Идеалите са необходимо ръководство за всеки човек, за неговата етническа принадлежност, логическо, естетическо и практическо поведение. Всичко, което се случва в живота е основано на принципа на обмена: топло – студено, даване – получаване…..

Всеки обмен хармонизиран с реалната действителност се отнася към идеала. Ако следваме тази разпоредби, животът ни става смислен и задоволителен. Такива идеали като любов, истина, справедливост, толерантност, са тясно свързани с действителната реалност и ние винаги се нуждаем от тях.

Но ако някой си мисли, че даден идеал има особена стойност към всички проявления на реалността и е приложим в различни ситуации от живота, този човек е създател на идеология. Той не разбира и не допуска в други ситуации, възможността за използване на някой друг идеал. От тук произлиза неговата нетърпимост и потребност да упражнява власт. Той започва да се бори против всички.

Такива политически и религиозни идеологии са били и остават най-страшния бич на нашата планета.

От край време ги знаеха като най-бедния народ. Това не бе тайна и за самите тях. Нищо, че се намираха в най-населения и богат район на Земята. Какво, да протестират ли? Не, такова нещо трудно бихте видели от тях. Изглежда защото не могат да си го позволят.
Въпреки, че са най-бедните, голяма част от стоките и услугите им са по-скъпи, отколкото на комшиите им.
За да оцелеят, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд. Погазени са всякакви трудови норми. Не смеят да се оплачат, да потърсят правата си. Синдикатите им, ако могат така да се нарекат, не се знае какви интереси защитават, може би техните лични…
Ще попитате: „Как може при такъв стандарт на живот, с тези условия на труд и при това грубо отношение, те да си стоят тихо и безропотно да приемат всичко“?
Разберете, те са бедни, толкова бедни, че ако един ден не са били на работа, ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Ако нямат работа не могат да си платят сметките, да си купят храна, за лекарства и дрехи да не говорим.
Бедността им ги принуждава да ходят болни на работа. Те по-скоро биха умрели на работата си отколкото да си вземат почивка.
Заробени веднъж от банките, втори път от работодателите и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда. Живеят ден за ден в постоянен страх и стрес, да не изгубят работата си, надницата си и да не се разболеят.
Предприятията им произвеждат инвалиди. Работниците им са използвани, изстискани и изхвърлени на улицата, без защита и надежда.
Най-инвестирана е полицията. И забележете, тя не се бори срещу престъпността. защото е корумпирана и подкрепя такава власт. Така всеки опит, дори и малък, за протест и търсене на отговорност, бива смазан и потушен.
Каква идилия. Толкова тих и спокоен народ, примирен със всичко, без желание  да се защитава.

Кой не обича сладолед? През лятото ни се иска да пием и ядем нещо студено. В случая домашния сладолед ще отговори на нуждата ни. Да си го приготвим сами у дома. Не се притеснявайте, специални способности и умения не се изискват.
Ето какво ние необходимо: една чаша мляко, една чаша сметана, пет яйчни жълтъка, 4 супени лъжици захар и 1 пакетче ванилия.
Готови ли сте? Ето и как се приготвя:
Млякото се кипва и се остава да се охлади до стайна температура. След това се смилат добре жълтъците и се разбъркват със захарта и ванилията, докато се разтворят напълно. Бъркайки получената смес прибавете млякото. И всичко това оставете за малко на огън, без да се престава да бъркате дотогава, докато сместа леко се сгъсти.
Съдът с готовия крем се поставя в купа със студена вода и се бърка с лъжичка, за да се охлади по-бързо. Така получената смес се слага в хладилник.
Сега, разбийте сметаната, докато те не престават да тече от вилицата.
Вземете крема от хладилника и добавяйте сметаната постепенно, като разбърквате. Получената смес се поставя в подходяща форма и се оставя в хладилната камера за около час. Отново разбъркайте сместа и  я оставете за час в камерата. Повтаряме тази процедура още веднъж и след 2-3 часа вече можете да опитате какво сте направили.

Платинени катализатори предлагат големи перспективи за алтернативна енергия, като например в случая на производство на водород от вода. Въпреки това, високата цена на платина затруднява широко мащабното въвеждане на нови технологии. Може би учените от Brookhaven National Laboratory и американското министерство на енергетиката са в състояние да решат този проблем.
Учените са разработили нов тип евтин електрокатализатор, който може ефективно да извлича водород от вода. Катализатора се основава на съединения на никел-молибден-азот, който има формата на намачкани листа от нанометров мащаб.
Водата е идеален източник на чист водород на планетата, съдържа се в големи количества и не съдържа вредни парникови газове. Разделянето на водата на водород и кислород изисква външен източник на захранване и ефективен катализатор. Добив на водород трябва да бъде по-голям от потреблението на енергия за електролизата.
В търсене на ефективен катализатор учените нагрели до висока температура никел-молибденово съединение в присъствието на азот и изведнъж видели, че това вещество се е превърнало в нанолист. Въпреки факта, че металните нитриди са широко използвани, това е първият пример за образуване на нанолист. Азотът разширил решетката от никел-молибден и повишил плътност на електрон. Така се е получил относително евтин материал, чиято електронна структура е близка до благородните метали. Ако се смачкат тези листове, е възможно да се получи катализатор с голяма площ и химически активна повърхност.
Новият катализатор работи почти толкова добре, колкото и платина. С електрокаталитичната си активност, той няма равен сред другите скъпоценни метални съединения. Освен това, процесът на създаване на нанолистове е прост, мащабируем е и е подходящ за широки индустриални приложения.
Въпреки, че новият катализатор не е окончателното и идеално решение за производството на супер-евтин водород, но то може значително да намали стойността на водородно гориво и оборудването за неговото производство.

Властите в Източна Виктория Австралия предупреждават жителите за потенциална опасност от падане на борови шишарки.
Масата на една отделна шишарка с размери на диня може да достигне до 10 килограма.
Този вид борове, даващи такива шишарки, достигат височина 50 метра. Срещат се в субтропичните гори на тихоокеанското крайбрежие на Австралия.
Размерите на шишарките им на дължина достигат 20 см. Този вид борови дървета са успешно засадени в Сочи.
Падането на такава шишарка върху главата не е свързана с приятни усещания.