Говорейки за Тбилиси на можем да не споменем Мостта на мира. Този пешеходен мост е на река Кура. Той обединява улица Иракли и парка Рика.
Мостът се състои от 156-метрова стоманена рамка, покрит е със стъкло. Цялата конструкция се опира на четири мощни опори. На моста може да попаднете, както от страната на улица Иракли и парка Рика, така и от крайбрежните булеварди. Той е построен по инициатива на президента на Грузия Михаил Саакашвили. Мостът официално бил открит на 6 май 2010г.
Негов архитект е италианеца Michele De Lucchi, построил преди това Авлабарската резиденция и новото здание на Министерството на вътрешните работи. Осветлението е направил френския дизайнер Филип Мартино.
За съжаление италианците не са много силни в архитектурата, но мостът се е оказал доста добър.
Грузинците могат да се гордеят, че в тяхната столица се е появила добра и модерна архитектура.

За красота. Широко е разпространено мнението, че нарезите върху хляба служат за отделяне на въглеродния двуокис, който се формира при ферментацията на тестото по време на печене. И ако не се направят такива нарези, кората се разпуква и се разваля вкуса на печеното изделие.
Но в действителност всичко изглежда много по-просто. Работата е там, че въглеродния двуокис при печене без голямо усилие се промъква през микроскопичните пори на тестото, без да разваля вида на печеното. Например, на препечен хляб няма никакви нарези и кората е цяла.
Пукнатини в хляба могат да възникнат, при висока температура или отсъствие на пара във фурната.
Нарезите върху отделните видове хляб изпълняват естетическа функция, така купувача лесно може да познае любимия си хляб.
Разрезите могат да бъдат дълбоки и не толкова, наклонени или прави минаващи по дължината на хляба, но това не влияе на качеството и вкуса на хляба.

Както се знае в японския език се използва смесено писмо, състоящо се от йероглифи и фонетична азбука. Звукоподражателните междуметия се записват именно с фонетичната азбука, за тях специални йероглифи няма.
Звукоподражанието в Япония е толкова популярно, че едно от ястията им „сябусябу“ е взело името си от звука, издаващ се при изплакване на прането. Още един пример, думата „синсин“ е звукоподражание на обилен снеговалеж.
Междуметия като „anoo“, „ССА“, „Ето’о“ в японския език се използват по същия начин, както в нашия, „ъ-ъ“, „хм“, „като“,  за запълване на паузи между думите.
Ето и един интересен случай. При оценка на сътрудничеството с Япония, Путин казал: „Оборотът от 7,0 милиарда долара „не е ахти“ (става дума за горещо) за нашата страна. Преводачката не могла да преведе израза, защото аналог на това междуметие в японския нямало.

Може би предполагате, че ивиците на зебрата са нужни не за забавление, а за маскировка. Едва ли се досещате как й помагат да се скрие.
Ивиците на зебрата са в унисон с африканската трева. Няма значение дали тя е жълта или зелена. Ще попитате как така, нали лентите върху зебрата са черни и бели? Това не означава, че лъвът, който е основният й враг е глупав.
Просто и лъвът, както кучето не различава цветовете. Той не може да забележи зебрата и ще премине край нея без да я види. Това често спасява животните , които се отделят сами от стадото или се разхождат неохранявани от другите себеподобни. Въпреки всичко зебрите се движат на стада и заедно.
Малко е вероятно, лъвът макар и далтонист, да не забележи стадото. В случая самите ленти спасяват животното. Те се сливат с лентите на другите животни и така лъвът не може да се съсредоточи само на едно животно. Вместо стадо от отделни животни, хищникът вижда нещо огромно и пъстро, даже той не може да разбере в каква посока се движи тази маса.
Хората използват подобен вид маскировка. Дали това помага на моряците или не знам, но лъвове рядко ги нападат.

Трудно ще намерите страна, в която необичайните съревнования да превишават тези в Финландия. Какви ли няма там: футбол в кал до колене, носене на жена по пресечена местност, надяждане с чили, хвърляне на гумен ботуш или клечка кибрит и даже шампионат по свирене на въображаема китара.
Миналата седмица се проведе едно от най-известните състезания в страната – световно първенство по мятане на мобилни телефони.
Шампионата се провежда вече единадесети път в град Санволина, намиращ се на 300 километра от Хелзинки.
Идеата за състезанието е дала Кристин Лунд, собственик на прекрасен малък хотел.
По време на кампанията за събиране на стари мобилни телефони за рециклиране й идва идеята да направи с телефоните това, което е искала винаги да прави. Да хвърли надалеч средството за връзка, допринасящо не само радост от общението, но и раздразнение от празната батерия или очакване на необходимо повикване.
Последният рекорд е поставен от англичанинът Крис Хъф през 2007 г., хвърлил мобилния телефон на 95 метра и  83 сантиметра.