Дж. К. Роулинг, автор на популярни книги за Хари Потър, е измислила стотици думи – мъгълите, куидич, които са влезли нашия речник.
В днешния „цифров“ език има толкова много неясни думи като LOL, JK, OMG…. Въпреки че авторката представя в новата си книга нови думи, тя трябваше да привлече помощник, за да ги разберат.
За да влезе в крак с постоянно променящия се жаргон на по-младото поколение, Роулинг е поискала от най-голямата си дъщеря помощ.
– Спомням си първият път, когато чух момичето да казва „LOL“. Но това означава „смях “  –   e казала Роулинг.  –  Това не е за мен. Аз съм жена на средна възраст. Като писател го намирам за интересно, но бих се притесняват, ако започна да се опитваме да го използвате постоянно. Понякога  осъзнавам, че не принадлежат към тази бандата.

Целият си съзнателен живот човек прекарва с убеждението, че освен отбранителната война всяка друга война дори когато е победоносна, е по-лоша от най-лошия мир.
Земя, спечелена с меч, остава за дълго време спорна. Такава земя ражда неспокойствие и раздори. Една селска мера, отвоювана с блага дума, носи повече добро, отколкото цяла област, завоювана с цената на хиляди жертви и с потоци от кръв.
Но в основата на всичко лежи страхът от войната. Война между съседи — от това няма по-лошо.
Ако ти победиш, ония ще са готови да обърнат положението при първия по-сгоден случай. Ако те победят, ти ще се готвиш да им върнеш, както подобава.
И това ще се повтаря безброй пъти, защото земята никога не се насища на кръв. а взаимното изтребление не изтрива, а умножава омразата.

Странно и противоречиво е битието на човека. Тоя, който си мисли, че го е разбрал и е прогледнал в него до дъно, за да го вмести в един калъп, общ за всички хора, бърка. Някой човек премисля всяка своя стъпка, претегля предварително всяко свое действие, напряга всичкото си внимание, за да се опази от примките, които „неведоми“ сили поставят на пътя му, и на края пак пада в капана им.
А друг човек върви безгрижно по житейските си път, нехае, не се взира на всяка крачка, радва се на хубавото, не си трови душата с мисли за разни сили и пак стига жив и здрав там, за където е тръгнал.
Защо стават тия работи веднъж така, а друг път иначе?  И кой е тоя човек, дето ще знае? Ако има такъв човек, който да знае, той не ще да е такъв, а ще е самият Бог, слязъл между хората и предрешен по человечески.

Знаете ли наистина какви оценки е получавал Айнщайн по математика в училище?
В много източници, оправдаващи лошата успеваемост на учениците, се говори, че по математика Айнщайн е бил зле в училище и така било по всички предмети.
Всъщност нещата не стоят съвсем така. Алберт още в ранна възраст е започнал да проявява таланта си по математика. Още тогава той е знаел по този предмет много повече отколкото се е преподавало в училище.
По-късно Айнщайн не е могъл да постъпи в Висшето политехническо училище в Цюрих. Той показал високи резултати по физика и математика, но не му стигнали точките в бала по другите дисциплини.
Наблягайки на другите предмети, след една година на 17 години Алберт станал студент в даденото учебно заведение.

Знаете ли, че е имало олимпийски отбор, който е бил принуден да продава кафе, за да събере пари за участието си в игрите?
През 1932 г. заради Голямата депресия бразилското правителство не успяло да намери пари за да изпрати спортистите си на Олимпийските игри в Лос Анджелис.
Най накрая намерили изход от това положение. Качили 82 атлети на кораб с кафе и ги накарали да го продават по пътя към Америка.
При пристигането си на пристанище Сан Педро спортистите трябвало да заплатят по един долар за всеки човек, който слезел на брега. Тъй като парите не стигали за всички, от кораба слезли само тези, които имали реални шансове да получат медали.
След това корабът отплавал за Сан Франциско. От последвалите продажби на кафе, след завръщане на кораба слязла още една малка партида спортисти, но 15 бразилски спортисти от олимпийския отбор на страната така и не стигнал до Лос Анджелис.