В черноморския град Бургас се строи за туристи „Фантастичен подземен град“, който ще се отвори през лятото на 2013 г. Той ще бъде на мястото на запазено бомбоубежище за 3500 човека, което е било предназначено за времето на Студената война, разположено е под Морската градина.
Построен през четиридесетте години на миналия век, бункера заема 3180 квадратни метра. Лабиринтът от подземни галерии е над три километра дължина. През осемдесетте години на ХХ век обекта е бил за аварийни случаи, но сега е отворен. Двата изхода на бункера отиват направо на плажа.
Сега авторите на проекта имат намерение да превърнат бункера в подземен град с фрагменти от морски съдове, аквариум, епизоди от живота на стария Бургас, а също и художествена експозиция.
На входа към лабиринта туристите ще бъдат посрещнати от светлинни и звукови симулации, както и интерактивни забавления с принцове и чудовища, рицари и разбойници.
В един от изоставените тунели ще бъде пресъздаден, кораб претърпял корабокрушение. Тук всеки ще може да се срещне с капитан Хук. Друга галерия ще пресъздаде атмосферата на миналото. От времето на Бургас с улични музиканти, кафенета и малки улички с паважа.
В бункера ще има галерия „Оракул“, където туристите ще могат да съобщават имена и дати на раждане и като награда ще научат много интересни неща за миналото и бъдещето си.
Част от бункера ще бъде отделено на младите творци и техните изложби

Султан Махмуд Втори отдавна бил стигнал до горчивия извод, че може да въздигне собствената си власт само ако унищожи еничарите. От сто и петдесет години те били само извор на крамоли и безредици, но в последните двадесет , от свалянето на Селим Трети, те придобили мощ, която едва ли не затъмнявала тази на султана.
Те се оказали неспособни да се справят с „Мора кавгасъ“, въстанието на гърците, но се бъркали в работите на Дивана и даже си издействували право на глас в неговите решения.
Като подготвил някои части, предимно топчии,  по европейски образец и си осигурил сляпата им вярност, султанът решил, че е дошло времето да си разчисти сметките с оджака и сам предизвикал поредния еничарски бунт.  С ферман възвестил решението си да възстанови онзи „Низам-и джедид“ – ново време], който бе коствал престола и главата на Селим Трети, а след него — и на великия везир Мустафа Байрактар.
Еничарите отговорили с незапомнен метеж. Гневът им се стовари най-напред върху техните аги и одабашии, за които усетили, че са преминали на страната на султана. Спипали неколцина от тях и ги разкъсаха, ала най-главният, въздигнатият от паша Хюсеин ага, успя да избяга в Стария сарай.
Преследвайки по петите Хюсеин ага, бунтовниците стигнали до двореца и подпалиха вратите му, проклинайки на висок глас султана като гяур. Сетне се оттеглиха и разположиха стана си на своите обичайни сборища и прекатурвайки котлите си, поискали отменянето на „новия ред“ и разтурянето на военните части, образувани по чужд модел.
В отговор султанът призовал верните си войски, излязъл от сарая със свещеното зелено знаме на Пророка и обявил своето решение да унищожи оджака. По негова заповед топчиите обградили бунтовниците и открили огън.
Еничарите застлали мегдана с трупове,част от тях обърнали гръб и ударили на бяг.
Последвало незапомнено преследване и клане. Секли ги докато ги изтребили. Няколко хиляди трупа бяха хвърлени в Босфора и Мраморно море. А за другите, дето по някакъв начин се били отървали от клането, султанът изпратил заповед по цялата страна  да бъдат избивани без съд и церемонии.
Такъв бил краят на еничарите, „Писано било“ оджакът, създаден преди четири столетия и половина, който бил главна сила на мюсюлманството в завоевателните войни, да свърши под мюсюлмански нож…

За еничарите котелът за храна е представлявал нещо като знамето за войските. В другите държави; изваждането му и обръщането с дъното нагоре било знак за обявяване на бунт. За този странен, чисто ориенталски обичай В. Мутафчиева  пише : „Казаните… Другаде народът има други изрази за бунт — знаме .  А в Стамбул всичко е особено; тук и бунтът не започва, докато не го подемат еничарите, а знаме на бунта е казанът — тенджера, само че голяма. Когато стои върху дъното си, тя означава, че еничарите ще отиват за чорба или вече са я получили и изсърбали. Но обърнат с дъното нагоре, казанът се превръща в призив за метеж и насилие.“ А съветският историк А. Ф. Миллер го обяснява по следния начин: „Обичаят очевидно бил свързан с представата на владетеля като «хранител» на еничарите и обръщането на котела би трябвало да означава, че недоволните от своя владетел еничари не желаят да получават от него храна.

Научен екип от израелски учени от института „Вайцман“ е разработил камера, за елиминиране на разсеяна светлина, пропускаща я през устройство, наречено пространствен светлинен модулатор. Използвайки различните фази на всяка вълна, камерата може да извлече сравнително ясна картина на това, което е в ъгъла или от другата страна на обект.
Основното ограничение, за съжаление, е разсейването на светлината. Поради това, камерата може да работи само с предмети пропускащи светлина, като лед или кожа.
Изследователите заявяват, че възможността за създаване на изображения на нееднородни медии е изключително ценно в много области, вариращи от астрономически наблюдения в турбулентна атмосфера до създаване на микроскопични изображения от плътна тъкан. Те добавят, че камерата може да се използва в „по-земни“ цели, като наблюдение на мъгливи пейзажи или за по-добро изобразяване на обекти по време на проливен дъжд.