Вятарът неуморно разбъркваше буйните й руси кичури. Очите й не отминаваха нищо без внимание. Любознателността й нямаше край
— Какво е „обич“? — попита тя с втренчен поглед.
Придърпах я още по-близо до себе си, посочих сърцето й, чието туптене наподобяваше на пърхане на птиче и казах:
– Тя е тук.
Помириса виолетките в ръката ми и попита:
– Обичта в сладостта на цветята ли е?
– Не — отвърнах, гледайки я с любопитство.
Отново се замисли. Топлото слънце ни огряваше.
– Това ли е обичта? — попита, сочейки в посоката, от която идваше топлината.
Струваше й се, че няма нещо по-прекрасно от слънцето, чиято топлина спомага за растежа на всичко живо. Но аз отново поклатих глава, а това безкрайно я озадачи и разочарова.
През целия ден облаци закриваха слънцето и от време на време преваляваше, но изведнъж то проби и заблестя с цялото си нежно великолепие.
Тя отново попитах:
– Не е ли това обичта?
– Обичта е нещо като облаците, които бяха на небето, преди да изгрее слънцето — казах аз. А после с по-простички думи обясних. — Ти знаеш, че не можеш да докоснеш облаците, но усещаш дъжда и знаеш колко доволни са цветята и зажаднялата земя от влагата му след горещия ден. По същия начин не можеш да докоснеш и обичта, но усещаш с каква благодат обгръща всичко. Без обич нямаше да ти се играе и да си щастлива.
Тя разбра, усмихна се и благовейно докосна сърцето си.

Спомням колко удивена бях, когато открих, че нечия тайнствена ръка бе съблякла дърветата и храстите и само тук-там бе оставила по някое самотно сбръчкано листенце. Птиците също ги нямаше и техните пусти гнезда сред голите клони бяха пълни със сняг. Зимата царуваше по планини и равнини. Земята бе изтръпнала от леденото й докосване, Дори душата на дърветата се бе оттеглила нейде дълбоко в корените и свита на кълбо дълбоко спеше. Животът сякаш едва мъждукаше. Дори когато слънцето грееше, денят беше мрачен и студен.
Изсъхналите храсти и треви се бяха превърнали в гора от ледени висулки.
А един ден мразовитият въздух ни донесе снежна виелица. Втурнахме се навън да докоснем първите падащи снежинки. Часовете се нижеха, а те падаха безшумно и меко и постепенно изравняваха релефа на земята. Нощта ни захлупи със снежен покрив и на сутринта почти не различавахме околния пейзаж. Снегът беше изличил всичко. От пътищата нямаше и следа  Само една безкрайна бяла пустош и тук-там стърчащи голи дървета.
Вечерта от североизток излезе силен вятър и вихрено завъртя снежинките. През нощта бурята така се разбесня, че гредите скърцаха и стенеха, а ожесточилият се вятър блъскаше в прозорците клоните на дървета.
Чак на третия ден бурята се укроти и снегът спря. Слънцето проби през обл20аците и освети хълмистата равнина. Във всички посоки се виждаха високи могили, а непроходимите преспи бяха блокирали цялата равнина.
Хората прокопаха тесни пъртини през преспите. Дърветата стояха бели и неподвижни като мраморни статуи. Не се усещаше никакъв аромат наоколо. Слънчевите лъчи докосваха клоните и те искряха като диаманти и при най-лекия допир се изсипваха като порой отгоре. Светлината бе ослепителна.
Преспите постепенно се стопиха, но привечер бурята се разрази отново. Зимата се оказа доста снежна. Понякога дърветата стапяха ледения си обков, а клоните и храстите се оголваха, но езерото оставаше замръзнало и твърдо дори и под слънчевите лъчи.
На места езерният бряг рязко се издига над водното ниво. Точно тези стръмнини превръщахме в чудни пързалки. Гмуркахме се в преспите, прескачахме образувалите се вдлъбнатини и сред облаци от снежен прах достигахме езерото, където се носехме по гладката му повърхност и спирахме чак в отсрещния край.
Един безкраен миг, които ни приковава с нежност към земята. Така уловили вятъра за ръце, се чувствахме божествени.

