Известният австрийски художник и портретист от 20 век  Joseph Aigner няколко пъти е опитвал да се самоубие.
На 18 години се опитал да се обеси, но това било спряно от незнайно появилия се монах-капуцин. На 22 години отново опитал, но бил спасен от същия тайнствен монах.
Осем години по-късно художникът бил осъден на смърт за политическа дейност. Намесата на монаха смекчило присъдата
На 68 годишна възраст успял да се самоубие с пистолет. Опелото му водел монаха, чието име никой тогава не знаел. Каква е  била причината, поради която този човек толкова внимателно е пазил художника, никой не знае  и до днес .
Историята не свършва до тук. Когато художникът по някаква случайност се срещнал с монаха, той нарисувал портрета му. Картината нарекъл Хамно. По- късно се изяснило, че с това име наричали тайнствения капуцин.

За китайците няма маловажни неща. За решаването не всеки проблем, колкото и малък да е, те организират национална кампания, за откриването на най-ефективното решение.
Благодарение на тази национална черта, на една от улиците на Шанхай се е появила нова скулптура, прекършено дърво. То е направено от употребявани пръчици за храна.
Китай е една от най-населените страни в света. И заедно с другите проблеми свързани със преселеността, съществува и една много необичайна за нашето мислене, а именно: „Какво да правят с използваните вече пръчици за храна?“
В Китай около стотина дървета се отсичат всеки ден. Това е много за страната и е решено това изсичане да намалее.
За това на една от улиците на Шанхай било поставено петметрово дърво направено от 30 хиляди използвани пръчици за храна. Преди това те предварително били очистени от храната и соевият сос. По замисъла на авторите дървото е прекършено и лежи на тротоара.
По такъв начин организираната кампания за опазване на околната среда, ясно показва колко безотговорно се използват природните ресурси. Целата й е, китайците да приемат да използват пръчици за многократна употреба.
Дори в такава огромна страна природните богатства не са безкрайни. Хубавото е, че хората в нея осъзнават това.

Да сте забелязали човек, на когото са издигнали паметник за това, че е получавал в живота?
Паметници са издигнали на тези, които са направили много за другите, дали са всичко от себе си, понякога дори и живота си.
Най-влиятелните и успели хора винаги търсят начин да направят нещо добро. Често можеш да ги чуеш да казват: „Какво мога да направя за вас“?
Те се занимават с благотворителност, помагат на децата, възрастните, младите…..Списъкът е доста дълъг.
Когато откликнете на нуждите и интересите на хората, ставате притегателен център за тях. Именно тогава може да им повлияете, да ги промените към добро.
Човек откликва на повик само ако сте отговорили на нуждата му. Рекламата, лекцията, проповедта едва ли биха повлияли така силно, както конкретната помощ необходима за момента.

Те били от щата Охайо. Родителите им били убити, когато били на няколко седмици. Близнаците били осиновени от различни семейства. От тук започва серията от невероятни съвпадения.
Двете приемни семейства без да се консултират и да знаят плановете си, кръстили момчетата с едно и също име Джеймс. Братята израснали без да знаят за съществуването на другия. И двамата получили юридическо образование. Били добри дърводелци и умеели доста добре да чертаят. Оженили се за жени с едно и също име – Линда. Всеки от тях имал син, когото кръстил Джеймс Алан.
По-късно и двамата се развели, оженили се повторно за жени с еднакво име Бети. Всеки от тях имал куче Той. Съвпаденията като че ли били безкрай.
На 40-годишна възраст те се срещнали и били впечатлени от факта, че през време на принудителното си отделяне, изживели един и същ живот два пъти.
Интересното е, че синовете им се оженили и имали също синове. Единият нарекли Богдан, а другия Василий, за да ги различават, защото те много си приличали. И тъй като живеели близко един до друг, често ги бъркали.

През 30-те години на миналия век, Джозеф Фиглок, жител на Детройт, си вървял по улицата. Изведнъж от прозореца на многоетажно жилище върху главата на Джозеф паднало едногодишно дете. Участниците в инцидента се отървали с лека уплаха.
По-късно се изяснило, че млада и безгрижна майка, просто е забравила да затвори прозореца, а любопитното й чедо се качило на перваза на прозореца. И вместо при падането детето да умре, попада в ръцете на объркания си неволен спасител.
Ще си кажете поредното чудо. Но какво ще кажете за това, което се е случило година след това?
Джозеф вървял по улицата и изведнъж от многоетажното жилище на главата му паднало същото дете.
Оказало се, че Джозеф сам е поставял тези бракувани прозорци, които не се затваряли добре, за което бил наказан.
За да не изкушава съдбата той започнал да минава от другата страна на улицата. Минали години. Но както казват, от съдбата си не можеш да избягаш.
Минавайки по познатата улицата от същия прозорец на глават му паднала девойка, която се оказала падналото дете на главата му преди 15 години.
Скоро след това Джозеф се оженил за момичето и от тогава не поставял вече прозорци, но с овладяване на технологиите свързани с професията си не се разделил. Това се оказало много удобно след брака му, защото се занимавал с това, още дълго време.