Руските войски триумфално влезли в Париж през 1814 г. Това било ответна визита за наполеоновата армия, която позорно оставила завзетата от нея Москва.

Руснаците без много церемонии нахлули във френските ресторанти, искайки водка със закуска. Постоянно крещели:

– Бързо! Бързо!:

Докато чакали грубо се отнасяли към мебелировката и инвентара в заведенията.

Намерил се предприемчив човек, който за да избегне съсипването на имуществото в ресторанта, срещал руските войници на входа, не само с поклон, а и с поднос на който имало „за пиене и за хапване“.

Руската армия се върнало в страната си, но случилото се поставило основите на ново направление в ресторантския бизнес – бистро.

Веднъж се случило така, че трима светци вървели през гората заедно. През целия си живот те самоотвержено се трудели.. Единият бил предан, обичал хората и се молил за тях. Вторият търсел знания, придобивал мъдрост и развивал интелекта си. А третия действал, служел на другите и изпълнявал дълга си към всеки човек. Въпреки, че били толкова самоотвержни, те не били доволни от резултатите си не могли да достигнат до Бога.

Но в този ден се случило чудо!Изведнъж заваляло. Те се затичали към един малък параклис, вътре били притиснати един към друг. Когато се докоснали, усетили, че вече не са трима.

Изтръпнали от изненада. Гледали се неразбиращо един друг. Усещали нечие присъствие.

Видели божествена светлина, паднали на колене и зашептели:

– Господи, защо чак сега дойде? Цял живот се трудихме усилено, но ти не ни удостои с честа да Те видим. Защо това се случи точно днес?

Бог им казал:

– Защото днес сте заедно. Докосвайки се един друг, станахте едно цяло и за това можахте да ме видите. Аз винаги съм бил със всеки от вас, но не можех да ви се покажа, защото бяхте само отделни фрагменти.

В северната част на Шри Ланка учени са открили нов вид огромен паяк. Размаха на краката му достига 20 и повече сантиметра. Този паяк се отличава от останалите по необичайните геометрични рисунки, на които се виждат жълти и сиви петна.

Новият вид е наречен на полицията Poecilotheria rajaei благодарение, на която учените са могли да се доберат до необходимото място по немного спокойната местност на северния район в страната.

До днес учените са открили 15 вида такива паяци, които принадлежат към рода Poecilotheria. За съжаление, някои от тях са на изчезване. Вина за това има безжалостното изсичане на горите. Всички представители от този вид се срещат само в Шри Ланка и Индия.

Но като цяло, тарантулите живеят на почти всички континенти на нашата земя, с изключение на Антарктида. Техните местообитания са Южна Америка, Африка, Австралия, Океания. В европейските страни, те са доста редки. С изключение на южната част на Италия, Португалия и Испания.

Видовете тарантули са влаголюбиви и живеят в короните на екваториалните гори. Между тях се срещат и полупустинни.

Тези паяци се смятат за месоядни. Въпреки името си, основната храна на тези хищници са малки паяци, мухи, жаби, малки гризачи, риби, птици, хлебарки, и различни насекоми. Храносмилателната им система просто не е проектиран за постоянна месна храна. Те не плетат мрежи, хващат жертвите си от засада.

– Учителю, – казал един скоро постъпил ученик, – кога хората ще станат щастливи?

– Само тогава, когато се научат да използват пороците си в полза на другите, – казал побелелият мъж.

– Но как може да се постигне това? – недоумявал ученикът.

– Те трябва да трупат богатството не за да се обогатяват, а да го дадат на другите, които нямат. Трябва да добиват власт не заради самата нея, а за да помагат на хората. Нека се предават на сладострастията си, но не за удоволствие, а да създадат потомство и да се грижат за него, – казал мъдрецът.

Във Великобритания девет годишно момче страдащо от аутизъм, трябвало да хване волана и да управлява кола, когато майка му, която карала автомобила, загубила съзнание. Това бил Джонатан Андерсън, който е бил с диагноза синдром на Аспергер.

Момчето не е имало друг избор, освен да поеме управлението на колата, която се движел със скорост от 70 км/час. Детето успяло да спре кола, като включило ръчната спирачка.

Инцидентът е станал, когато майката на Джонатан го е карала на училище. Момчето е признало, че се е било много уплашено, когато майка му припаднала, защото той никога не се е опитал да шофира.

Майката на момчето е споделила, че синът й още от малък се интересувал от различни технически приспособления и устройства..