционно лавандула се засаждала, където съхнело прането, за да могат дрехите да абсорбират аромата й. С нея прогонвали и насекоми.
Кралица Елизабет обичала много това растение и го използвала за приготвяне на чай, с който лекувала честите си мигрени, разбира се прилагала го и за парфюм. Тя поощрявала засаждането на лавандулови полета.
Мари Хенриет, съпругата на крал Чарлз I, използвала лавандулата като ароматен сапун за пране и къпане.
Приложението на това растение е много голямо. използвано е за премахване на въшки, като парфюм, с него полирали мебелите си и го използвали за лекарство при всички болести в домашната медицина.
Малки чантички били натъпквани с лавандула и давани на млади жени, за да привличат мъжете.
Нейната прекомерна употреба е допринесла за изчезване на популярността й в началото на 20 век.
Днес лавандулата се използва за сънотворно средство, миризмата й има успокояващ ефект и помага на човек да заспи.

Това е улица в град Дунедин Нова Зеландия. Тя е регистрирана в Книгата на рекордите на Гинес, като най-стръмната улица в света. Дълга е 359 метра и се изкачва на височина 80 метра. В най-наклонения участък от 161,2 метра тя се издига  на височина 47,22 метра, което създава наклон от 38 градуса.
Дунедин е основан през 1848 година. При построяването на града се е появила и най-стръмната улица. Стръмността на улиците е непреднамерена. Това е станало и в много други части на града и в цяла Нова Зеландия като цяло.
Улиците са планирани в Лондон, без оглед на релефа.
Проектирането на тази странна улица, както и всичко в Дунедин е направил Чарлз Кетлом, който изобщо не е подозирал, че северо-източната част на града не е най- подходящото място за прокарване на автомобилни пътища. Дошлите да изпълнят проекта, забелязали, че ги очакват малки неприятности.
В резултат на това, горната част на улицата бил толкова стръмен, че трябвало да се покрие с бетон, в противен случай, през горещините, асфалта от върха ще се стича надолу.
На тази улица ежегодно се провежда «Baldwin Street Gutbuster». Това е състезание, в което участниците се състезават кой най-бързо ще се изкачи по нея, а след това ще слезе в най-ниската й част.
От 2002г. тук се провежда «Cadbury Jaffa Race», което е част от фестивала «Dunedin Cadbury Chocolate Carnival». На него около 30 000 малки кръгли шоколадови бонбони «Jaffas» се пускат отгоре на улицата и те се търкалят по наклона й.
Преди пускането всеки бонбон получава свой личен номер, който е отпечатан върху хартия закрепена към бонбона. Така те се отличават един от друг. Всеки бонбон има свой спонсор.
Бонбоните се търкалят от 15 до 25 секунди. Малко преди падането, бонбоните попадат в специална фуния. Първите пет попаднали в нея се считат за победители.
Всички приходи от „състезанието“ отиват за благотворителност.

Дизайнерът от Бразилия Алисон Уилсон Стрехер предлага съвършенно нов поглед на известната на всички кафеварка.
За вдъхновението на майсторът е послужил знаменития екзоскелет  Hybrid Assistive Limb.
Притиснат до  корпуса сгънат лакът, наподобава на бразилската кафеварка, която заема много малко място.
В „лакътя“ ръчно се изсипва ситно смляно кафе, а под него се слага чашка за готовото кафе. Интересното е, че прибора се регулира по височината на чашата. В стационарната част на устройството е вписан резервoар за вода, който не утежнява конструкцията. Капацитета на кафеварката е три чаши ароматно питие.
Дизайна на тази кафеварка, въпреки своята демократичност е критикувана за рутиност и неловкост, присъща за почти всички домакински уреди.