От 1912 г, до 1948 г. олимпийски медали са връчвани не само на спортисти, но и на хора занимаващи се в областта на изкуството.
Още през 19 век Пиер де Кубертен, предложил да се възродят Олимпиадите, изказвайки идеята, че съревнованието ще бъде в различните области на изкуството. Освен това произведенията трябвало да имат отношение към спорта.
Били предвидени пет медали за архитектура, литература, , музика, живопис,  и скулптора.
Едва след Олимпиадата през 1948 г. се изяснило, че почти всички участници в това съревнование изкарват пари в областта на изкуствата.
Било решено тези състезания да се заменят с културни изложби.

Законът е мъгла, образувана от човешки настроения и грешки, която обгръща морето на живота и затруднява спокойното плаване на лодките, натоварени с деловите и социалните стремления на хората. Заразата, породена от погрешни съждения е благоприятна среда за процъфтяването на всички човешки злини. Мелница, в която случайно уязвените биват смилани между острите камъни на насилието и сляпата съдба. Поле на странна, съдбоносна, интересна, но безплодна битка на умове, в която невежите и неспособните, умните и озлобените, а също и слабоволните еднакво се превръщат в пионки, в играчки в ръцете на адвокатите, злоупотребяващи с техните настроения, суета, желания и нужди. Едно нечисто, отвратително, покваряващо зрелище, едно болезнено тълкувание на човешките слабости и грешки, явяващо се коварна уловка или капан.
В ръцете на силните, законът може да бъде щит и меч, капан, поставен пред краката на непредпазливия, вълча яма, изкопана на пътя на ония, които те преследват. С една дума, той може да бъде превърнат във всичко, което силните пожелаят. Врата към незаслужени облаги, в облак прах, който може да се хвърли в очите на ония, които се опитват да съзрат правдата, в завеса, спусната произволно между истината и нейното претворяване, между правосъдие и присъда, между престъпление и наказание. В повечето случаи юристите са интелектуални наемници, които могат да се купят и продадат за всяка кауза.
Човек винаги се забавляваше, когато слушаше техните банални, но прочувствени разсъждения за морала и в същото време ги наблюдаваше как лъжат, крадат, извъртат по всякакъв повод и за всякаква цел. И най-големите сред тях не са нищо повече от големи и безскрупулни хитреци, които подобно на паяци дебнат в тъмното иззад гъсто изплетените си мрежи приближаването на непредпазливи човешки мушици.
В най-добрия случай животът е свирепа, нечовешка, жестока, безжалостна борба, в която законът е едно от средствата, а неговите представители, едни от най-презрените участници.
Човек също използваше закона така, както би използвал и всяко друго оръжие, за да се предпази от някоя житейска беда и избираше адвокатите си така, както би избрал тояга или нож, с които да се защити.
Те са само оръдия нож, ключ, тояга, с които си служиш, и нищо повече. И след като ти свършат работа, плащаш им и ги забравяш. А що се отнася до съдиите, по правило те са некадърни юристи, издигнали се до положението си благодарение на някаква щастлива случайност, които не биха могли да се мерят с адвокатите, ако им се наложеше да си разменят ролите.
Човек не изпитваше уважение и към тях, твърде добре ги познава. Знаеше колко често те се проявяваха като подлизурки, политически кариеристи и политически наемници, нечии оръдия, приспособленци, изтривалки за краката на финансово и политически могъщите.

Точно на нея ли трябваше да се случи? Съвсем малко е разстояние между стъпалото и маршрутката, но този ден за беда бе обула новите с високите токчета. И как така се изметна крака й, тя не разбра. Само си спомняше, че се претърколи. Забеляза, че единият и крак някак странно стоеше на една страна.
Шофьорът на маршрутката притича, помогна и да се качи в колата и попита:
– Къде да ви закарам?
Лицето му се бе удължило от уплаха, а ръцете му нервно потрепваха.
– Като наближим, ще ви помоля да спете някъде около входа на блока, каза спокойно жената.
Тя бе едра закръглена жена. На вид спокойна, но някакво смущение се прокрадваше в очите й.
Наближиха блока и тя помоли само да й помогнат да слезе. Хвана се за една кола и се заоглежда за някой познат. Като че всички се бяха изпокрили този ден. Накрая се реши и извика на минаващия малчуган:
– Момче, моля те позвъни на най-горния звънец в ляво. Не се страхувай, горе е само мъжът ми. Звъни непрестанно докато се появи на балкона.
Момчето разбра, че жената не можеше да помръдне. Пристъпи до входа и натисна звънеца, без да отмества пръст. След малко на балкона се появи едър мъж.
– Иво, – извика жената, – счупих си крака. Слез бързо, трябва да ме закараш до болницата!
Мъжът изчезна веднага, а тя безпомощно се отпусна върху колата.
„Казах му бързо, какво прави“? – мислеше напрегнато жената.
След малко мъжът и се показа от входа с две големи чанти и се запъти към нея.
– Какво ще правиш с тези чанти? – попита жената учудено.
– Нали ще те карам в болницата, приготвих ти багажа. Докато намеря бельото ти, кърпа… зор видях.
– Но аз съм си счупила само крака, няма да оставам там.

Един от най-добрите полиглоти в историята, които са живели през 18-19 век е италианския кардинал Джузепе Мецофанти.
Той свободно владеел 39 езика и още толкова можел да разбира, макар че никога не е напускал пределите на Италия.
Веднъж той научил език само за една нощ, само защото на сутринта трябвало да приеме изповедта на чуждестранен престъпник, осъден на смърт.
Какво по-хубаво от това осъденият преди смъртта си да потърси прошка от Бога  на родния си език.

В лезгинският език за орел и черен дроб се използва една дума „лек“.
Това е свързано с обичая на планинците да оставят телата на мъртвите на орлите, който първо се насочват към черния дроб на покойника.
За това лезгините смятат, че душата на човека се намира в черния дроб, която преминава в тялото на птицата.
Съществува версия, че древногръцката легенда за Прометей, който бил прикован от боговете към скалата, а орел всеки ден кълвял черния му дроб, е алегория на описания по-горе обред на планинците.