Скъпи, мой приятелю, изпращам ти това писмо, за да разбереш колко много те обичам. Аз желая да стана част от твоя живот.
Тази сутрин аз бях със теб при изгрева на слънцето. Надявах се да ми кажеш „Добро утро“, но ти не направи това. Навярно е било много рано, за да ме забележиш.
Когато отвори вратата и излезе на двора, пак не ме видя. Докоснах лицето ти с нежен вятър. Вдъхнах ти аромат от сладкия миирис на цветята. Донесох ти песента на птиците, но ти мина без да ме забележиш.
Наблюдавах те как разговаряше с приятелите си и много исках да си поговориш и с мен. Аз чаках, чаках, но ти продължи по своя път.
След обед ти изпратих дъжд, като те докосвах със всяка негова капка. Извиках няколко пъти с гласа на гръмотевицата, за да ме откриеш. Нарисувах ти дъгата и помислих, че ше бъдеш със мен, но ти даже не разбра за моето присъствие.
А Вечерта ти изпратих красивия залез на слънцето. През нощта, когато отиде да спиш, оставих луната да осветява лицето ти, за да занаеш, че съм с теб. Надявах се, че ще поговориш с мен, но ти не каза нищо. От това ми стана болно..
Въпреки това, те гледах как спиш и си мислех, че ще ми кажеш  „Добро утро“ като станеш сутринта. Всеки ден аз ти се изявявам по много начини и се надявам да ме приемеш за свок Господ, защото само аз мога да удовлетворя всичките ти нужди.

Предполагам, че всеки иска да има привлекателна усмивка. Но избелването на зъбите при зъболекаря е доста скъпо, а и белотата им избледнява с времето, жалко за похарчените пари.
Кой не може да избели зъбите си при зъболекар, може да го направи у дома. Разбира се, използването на евтини избелващи пасти за зъби не са подходящи за целта, висококачествените такива си струват парите.
Ето защо, най-простия метод се оказва избелването със сода за хляб. той е евтин, безвреден и достъпен за всяко домакинство.. Можете да си миете зъбите само със сода или да го добавяте към пастата си за зъби. Содата действа бързо и ефективно.
Друг, по-малко приятен, но не по-малко ефективен начин е с водороден прекис. От него може да усетите парене върху венците. Лошото е, че изтрива емайла. Но така вие получавате бели зъби за няколко седмици. Водородния прекис не трябва да се гълта. След измиване на зъбите си, старателно изплакнете устата си.
А ето ви и един приятен метод за избелване на зъби чрез ягоди. Може да направите паста от плодовете, а четката за зъби трябва леко да я натиснете върху нея, докато се появи сок. След това трябва да си измиете зъбите с обикновена паста.
Какво ще кажете за дървесната пепел? Не се учудвайте, тя съдържа кристали на калиев хидроксит, които добре почистват зъбите от налепи. Не злоупотребявайте с нея, защото тя постепенно ще изтрие зъбния ви емайл.
Можете да направите избелваща паста за зъби у дома. Вземете сода, водороден прекис и готварска сол.  Всичко това смесете и пастата за зъби е готова.
За да се постигне по-голям ефект, можете да комбинирате всички тези методи на избелване. В края на всяко избелване, изплаквайте  устата си старателно. И помнете, че честите избелвания водят до изтъняване и увреждане на емайла. Така че не злоупотребяват с тях.

Напълно е възможно много любители на малки джаджи, в скоро време да се отвърнат от Nokia. В завода в град Сало бил произведен последния мобилен телефон с надпис «Made in Finland».
Финският гигант продължава да изпитва сериозни проблеми, за които трябват да се вземат отчаяни мерки. Nokia възнамерява да уволни 3700 човека във Финландия и 10 хиляди в останалите страни. Ще бъдат премахнати и три вицепрезидента. на компанията.
Неотдавна загубите на този крупен производител за трети път надвиши милиарди долари. Ръководството се надява до края на 2013 г. да съкрати разходите си до 1,6 милиарда евро. Освен това, подразделението Vertu ще стане частна собственост на шведската компания EQT.
През първото тримесечие на тази година продажбите на мобилни устройства на Nokia са с четвърт по-малко от тези на миналата година, въпреки че пазара се развива със стабилни темпове.