Медузите са интересни същества. Те са красиви, необикновени и поразяват въображението ни с причудливите си форми и разцветки. Тези животни са красиви, докато не ни ужилят. Всички знаем колко боли изгореното от медуза, но някои от тях могат да причинят и смърт на човека. За това всички любители на океана, занимаващи се с плаване, гмуркане и сърф, не ги обичат.
Група от изследователи са създали система „океанска охрана“, тя прилича на такава патентована през 90-те години, но неизползвана.
Принципът е много прост. Предоставят се серия от шамандури, които излъчват ултразвикови вълни. Тези вълни спират до определени граници медузите в океана.
Това изобретение опазва здравето и живота на човека. Този безопасен за човека метод и не причиняващ вреда на медузите е помогнал за „съвместното мирно“ съществуване.

На героя от филма „Човек на дъжда“ съчувстват мнозина. Този филм е посветен на хора аутисти. За такива хора  е проблем не само социалното взаимодействие, но  организацията и планирането на времето. За съжаление устройства помагащи за това до сега не е имало.
Посещавайки един от центровете за творческо обучение дизайнерите Грегъри Хейтър и Еми Шлосер създали устройство с названието Remind Daily Planner – Напомнящ ежедневник.
Той е станал особено необходим за възрастни аутисти, желаещи да живеят самостоятелно.
След изследване живота на много аутисти е станало ясно, че за да останат организирани, те трябва да следват определен режим. Именно това е ключът към спокоен и независим живот.
Уредът е снабден с вградена чувствителна на допир лента, която служи за проверка на завършеността на дадено действие. устройството помага на човек да подобри планирането и организацията на уменията си.
Устройството се състои от екран, аналогов часовник и сензорна лента, облечена в алуминий, която е прикрепена към еластичен ремък. Уредът планира деня и синхронизира плана чрез Bluetooth към комуникационен канал. Напомня за всяко планирано занятие, след което потребителя трябва да докосне лентата, за да потвърди за изпълнението на задачата и  да премине към следващата.
Преди това устройство са съществували много други начини за регулиране на тези дейности. Като се почне от записване на дъска, до изображение върху кубчета или движеща се лента.
Безусловно новият начин на организация е много по-удобен и достъпен.

Пчелите могат да дават не само мед, но и да „работят“ като индикатори за замърсяването на околната среда. Това са открили химиците от Московския държавен университет и земеделския институт в Смоленск.
Събирайки нектар и цветен прашец, пчелите поглъщат тежките метали в тях. За 32 дни от живота им, в техния организъм се натрупват интензивно тези токсини.
Изследванията проведени над 45 пчелина показва, че съдържанието на тежки метали в един килограм мъртви пчели, може да варира в различни граници. Например съдържанието на живак в пчелите от центъра на столицата, се оказал 7 пъти повече от този в пчелите на подмосковието. Интересно е, че тези различия не оказват влияние на качеството на меда.
Крилатите труженички преработват нектара в мед, като многократно го пропускат през хитинови филтри.
„Пчелните измервания“ свързани с индустриалните замърсявания, изследователите предлагат да се поставят на  лента.

През 1940 г. във Вашингтон се срутил моста. Това се случило 4 месеца след неговото изграждане. Третия по големина висящ мост е изграждан цели три години.
Единствената жертва на трагедията се оказал един кокер-шпаньол, който отказал да излезе от колата.
Една от причините за срутването на моста бил силния вятър, който влязъл в резонанс с конструкцията на моста.
Отново е възстановен през 1950 г.

Живял един старец в колиба в подножието на планината. Една нощ, когато той се молел, в колибата му проникнал крадец. Заплашвайки го със нож поискал всичките му пари. Старецът спокойно казал:
– Всичките ми пари се намират на рафта в една чаша. Вземи ги, но ми остави пет монети, защото трябва утре да заплатя данъците си.
Крадецът взел всички пари, а след това върнал в чашата пет монети. Взел със себе си красивата ваза стояща на масата.
– Бъди внимателен с вазата, – казал старецът, – тя лесно се чупи.
Непознатият огледал празната колиба и решил да си тръгне, когато старецът му казал:
– Ти забрави да кажеш „благодаря“.
– Благодаря, – казал крадецът и си тръгнал.
На следващия ден селото бръмчало от негодувание. Някои хора заявили, че са ги ограбили. Един човек забелязал, че в хижата на стареца липсва красивата ваза.
– И теб ли те ограбиха? – попитал той стареца.
– Не, – казал възрастния човек, – Аз дадох на непознатия вазата и малко пари. Той ми благодари и си тръгна. Добър човек е, само малко небрежно размахваше ножа си.