Ефектът на Паули

Този ефект е комично твърдение, че присъствието на някои хора може негативно да влияе на работата на уредите.
В света на науката, както и в различните родове войски е прието да се шегуват с колегите от други области. Така биолозите не изпускат възможността да се присмеят на химиците, а химиците на физиците…. Дори в рамките на една наука също присъства шеговито съперничество между  хората работещи в различни направления: едни са теоретици, други експериментират в лобораториите, а трети работят в реални условия. Но те никога не пропускат възможността да „се пошегуват“ един с друг. Една такава шега завършила с въвеждането на „Ефекта на Паули“, който може да се изкаже, горе-долу така: Присъствието на някои хора в лабораторията, може да доведе до ненадежност или излизане от строя на някои инструменти.
Лабораторно оборудване трябва да бъде точно и фино настроено, от това зависи верността на резултатите.
Волфганг Паули (1900-1958 г.) – блестящ теоретик физик и носител на Нобелова награда за 1945 г. „се прославил“ сред колегите си със своята удивителна неудачливост. Ако му се наложело да погледне за малко в лабораторията за каквото и да е, там обезателно нещо се счупвало. Погромите след Паули станали толкова често срещано явление, че колегите му измислили „Ефекта на Паули“. Разрушителната репутация на физика бързо се разпространила из научната общност.
Интересното било, че уреда се чупел или преставал да работи дори, когато Паул не го приближавал.
Доста популярен е случая, когато прецизните уреди в лабораторията на Джеймс Франк в Гьотинген без никаква причина  спрели да работят. Франк шеговито описал, това което се случило в лабораторията, в писмо до Паули в Цюрих. Паули в отговор написал на приятеля си, че по време на загадъчния инцидент, той се връщал обратно от посещение при Нилс Бор и тогава влака спрял в Гьотинген.
В друг случай решили да се пошегуват с Паули. Свързали реле прикрепено към врата, водеща към стаята, където физикът трябвало да изнесе лекция, с часовника, така че когато Паули отвори вратата, часовникът да спре. Но това не се случило, защото когато Паули дошъл релето изключило.
Разбира се, „ефектът на Паули“ в наше време може да се отнесе към научния фолклор. Но ако „не дружите“ с техниката и всичко се чупи в ръцете ви, време е да принесете полза на света и да се заемете с теоритична физика.

Аптека музей

Във град Лвов има запазена старинна аптека. Тя е открита от военен лекар през 1735 г. Тази аптека и до сега на престава да работи. Днес в нея се продават обичайните лекарства, но парите на покупката се чукат на древен касов апарат.
Като доказателство, че тази аптека е достатъчно стара са надписите, които висят в двора. На тях е написано кога е реставрирана.
Музея в аптеката е открит през 1966 г. Той започва от търговската зала. Тук се намират старинна керосинова лампа, дъбови шкафове с различни лекарства и фаянсови аптечни съдове.
Но най- интересното става, когато те пуснат в музея и вратата се затваря зад вас. Ти оставаш сам с древните фармацевтични принадлежности, таблетки, прахчета и везни.
Тук се намира интересна машина. Древен ксерокс, на който са печатали етикетите за банките с лекарства.
В музея има и стая на алхимика. Тук на табло са изрисувани криптограми, които фарацевтите са си предавали по-рано по между си.
В аптеката има подземие. Къде ли води то?
В него има бъчви и бурета, в които се е съхранявало вино и бира, които са се смятали за лекарствени средства.
Отдавна в Лвов се прави Желязно вино. Това вино е обогатено с желязо. Казват, че е толкова силно, че трябва да се пие през тръбичка, в противен случай може да разруши емайла на зъбите ти. Но такова вино подобрява апетита и повишава хемоглобина.

