Почти всеки ден се появяват необичайни зарядни устройства за смартфони и таблети.
Новото устройство се основава на двигателя на Стирлинг – топлинен двигател, познат още от XIX век.
Принципът на действие се основава на температурните разлики при работата на този аксесоар.
Новостта предстявлява поставка за чаши. На корпуса има монтирано устройство с два цвята. Едната страната е обозначена с червено и на нея се поставя гореща напитка, а другата е синя и се поставя студена напитка.
Създателите на устройството отбелязват, че ефективни са всички топли напитки.
В идеалния случай аксесоарът е способен да заради акумулатор с такава скорост, с каквато един смартфон или таблет са включени към мрежата.
На практика в най-скоро време това устройство ще стане доста търсено.

Ако човек не пази добре равновесие при изпълнение на балансиращи номера ще се размаже на земята.
Ето няколко такива невероятни номера.
През 1553 г.холандският акробат балансирал на един крак върху ветропоказателя на катедралата „Св. Павел“ в Лондон, развявайки лента с дължина 4,6 метра. Какво ли не правят хората само и само да привлекат вниманието върху себе си?
През 1859 г. френския въжеиграч Жан Блонден преминал по въже над бушуващия Ниагарски водопад на 50 метра височина. Дори имал превръзка на очите си. Блонден прекосил водопада и на кокили. До тогава само се перчел.
През 1842 г. госпожица Кук предизвикала сензация в лондонския цирк. Като седяла на масата изпила чаша вино. И какво е чудното тук, това и аз го мога? Едва ли. Всичко било балансирано на тънка жица.
През 1995 г. Александър Бендиков от Беларус балансирал върху пирамида, построена от 880 монети.Тя бола обърната надолу и се крепяла върху ръба на една-едничка монета. Какво ли щеше да стане, ако на някому тогава са потрябвали дребни?
През 1996 г. американецът Брайън Бърг построил от карти къща на 100 етажи. Тя била висока 5,85 метра. Това станало в Копенхаген, Дания. Интересно нямало ли е по-интересна работа да върши от това?
През 1990 г. бразилецът Леонардо Енрике Басето карал велосипед на едно колело през невероятните 640 минути.
Удивително е кави предизвикателни и смъртоносни номера могат да направят хората, при условие, че всичко е балансирано.

Трябва да си в асансьор. Вземи си кантар за да го докажеш….
Когато се скъса въжето на асансьора бързо скачай на кантара. За няколко секунди, през които летиш към земята, теглото ти ще намалее, защото пода пада по-бързо от теб.
Когато падаш ти си безтегловен!
За всичко това обвинявай Галилей, той пръв го е забелязал.
Внимание! Не изпробвайте този начин на отслабване във вашия асансьор, защото последиците са плачевни!

26 февруари 1955 г. Калифорния, САЩ.
На летецът изпитател Джордж Франклин Смит му предложили изпитателен полет на нов реактивен самолет, който можел да лети по-бързо от звука. Той обичал изпитателните полети с мощни машини. Затова си казал: „Разбира се, че ще летя с него. Едва ли ще ми отнеме повече от 45 минути.“
Бил без защитен костюм. Когато излетял забелязал, че контролните уреди не се движат съвсем свободно. Но той не се притеснил, нали на предварителните проверки всичко било наред.
Минути по-късно минал звуковата бариера. Тогава самолетът забол нос надолу и контролните уреди отказали. Падал към земята със свръхзвукова скорост.
Гласът от слушалките крещял:
– Скачай с парашута, Джордж! Изчезвай от там!
Скоростта растяла, а Джордж като обезумял викал:
– Контролните уреди блокираха, падам право надолу!
Имал секунда да напусне самолета или да умре.
На около 2100 метра под него блестяло синьото море, окъпано в слънчева светлина. Джордж изскубнал облегалката и изтласкал остъкления капак на пилотската кабина. Вътре нахлул яростен вихър. При тази скорост стихийната сила на въздуха го приковала към седалката. Той с мъка протегнал ръка. Докоснал с пръсти катапулта. Нямало време. Опасността приближавала.
До тогава всички летци, скочили с парашут при свръхзвукова скорост, били загинали.
С изпънати пръсти Джордж сграбчил ръчката. Мощна експлозия го изхвърлила от пилотската кабина.
Ударила го въздушна вълна. Всичко наоколо се завъртяло. За няколко секунди обувките, чорапите, часовника и каската се откъснали от него и полетели към земята. Той кървял и бил много уплашен.
Падащото му тяло било като перце. Чуло се рязко изплющяване. Парашута се отворил и го задържал. Летежът му се забавил. Джордж почуствал, че пропада в мрак. Не изпитвал никаква болка. Тялото му паднало в морето и започнало да потъва.
Двама рибари станали свидетели на главоломното гмуркане. Те с голямо усилие успели да изтеглят тялото на летеца. Единият от тях погледнал удавника и със съмнение поклатил глава:
– Няма смисъл. Той е мъртъв.
Но Джордж Смит бил още жив….
На Военовъздушните сили им трябвало цял месец, за да извадят отломките на катастрофиралия самолет. Все още никой не знаел какво е причинило злополуката.
Но учените имали възможност да проучат полумъртвото тяло на клетия Джордж. И ето какво установили.
Когато Джордж катапултирал, скоростта му засилила действието на гравитацията. Всяка част от тялото на летеца станала 40 пъти по-тежка. Дори и кръвта му станала по-тежка за кратко време. Тя бликнала от кръвоносните съдове Това придизвикало множество натъртвания на тялото му. Той бил така контузен, че главата му се подула и заприличала на футболна топка. Клепачите на Джордж кървели.
Пилотът прекарал седем месеца в болница. Възстановил се напълно и отново започнал да лети. Той бил един от най-щастливите пилоти на света, преживявайки най-лошия кошмар на летците, да паднат от небето.

По времето на царуването на император Александър III войникът Орешкин се напил в кръчмата. Започнал да буйства.
Опитали се да го укротят като му посочили портрета на императора. Пияният се развикал:
– Плюя на вашия император!
Арестували го и завели дело срещу него за оскърбление на императора. Когато Александър се запознал с делото, разбрал, че цялата история не струвала пукната пара. Затова написал в папката: Делото да се прекрати. Орешкин да се освободи. Мои портрети в кръчмите да не се окачват. И заповядал:
– Предайте на Орешкин, че и аз съм се изплюл на него.