Природен антифриз

Риби в Северния Ледовит океан по някаква тайнствена причина не замръзват при минусови температури. В тях открили природен „антифриз“.

Температурата на водата в Арктика целогодишно е около точката на замръзване – минус 1,8 °C. Температурата на замръзване в кръвта на рибите е около минус 0,9°C, така че би трябвало да се наблюдават някакви изменения, но такива няма. В кръвта им се съдържа гликопротеин, който не позволява замръзването. Той е бил открит преди половин век, но как именно действа, си е останало загадка.

Учени с помощта на терахерцова спектроскопия изяснили, че молекулите на водата, които се съдържа в кръвта на антарктическия кликач, формиращи и разрушаващи химичните връзки, при поява на белтъка забавят действието си.

Това забавяне в процеса при формиране на химически връзки, спира кристализацията на леда, която би била пагубна за рибите. Разбира се, това не би спасило рибата от по-ниските температури, но това не позволява на водата наоколо да замръзне.

Изследователите са искали да намерят по-ефективни начини за борба със замръзването на своите автомобили. Рибният белтък се справя с това много по-добре от изкуствените антифризи, които се свързват непосредствено с молекулата на водата в най-ниската точка на замръзване. Белтъка не се свързва, но присъствието му се усеща на далечно разстояние.

Нов цвят на очите

В бъдеще ще можем да избираме цвета на очите си.

В Америка е разработена технология, която променя цвета на очите с помощта на лазер. Притежателите на кафяви очи могат да получат сини такива.

Идеята е съвсем проста. Тъй като очите с кафяв цвят съдържат повече меланин във външния слой на ириса, достатъчно е да се премахне и очите ви ще станат сини.

Процедурата трае около 20 секунди и е абсолютно безболезнена. Синият цвят на очите ви ще се появи след седмица.

Този метод се явява отлична алтернатива на контактните лещи.

Внимавайте, ако промените кафявите си очи, след това не бихте могли да възвърнете цвета им, нито да ги промените в някакъв друг цвят.

Живеенето на по-високите етажи в сградите се отразява на здравето

Учените доказаха, че да се живее на по-висок етажи е вредно. За нормалната дейност на човешкия организъм е необходимо определено ниво на земното магнитно поле.

Ако то е слабо, при хората се появява сериозни проблеми със здравето.

След дълги проучвания специалистите установили, че след седмия етаж магнитното поле отслабва дотолкова, че може да навреди на човешкия организъм.

Освен това се знае как строителният материал, от който са направени сградите, влияе върху геомагнитното поле. Бетонът отслабва силата му с 10%, кирпичът – със 7%, а дървото – само с 1%.

Този ефект е вреден най-вече за сърдечно-съдовата, нервната и имунната система, защото създава допълнително натоварване върху организма.

Ген, който отговаря за „глупостта“

Такъв е открит при мишките. При неговото изключване съществено се подобряват интелектуалните способности на гризачите. Специалистите са го кръстили „ген на Хоумър Симпсън“ в чест на главния герой на телевизионния сериал „Семейство Симпсън“.

По време на експериментите лабораторните мишки с изключен ген RGS14 по-добре са запомняли предметите, които са им поставяли в клетките, по-бързо са намирали изхода от лабиринта.

Изследователите припомнят, че „генът на Хоумър Симпсън“ се среща и при хората.

Питам се, защо хората и мишките имат ген, който на практика ги прави по-глупави?

Може да се окаже, че RGS14 е ключов ген в мозъка, който прекъсва сигналите на мозъка, имащи голямо значение при обучението и запомнянето на информации.

Липсата на такъв ген не причинява видими страдания на мишките, но специалистите предполагат, че тогава се променят функциите на мозъка им. Съвременната наука за сега не може да открие тези изменения.

Разгадан е езика на делфините

Делфините, китовете и кашалотите, както и всички останали китоподобни, говорят помежду си на подводни диалекти, които учат през детството си. Езикът им е съвършен и си има свой синтаксис и богата лексика.

За пръв път в историята на света срещаме толкова перфектна нечовешка реч. Все още не знаем какво точно си казват, но едно е сигурно: репертоарът им от думи и изрази е пъстър и изключително сложен. Езикът им предава дори абстрактна информация, което означава, че са с интелект, подобен, а може би и по-съвършен от човешкия. Най-гениален е „народът“ на бутилконосите делфини, за които подозираме, че са по-умни от хората.

Този вид делфини имат голям, добре оформен мозък, с различни центрове на емоциите и мисловната дейност. Те решават сложни логически задачи и се учат с далеч по-бързи темпове от хомо сапиенс. Живеят в сплотено общество с отделни социални групи и следват свой етичен кодекс. В критични ситуации действат бързо и организирано, следвайки предварително обмислен план.

Наблюденията и експериментите показаха, че всеки строго координира действията си с другите. Тази задружност е невъзможна без стройна комуникационна система с ясни правила и синтаксис. 100%-ово доказателство за нея са сигналите, които се записват под вода. Проследени са разговорите им в спокойно състояние, при тревога, смърт, раждане на делфинче или в други радостни моменти. Освен със звуци те си общуват и с жестове, докосвания, погледи, промяна в позицията на тялото и дори с мехурчетата, които издишват.

Когато си бърборят в тоналния режим, те използват нискочестотни модулирани сигнали. Делфинът майсторски сменя посоката и скоростта на честотните вариации, „изговаряйки“ цели фрази и изречения. Структурата на сигналите е поредица от акустично различаващи се елементи и представлява серия от съобщения, подобни на криптограми. Възможностите на такъв усложнен език са огромни. За да разчете особените наречия, подтекстове и нюанси, дешифровчикът трябва да знае какви са значенията на всяко умишлено изменение в честотния обхват, регистъра и продължителността на „думите“.

Подсвирквания, мърморене, писукания и всевъзможни звуци са малка част от репертоара на китовете, записан и от биолозите в Университета на Куинсленд, Австралия. За 3 г. те са проучили над 34 типа китови фрази.

Учените следват гърбатите китове, мигриращи край източните австралийски брегове. Закрепват аудио предаватели върху шамандурите и прослушват подводните диалози от брега. Именно така записват 660 звуци от 61 китови общности.

Част от фразите са напълно неразбираеми, докато други имат ясен смисъл. Влюбят ли се, мъжките „запяват“ романтични любовни песни, ухажвайки своите Жулиети. Някои високочестотни викове и писъци изразяват несъгласие, раздор, обида и могат да прераснат в истински подводен скандал. Майката вика малкото с нежно „уооп“, тоест „ела“. Общуват си напълно като нас, което, е меко казано, удивително.

В океаните живеят истински разумни индивиди. Крайно време е да помислим как да ги опазим. Най-големият им враг сме самите ние с нашите китоловни кораби, лодки, сонарни станции, химикали и киселинни дъждове“.