Един малък сборник, озаглавен „Избрани духовни песни от Йохан Михаел Хайдн в преработка за хармониум и орган“ е издаден от Ото Шмидт в Дрезден.

В началото на сборника стои заглавието „Кво толис. Из Меса в чест на Св. Св. Кирил и Методий в до-мажор“.

Както е известно,  месата е част от Католическата литургия.  С думите „Кво толис, мека мунди“  или „Ти, който вземаш греховете на света“  започва нейната втора част „Глория“ . Тя е главен богослужебен ритуал в католическата църква. Построена е върху строго определен латински текст и регламентиран състав от музикални инструменти, предимно орган.

Във въведението на месата четем следното: „Месата в чест на Св. Св. Кирил и Методий“ в до-мажор е за четири гласа, две цигулки, четири тромпета, от които две тромби и две кларини, два тромбона, тимпани, бас и орган.

Тя е създадена през 1758 г. наред с Месата на Св. Троица в ре-мажор, която Хайдн е написал едва 17-годишен през 1754 г. за епископа на Темишоара Франц Антон ІІ. Нейната оригинална партитура е притежание на Кралската кайзерова библиотека във Виена. Всъщност това е най-старата от месите на маестрото.

Вече двайсетгодишен, през 1758 г., Хайдн постъпва на служба при епископа на Гросвардайн  Паул граф фон Гимес.

Тази творба, която има 15 части с 1329 такта, е създадена за празника на двамата солунски братя. В нея той доказва своята композиционна дарба в ролята си на капелмайстор на катедралата „Св. Ладислаус“.

Авторът е по-малък брат на Франц Йозеф Хайдн – един от тримата велики представители на виенския класицизъм заедно с Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг ван Бетовен. Той е роден на 11 септември 1737 г. в с. Рорау, Долна Австрия и е починал на 10 август 1806 г. в Залцбург. Отначало Йохан е бил ученик на своя брат, а по-късно го замества като солист и капелмайстор на епископа на Гросвардайн. От 1762 г. до края на живота си той е концертмайстор, музикален директор и органист в архиепископството на Залцбург.

Като органист, композитор и педагог, ученик на Карл Мария фон Вебер, Йохан Хайдн отразява в творбите си просветителските тенденции в културното развитие на ХVІІІ век. Създал е голям брой музикални творби;  опера, 46 симфонии, произведения за орган, камерна музика, 32 меси, 2 реквиема и др.

„Месата в чест на Св. Св. Кирил и Методий“ вероятно е най-старата засега известна музикална творба от този вид. Остава неясна причината за нейното създава, както и подробности относно интереса на двамата братя Хайдн към славянската култура.

Може би това е предизвикано от Католическата църква и предхожда с век и половина  обявяването на двамата братя за съпокровители на Европа от първия папа славянин Йоан Павел ІІ редом с основателя на западното монашество Св. Бенедикт Нурсийски.

Представете си, предстои ни разговор с един от гениите на всички времена, който остави след себе си мистерии и загадки.

Да представя нашият събеседник Леонардо да Винчи. Дал началото на картечницата, делтапланера, парашута, автомобила……Няма друга личност, която може да се охарактеризираме с толкова много епитети, като изобретател, художник, анатом, музикант, архитект, скулптор, музикант,  инженер, поет….Неговите изобретения са изпреварили времето. Животът му е обгърнат в тайна, а някои от изобретенията му и днес будят удивление. В различни периоди от живота си е бил инженер и учен. На изобразителното изкуство е отдал не малко време и е работил доста бавно в това направление.

Водещият: Уважаеми Леонардо, навярно знаете, че хората от 21 век и досега се обръщат към вашите идеи, но и днес не сме разбрали как човек може да съчетае неимоверно количество изобретения, като са актуални дори след 5 века? Много от нашите съвременици смятат, че сте посланик от Небето, изпратен да влияе на прогреса на човечеството.

Винчи: Скъпа госпожо, искрено се радвам, че идеите ми са известни на вас и вашите сънародници. Разрешете ми да Ви уверя, че отсъствието на мързел спомага човек да опознава света около себе си.

Дали съм чужденец е трудно да се каже, за това може да отсъди само Всевишния. Никой от нас не знае от къде идва и за къде се е запътил. Да, много мислих, много работих и много майсторих, днес това наричате изобретател.

Много се радвам, че днес разполагате с такива неща за които съм си мислил, като парашут, телескоп, военни картечница, арбалет, летяща машина, кола. Радвам се, че всичко това сега върви, лети и се използва.

Наричате ме „универсален човек“, но мисля, че всички хората които живеят 5 века след мен трябва да бъдат такива. Нима това не е така?

