Американската авиокомпания United Airlines  нарекла свой самолет на жител от Чикаго. Той станал известен с това, че редовно лети със самолети на тази авиокомпания в продължение на 30 години.
За тези 30 години консултантът по продажбите Стакер е преодолял със самолетите на United Airlines  10 милиона мили, което се равнява на 400 полета по целия свят.
Компанията давала на пътниците точки като награда за пътуване с техните самолети, но американецът станал рекордьор по събирането на точки и за това компанията е нарекла свой самолет с неговото име.

През 1985г. Доктор Харлан Стоун от Феникс, щата Аризона е използвал хитро умен начин за зашиване при операция.
Използвания начин наподобава катарама. която  служи единствено ако на пациента се наложи повторна операция.
Така „вградената катарама“ остава в тялото само за 14 дни.

Американски учени са изобретили спрей, чрез който може да се прочете писмо без да се отваря.
За да видите какво се крие в запечатан плик е необходимо да впръснете от този спрей върху повърхността на плика. Така за 10-15 минути пощенският плик става прозрачен.
Препарата не оставя никакви следи и може да се използва няколко пъти.
Този аерозол е създаден в една от институциите на Пентагона и е предназначена предимно за полицаи и тайни служби.

Края на XIX век. В културата на Норвегия се открояват две имена: Хенрик Ибсен и Едвард Григ. Драматург и композитор. Тяхното творческо сътрудничество е довело до създаването на сюитата „Пер Гюнт“.
В писмото си от 23 януари 1874г. Ибсен, който тогава е живял в Дрезден, се обърнал с молба Григ да напише музика към драмата „Пер Гюнт“. Ето какво е написал в писмото си великият драматург.
„Уважаеми Едвард Григ!
Обръщам се към Вас по повод на един мой план, който се готвя да изпълня. Съгласни ли сте да напишете към пиесата „Пер Гюнт“ необходимата музика? Не се съмнявам, че можем да разчитаме, тази пиеса да бъде представена  в Копенхаген и Стокхолм. Но аз Ви моля, докато не е огласено за това, да ми дадете по възможност най-скоро отговор.
С уважение Хенрик Ибсен „.
След получаване на писмото, Григ веднага пристъпил към работата. Драмата на Ибсен и неговите герои силно докоснали сърцето на композитора.
В историята се разказва историята на един млад мъж, който напуска родния си дом с надеждата да забогатее и да намери своето щастие. Много години се скитал Пер Гюнт. Посетил много страни видял много неща. Накрая се върнал в родината си остарял, измъчен, не намерил своето щастие. Връщайки се у дома Пер Гюнт осъзнава, че най-скъпото за него е родната земя, майка му и невястата му Солвейг, която го чакала четиридесет години и вярвала в завръщането му.
За прототип на Пер Гюнт послужил самият автор.
Когато Ибсен писал драмата си, се намирал  в дълбока духовна криза. В Норвегия не приемат произведенията му. Той много страдал и заминал зад граница. И там далеч от родната зема идва мисълта да напише за скитанията на младия човек.
Григ започнал бързо да пише музика към пиесата. Интересното е, че музикална тема за главния герой Пер Гюнт няма, явно образа на юношата бил неприятен  за композитора. Но първо написал музика характеризираща точно Солвейг. Девойката, която дълго и предано чакала.
Интересното е, че в пиесата на Ибсен песента на Солвейг  я няма. Ибсен само е написал  забележка „Солвейг пее“.
Мисълта за песента на Солвейг принадлежи на композитора.
А ето и самата песен:
Зимата мина и пролетта ще премине, и пролетта ще премине.
Цветята ще изсъхнат, снегът ще ги затрупа, снегът ще ги затрупа.
И ти ще се върнеш при мен, сърцето ми говори, сърцето ми говори.
Вярна ще ти остана, само за теб ще живея, само за теб ще живея.
Ще се върнеш при мен и ще ме обикнеш, и ще ме обикнеш.
От беди и нещастия ще те укрия, ще те укрия.
Ако никога не се срещнем отново, не се срещнем отново,
въпреки всичко, аз ще те обичам о моли мой, о мили мой.

В началото на 1995г. в китайския град Сиуан-Хе се появило необичайно дете. То било облечено странно и говорело на трудно разбираем китайски диалект.
В полицията казало, че се казва Хон-Хен и живее в манастир недалече от Чен-Джо. Момчето били на 11 години. То изглеждало уплашено и през цялото време питало къде е, защо градът е такъв странен и колите вървят без коне.
В полицията решили, че детето не е със всичкия си и го изпратили в психиатрична болница.
На въпроса на лекарят, коя година сме, момчето отговорило-1695г. След редица изследвания установили, че момчето е съвсем здраво. Доктор Ли много се заинтересувал от страния си пациент. Той повикал специалисти и ги накарал да говорат с Хон-Хен. Оказало се, че момчето говори на китайски, характерен за XVII век.
Детето останало в болницата почти цяла година и неочаквано изчезнало в началото на 1996г.
Доктор Ли решил да потърси манастира, за който споменал Хон-Хен. Оказало се, че той наистина съществува и е основан в началото на XVII век.
В архивите на манастирът докторът открил интересни записки. В тях се споменавало за някой си Хон-Хен, прислужник в манастира. В документите се съобщавало, че в началото на 1695г. момчето неочаквано е изчезнало и се появило една година по-късно „обладано от демони“.
Детето разказвало, че е било в  XX век, че хората карат каруци без коне, по небето летели святкащи колесници и хората разговаряли със огледалата си.
Обяснението на този загадъчен случай може да бъде само едно. Момчето по някакъв начин е попаднал в бъдещето.
Но щом то е могло да се върне обратно, означавали това, че бъдещето и миналото съществуват едновременно?