Църквата „Св. Никола Мирликиийски“

Основана е през 1907 г. Жителите на столицата в България я наричат Руската църква. Била е предназначена за дипломатическата мисия на руската държава в България.
Църквата „Св. Никола Мирликиийски“ е православна църква построена в България и една от най-красивите църкви разположена близо до църквата „Александър Невски“.
Изграждането на църквата е продължило в продължение на няколко години. А самата тя е осветена през 1914 г., в навечерието на Първата световна война. Църквата е построена на мястото на руското посолство в София. Проекта на храма е изработен от Михаил Преображенски специално за нуждите на руските емигранти в българската столица.
След революцията от 1917 г. църквата е отворена за всички руски емигранти в България.
Храма е построен в традициите на руската църковна архитектура с древноруски елементи, като купол във вид на „луковица“. В съчетание с традиционната руска мозайка и резба, църквата носи отпечатъка на съвременната архитектура..
Стените на храма са рисувани от руски художници, начело с Василий Перминов. В иконостаса са поставени 4 икони, които се явяват копие на иконите в Киевския събор на Св. Владимир. Това са изключителни образци на руската иконна живопис от началото на XX век. Църковни камбани са дарени на църквата от император Николай II.
След 1947 г., църквата е била прехвърлена към Московската патриаршия.
В криптата на храма е гробът на първия архиепископ на Църквата св. Серафим Соболев. По мнението на много православни християни, Серафим е бил чудотворец.

Кукли, които се сглобяват

Ако обичате да бродите по Интернет, навярно сте се сблъсквали с кукли, които са като живи. Това са BJD кукли, името им идва от английски ball-jointed doll или сглобяеми кукли с подвижни стави.
Японската фирма Volks за първи път изкарва на пазара BJD кукли. През 1997 г. започва да пуска кукли със стандартния размер на Барби. Нарекли ги Dollfie. Името произлиза от английската дума «doll» кукла и «figure»  фигура.
Dollfie се оказали много популярни сред колекционерите и за това пуснали много по-голям модел около 60 см. Те били създадени от Akihiro Enku.
Тези кукли се появили на пазара под името Super Dollfie и предизвикали  голям фурор. Volks  продължила да пуска кукли различаващи се по модел и дизайн. Такива кукли започнали да се произвеждат и в други страни, като Корея, Китай, САЩ…. Те се отличават по структурата на ставите, качеството на материала, стила на изображенията и костюмите.
Super Dollfie и Dollfie са регистрирани търговски марки, но понякога погрешно се използва за обозначаване на всички азиатски модели с BJD, независимо от производителя.
Тези кукли имат следните характеристики:
1. Те се състоят от кухи части, през които преминава ластик, който ги свързва към главата.
2. Задната част на главата може да се сваля. Двете части се придържат от магнит.
3. Очите са подвижни. Те са прикрепени с помощта на пластелин.
4. Местата на ставите в китката, лакътя, рамото, тазобедрената става, коляното, глезена са подвижни, имитиращи движението на човек.
5. Косите не са съшити отвътре, а са като сменяеми перуки.
Подвижността на куклите зависи от конструкцията на ставите. Различните пози могат да се предадат от различно пристягане на ластика. Балансираните елементи позволяват на куклата да запази стоящо положение, независимо от това, че няма твърд скелет. Някои кукли като еквилибристи, могат да стоят даже и на една ръка.
Материалът, от който е направена куклата е полиуретанова смола, така известна като „каучук“. При втвърдяване  при допир се усеща като порцелан или повърхност на яйце. Този материал е много крехък, но е по-тежък от пластмасата, но усещането при докосване е приятно.
С какво привличат тези кукли?
Те дават простор на фантазията и позволяват всеки да си създаде свой неповторим образ. У всеки производител има „основите на куклата“. Могат да се закупят отделно глава, крака, тяло, към тях да се подберат различни очи, коси, отделни части от лицето, различен тен на лицето… Така всеки може да създаде своята неповторима кукла.

Момиче станало майка на 9 години

Беше белязан нов рекорд от така наречената ранна бременност. В Мексико в един от западните му части 9-годишно момиче родило дъщеря. Бащата на новороденото търсят усилено не само родителите на малката майка, но и полицията.
В клиника разположена в град Сапопан лекарите приели момиченце, очакващо да роди. Това дете в началото на януари е навършило 9 години.
Малката майка е родила напълно здраво дете с тегло 2,7 кг. Няколко дена след раждането майката и бебето са изписани от болницата.
Бащата на новороденото е 17-годишен младеж, живеещ в съседство на малката майка. Преди няколко седмици той избягал в неизвестна посока, след като родителите на момиченцето забелязали бремеността на дъщеря си.
Предишният рекорд също принадлежи на мексиканско момиче. През ноември 2011 г. 10-годишната жителка на град Пуебла родила момченце.