Водещият: О, за съжаление, това съвсем не е така. Човекът е все още глупав, хитър, жалък, егоистичен и користен. Светът се управлява от парите. Разбира се има и такива, които можем да наречем „универсални“, като Вас, но явно законите на природата не са позволили на всички да станат велики изобретатели, художници, гении… Иначе ще бъде нарушен универсалния закон на Хармонията. Доброто не живее там, където няма зло. Светлина няма там, където няма разбиране. Всички хора не могат да бъдат гении. Съгласна съм, че хората от този век могат да се научат да пишат еднакво добре с лявата и дясната ръка, от ляво и от дясно. Всички ваши дневници са писани огледално. Днес знаем, че развитието на пръстите на ръката, чрез движения, развива мисловните процеси, а това би било полезно за всеки.

Месо ядем и до днес. Знам, че сте писали:“ Ние живеем, убивайки другите. Ние сме ходещи гробници. Още от ранна възраст аз се отказах да ям месо…“

Винчи: Хм, аз мислех, че красотата и полезните изобретения бързо ще променят човек към по-добро…

Водещия: Но има и добри новини. Човек все повече си мисли за красотата и хармония, без насилие и подигравки….

Винчи: Искате да кажете, че художниците се стремят да изобразят образи, носещи светлина, сила, така че да въздействат на зрителя?

Водещия: Да, има. Вашата Мона Лиза и досега никой не е разгадал. Защо зад нея има такъв фон, защо има такава усмивка, защо си е сложила така ръцете? Имали в картината някакъв код, изпратен до нас?

Винчи: Много бързате! Сама казахте, че има закони в природата, които не позволяват прескачайки да се извършват промените. Когато Вие и вашите съвременици сте готови да разберете, какво съм искал да кажа с Мона Лиза….Е, аз ще почакам още!

Е, загадките остават. Вие винаги искате да надникнете малко по-напред във времето. Мисля, че ако се научите да поглеждате малко „по-дълбоко назад“, то ще можете да надникнете и в бъдещето….

Бодибилдинг и зрение. На пръв поглед нямат нищо общо.

Съществуват много противоречиви изказвания по този въпрос. Някои смятат, че тренировката с тежести не влияе на зрението, други твърдят обратното.

В действителност, такъв вид тренировки могат, както да влошат зрението ви, така и да го подобрят. Всичко зависи от спортуващия.

Да предположим, че преди първите тренировки човек има отклонения в зрителния апарат. В този случай ще настъпи влошаване на зрението, което може да доведе до загубването му.

Преди да пристъпите към тренировки особено с по-големи тежести, трябва да бъдете прегледани от офталмолог. Той ще установи чувствителността на ретината, вътреочното налягане, ще прегледа и очното дъно. След всички тестове лекарят ще ви даде съвет какво трябва да правите.

В какво се явява пагубното влияние на бодибилдинга върху зрението?

Вдигането на тежести води до повишаване на вътреочното налягане, така че има риск от отлепване на ретината, което води до загуба на зрението.

Ако лекарят е открил опасност от отлепване на ретината, не трябва напълно да изоставите вашите тренировки. Просто намалете натоварването.

Вслушайте се в мнението на лекаря, той ще ви помогне.

Има хотела, на които администрацията не знае думата „ремонт“. Има и хотели, където всичко е ново. Към последните се отнася и ледената къща в канадския град Квебек. С идването на пролетта тази къща се топи и всяка година се изгражда наново.

Желаещите да прекарат на уникално място с неповторим дизайн и температура в помещението от -3°C до -5°C могат да наемат стая от 6 януари до 25 март.

През тази година необикновения хотел навършва 10 години. Всяка година тук строителството е в разгара си. 60 работника построяват нов леден дом само за един месец. В работата си използват 15 хиляди тона сняг и 500 хиляди тона лед. Стените с дебелина 1 метър подържат постоянна температура.

Хотела разполага с 36 стаи. Всички мебели са направени от лед. На креватите и креслата са постлани еленови кожи. Туристите спят в спални чували за полярници, в които хората издържат на температура  до -30°C. За да се гарантира, че посетителите няма да замръзнат, преди да легнат да спят минават през сауната.

За развитието на металургията по българските земи важно свидетелство е рударския център, открит в местността Мечи кладенец-Старозагорско. медните руди са експлоатирани с помощта на изкопи стигащи до 25 метра дълбочина. Добитата от тази местност руда може да се намери в различни места през медно-камената епохо както в Южната част на Балканския полуостров, така и на североизток, в областите край Черно море.

Любопитна е находката край с. Побит камък Разградско, където са намерени камени калъпи за изливане на бронзови оръжия и оръжия на труда, мечове и върхове на копия, брадви, чукове, дръжки за жезли и други. Смята се, че в Югоизточна Европа добитата медна руда не се кове, а се лее във форми, при които с помощта на дървени въглища се постига температура  над 1000 градуса. подобни изделия са познати из целия Балканско-Карпатски ареал.