Един ученик пътувал и се учел по света цели 20 години. Накрая се върнал при своя учител. При срещата си с него той му казал:
– Минаха 20 години, а вие изглеждате все така бодър и силен. Тялото ви външно изобщо не се е променило.
– Наистина се чувствам добре, – казал учителят. – Аз проповядвах, обяснявах и учех другите. Бях постоянно зает и се чувствах, през всичкото това време, много щастлив.
– Странно, били сте непрекъснато заангажиран, но изобщо не сте остарели. Как го направихте? – полюбипствувал ученикът.
– Нямах време да остарея, – засмял се учителят.

Навярно сте изпадали в такова състояние, когато замираш от неясни предчувствия и започваш да се усмихваш без причина.

Изглежда природата преживява сега всичко това. Земята е още студена, калта се задушава под краката ви, но наоколо е весело, ласкаво и приветливо.

Въздухът е кристално прозрачен. Слънцето се усмихва сърдечно, като ли че славно си е пийнало, сладко е похапнало и е срещнало стар приятел. Дърветата са голи, но са живи и още дишат.

В природата, където и да погледнеш, ще забележиш тайнствена шетня, приготовления и всякаква патардия….Ясно е, идва пролетта.

Как бихте изобразили пролетта? Може би, като красиво момиче, което пръска по земята прекрасни и нежни цветя. .А в цветята са отразява радостта му.

Възможно е, за вас пролетта да бъде дама със скръстени отпред ръце. Стройна и слаба, с бледа руменина по бузите, но със нежен тен на кожата. Е, тя не разпръсква цветя, но ще й отстъпим място, нали е все пак дама.

Идва от латинската дума populares, а populus означава народ.

Значението на думата се определя, като висока степен на търсене на нещо или някого в определена област на живота, като например, популярността на онлайн игрите.

Появата на популярност в някои случаи, оказват влияние върху модата, както и обратното. Както модата и популярността е свързана с неголям отрязък от време.

Популярността често се смесва с известността, въпреки че не са едно и също нещо..

Вероятно това идва от името на идейно политическо течение на популярните, които в края на Римската република през II-I векове. пр. Хр. са се противопоставили на оптиматите и отразявали интересите на плебеите, предимно в селските райони.

Думата популярен, която днес се употребява, е взета от английски, която е била възприета от латинския език и означавала „принадлежащ на хората“.

Това се случило през 1812 г. с организаторът на партизанското движение Денис Давидов.

В началото на 1807 г. Давидов бил назначен за адютант на генерал Багратион.

По това време Денис в едно свое стихотворение се пошегувал с дългия нос на Багратион, за това много се страхувал от първата си среща с него.

Багратион казал на присъстващите офицери:

– Това е човекът, който се е подиграл с носа ми.

Давидов се разтреперил и казал:

– За носа му писах така от завист, тъй като моя почти не се вижда.

Шегата се харесала на Багратион. И когато му докладвали, че врагът му е:“до носа“, той питал:

– До кой нос? Ако е до моя можем да обядваме, но ако е до Денисовия, на конете веднага!

Руските войски триумфално влезли в Париж през 1814 г. Това било ответна визита за наполеоновата армия, която позорно оставила завзетата от нея Москва.

Руснаците без много церемонии нахлули във френските ресторанти, искайки водка със закуска. Постоянно крещели:

– Бързо! Бързо!:

Докато чакали грубо се отнасяли към мебелировката и инвентара в заведенията.

Намерил се предприемчив човек, който за да избегне съсипването на имуществото в ресторанта, срещал руските войници на входа, не само с поклон, а и с поднос на който имало „за пиене и за хапване“.

Руската армия се върнало в страната си, но случилото се поставило основите на ново направление в ресторантския бизнес – бистро.