Австралиецът Дереми Кул мечтае да пусне интерактивна книга за деца.
Кое е най-главното в такава книжкa? Правилно, картинките.
За да запомни читатателят книгата, автотът заменя цветните илюстрации с оригами. Въпреки всичко това все пак са рисунки.
Дереми Кул е графичен дизайнер от Мелбърн.
За сега от бъдещата книга за желаещи да се резвиват деца са готови портретите на действащите лица, обстановката, в която ще живеят, но още много предстои да се направи. Вероятно тази книга ще може да се чете от таблет.
Междувременно цветните илюстрации се продават като отделни картинки, изкарани на принтер, за да се доведе замисъла на автора докрай. За всяко начинание са необходими пари.

Докато карахме през дъжда, усетих как той става все по-навъсен и по-навъсен. Опровергавах не просто някакви псевдодоктрини, а една скъпоценна част от неговия вътрешен живот.
И все пак в истинската наука има толкова много неща, които са също толкова вълнуващи, загадъчни и поставящи по-големи интелектуални предизвикателства. Дали той знаеше за молекулярните градивни единици на живота, които се намират там някъде в студения разреден газ на междузвездното пространство? Дали беше чувал за стъпките на нашите прадеди, открити във вулканична пепел? Ами за издигането на Хималаите, когато Индия се е сблъскала с Азия? Или за вирусите, които действат като подкожната инжекция, промъквайки своето ДНК покрай защитите на приемния организъм и преобръщат механизмите за възпроизводство на клетката? Не, не беше чувал. Нито пък знаеше нещо,  колкото и малко да е, за квантовата неопределеност. За него ДНК бяха просто три главни букви, които често се срещат заедно.
Той бе надарен с красноречие, интелигентен, любопитен, но на практика не беше чувал нищо за модерната наука. Имаше естествен апетит към чудесата на вселената. Искаше да знае за науката.
Беше станало така, че  преди науката да успее да стигне до него беше минала през няколко филтъра. Нашите културни мотиви, образователната ни система, средствата за масово осведомяване, всички те бяха заблудили този човек. Всичко, което обществото беше позволило да се промъкне до мозъка му, се свеждаше до измами и объркване. То не го беше научило да прави разлика между истинска наука и евтина имитация.

Администрацията на Пермския зоопарк се е обърнала към жителите на града с молба да донесат за животните топки, свежи зеленчуци и плодове. Приемали се всякакви топки: баскетболни, волейболни, футболни… С тях ще играят мечките, котките, маймуните и вълците. Това е групата от животни, които обичат най-много играта с топка, въпреки че топката изтрайва между тях едва половин ден.
Пресните тиквички и тикви гледачите в зоопарка искат за източната колобус, вид маймуна. Сега колобусът в природата се храни предимно с листа, а в зоопарка със сухи клони, плодове и зеленчуци.
Плодове и зеленчуци им давали в малки количества, защото животните се разболяват. Но да се купят толкова много продукти в днешно време е проблематично.
Миналата година на подобна молба от жителите на града са събрани около един тон необходими зеленчуци.

В съвремения свят ние сме съборили много стени. Живеем в квартири, тавански помещения, апартаменти и работим в открити офиси. Въпреки това, от време на време, се стреми да останем сами със себе си, насаме със собствените си мисли или с добра компания. Белгийския дизайнер Alain Gilles е създал такова място, което може да реши този проблем.
BUZZIHOOD е проект за личния живот и благополучие. Идеята е бързо и ефективно да се изолираме от външния свят. В крайна сметка, тази защита често е необходимост. Например, когато сме сред шумна група на публично място, дори в ежедневната суматоха на обществото или сред любимото, но гласовито голямо семейство.
Идеята ни позволява да се чувстваме сигурни и относително изолирани, но продължи да бъде част от заобикалящата ни реалност.
В тази модерна интерпретация на „телефонна кабина“ може да се говори по мобилния телефон, като същевременно се запази поверителността на разговорите и диалози без да се намесват минувачите и колеги. „Бутката“ може да бъде инсталирана в хотели, летища, офиси, както и на много други обществено значими места.
Тази обстановка има тенденция да почувстваме емоционален комфорт при работа с лаптоп, говорене по телефона или дори SMS кореспонденция. Двуместната кабина се използва за лична комуникация или обмен на идеи с партньор или колега.
Структурата е акустичен пашкул, направени със специален плат, усвояващ околния шум. Тази тъкан е направена от рециклирани материали.

В град Камбера е преминал необикновен фестивал. Собствениците на ретро-автомобили са демнострирали как умеят да „обяздват“ железните си коне.
Било проведено нестандартно съревнование. Победителят се определял от мощността на рева на мотора и размера на дим от ауспуха.
Шоуто едва не завършило с пожар. За щастие спасителите дошли навреме и изгасили ретро-автомобила.
Заслужава да се отбележи, че най-младият експонат успял да се добере до фестивала е на повече от 30 години.
По думите на собствениците на такъв род автомобили, грижата за тези „старици“ е много скъпо. В поддържането им се влага много време и пари.