Бог изваял човек от глина. Останал му едно неизползвано парче от нея.
– Какво да ти направя от това парче? – попитал Бог.
– Направи ми щастие, – казал човекът.
Бог нищо не казал, само сложил парчето глина в ръката на човека……

Никой не го избра, никой не го взе. То дори раздразни котката, която го бе родила. Тогава стопаните решиха да го изхвърлят на улицата.
Но то оживя, не умря и се пребори за живота си. Не изпитваше страх. Хранеше се от контейнера. Криеше се от силните викове и хвърлените по него пръчки.
Хората, когато го гледаха се възмущаваха:
– Какво уродливо коте!
Даже злите котки и кучета го избягваха. То кротко търпеше, очаквайки някой да го помилва. Не познаваше омразата и отмъщението.
Приближаваше децата, търсейки ласка. Някаква възрастна жена болна от сърце му слагаше в една стара консервена кутия малко месце. А то радостно се отъркваше в краката й и благодарно мяукаше.
Един ден кооперацията се пробуди от страшен вик:
– Мерцедес блъсна изродчето.
То лежеше на една страна и жално мяукаше от болка. Всичко около него бе обляно в кръв. То хрипеше, задъхваше се…Опита се да пропълзи… Кой ще му помогне, кой ще го спаси?
Към телцето му нежно се докосна човешка ръка. Човекът бе инвалид..
Котенцето замърка усетило топлина, ласка и съпричасност към болката му. В очите му имаше толкова много болка и толкова много страдание…. Умирайки, то чакаше от хората състрадание…
Човекът взе в ръцете си треперещото телце и му прошепна:
– Потърпи, мой красавецо! Аз съм до теб…
Покри телцето с шала си и внимателно го понесе към дома си.
След време един възрастен понакуцващ човек водеше на разходка котарак.
– Но това не е ли малкото уродливо котенце? Какъв красавец е станал! – понесе се шепот от околните.
Котаракът ни на крачка не се отдалечава от инвалида, следва го като куче.
Каква преданост, каква обич, това е празник за очите! Това не е коте, а прелест! Заслужена награда!

Немския архитект Уанг Бо Лe Менцел е конструирал най-компактният мобилен дом в света. Площта му е само 1 квадратен метър.
Оборудван е с врата, която се заключва, вградени фарове, матраци и стол. Важна част от тази сграда е прозорецът. Когато конструкцията е в изправено положение, той изпълнява своята пряка функция, което ви позволява да се насладите на откриващата се гледка. Ако къщата се постави легнала на една страна, прозореца се превръща във фенер. Проектът показа, че в зависимост от местоположението, формата и размера на пространството прозорецът може да се промени драстично. Що се отнася до по-традиционните къщи, това може да бъде постигнато чрез промяна на формата на светопрозрачниte структури.
Един голям кръгъл прозорец без никакви допълнения може да се превърне във фокус на всеки дом. Модерната технология на PVC профили ви позвололява да създадете дизайн от всяка геометрична форма.
Огромно влияние върху интериора играе размера на прозорците, най-големият от които се наричат ​​панорамен. Те не само дават възможност да се насладите на гледка наоколо, но зрително увеличават пространството. Дадения способ активно се използва в Япония, където традиционно се строят компактни жилища. Така например, наскоро в Осака, е построена къщата, в която нито един от апартаментите не надвишава два метра в ширина. Архитектите са промислили в проекта големи прозорци от пода до тавана, което прави стаите да изглеждат по-големи.
В жилищна сграда, ако искате да имате такава структура ще трябва многократни съгласувания. Установяването на нови прозорци, изменящи размерите на вече съществуващите се отнася до реконструкцията на фасадата на зданието. Хармонизирането на такава работа е задължителна процедура за фирми и физически лица във връзка с жилищни и нежилищни помещения. Но има и по прост начин. В този случай отсъства средната преграда на прозорецът. За сметка на това самите те изглеждат по-големи.
Визуално размерите на прозореца могат да се увеличат чрез щори в леки пастелни нюанси с вертикални ивици.
Желание да се променя нещо в интериора периодично възникват във всеки човек. И това може да бъде направено не само чрез преместване на мебели или нови тапети. Съвременните прозорци добре демонстрират, че са подходящи за всички фенове на промяната.

Долината на река Хунза, граница на Индия и Пакистан, се нарича „оазис на младостта“. Продължителността на живота на жителите на тази долина е 110-120 години. Те живеят и повече от 160 години, 120 година е средната продължителност на живота в района. Те почти никога не се разболяват и изглеждат млади.
Следователно съществува определен начин на живот, при който хората се чувстват здрави, щастливи, не стареят, на 40-50 годишна възраст месните се къпят в ледена вода, даже при -15 градуса. До сто години играят подвижни игри. 40-годишна жена при тях изглежда като девойка. На 60 години са запазили стройността и изяществото на фигурата си. На 65 години все още раждат деца.
През лятото те ядат сурови плодове и зеленчуци, а през зимата сушени кайсии, покълнали зърна и овче сирене.
Има период, когато плодовете не са узрели, той се нарича „гладна пролет“ и продължава от два до четири месеца. През тези месеци, те почти нищо не ядат, но един път на ден пият напитка от сушени кайсии. Този режим на хранене строго се спазва.
Интересното е, че за разлика от съседните народи, външно те приличат на европейци. Според историците, основателите на първите общини били търговци и войни от армията на Александър Македонски, останали тук по време на похода край река Инд.

11-годишното бразилско момче Габриел Мунез  макар и без ходила е искал да стане футболист.
Той не само ходи, като понакуцва малко, но играе футбол. Габриел правел това толкова добре, че в знаменитият отбор „Барселона“ забелязали дарованието му и го поканили на изпит във футболната академия на клуба.
Трябва да отбележим,че хиляди деца мечтаят да преминат този изпит имено в „Барселона“. Габриел не искал никакви отстъпки за себе си. Той казал: „Дайте ми само топка и ще се запознаете с моя кумир Лионел Меси, повече нищо друго не ми трябва.“
Габриел Мунез се е родил в много бедно бразилско семейство без ходила. Проходил е преди да навърши годинка. По- късно той почнал да играе футбол и то много добре. Излизайки на терена забивал неотразими голове в ъглите на вратата.
Треньорът на момчето казал: „Това момче съвсем не е инвалид. Той го е доказал на всички. Никой не вярваше в него, но той разтърси всички с играта си“.
Интересното е, че Габриел има протези, но когато ги сложи не може да играе футбол.
Спомнете си известният бразилски футболист Гаринча, който силно накуцвал, защото единият му крак е бил по-дълъг от другия със 7 сантиметра, но в играта това съвсем не му е пречило.