Жителят на Ню Йорк Джордж С. Паркър е бил един от най-дръзките мошеници в историята на САЩ.

Той добре заработил като продавал на туристи забележителностите на града. Това съвсем не е шега.

Паркър е успял удачно да „продаде“ Статуята на свободата, Madison Square Garden, Метрополитън музей и Бруклинския мост.

Той не само се опирал на наивността на хората, но имал „офис“ и документи за собственост на обектите за продажба, разбира се фалшиви.

Той е бил осъден за измама три пъти, последния път е било през 1928 г. и е осъден на доживотен затвор в Синг Синг, където умира през 1936 година.

Историята на Паркър влязла в американската поп култура, където и до сега живее „мотото“ : „Ако смятате, че имам мост, защо да не ви го продам?“

Първоначално дебеличката Лулу била подарена на рождения ден на една жена, но тя не искала да я вземе в дома си. Майката на рожденичката решила да се погрижи за прасенцето, от една страна от съжаление, от друга да осигури някой и друг тържествен обяд.

Недостатъкът от външността на свинчето се компенсирала с неговата съобразителност.

Когато приютилата я жена получила сърдечен пристъп свинята Лулу веднага се ориентирала и потърсила помощ.

До сега прасето не е напускало заграждението, в което е било затворено, но намерило начин да си отвори вратичката, Лулу напуснала двора и се добрала до пътя. Дочакала, до се зададе някоя кола и легнала на средата на пътя.

Първият й опит се провалил, никой не спрял, Тогава прасето притичало в дома , видяло как е стопанката му и пак хукнало към шосето.

След 45 минути един от шофьорите спрял. Може би си е мислил за някакво богато угощение.

Той хукнал след надигналата се от пътя Лулу и влязъл в дома, където намерил безпомощно лежаща жена. Позвънил веднага в Бърза помощ. Лекарите успели да спасят жената.

Лулу получила за награда поничка с мармалад. Не е много щедро но прасето е доволно.

Един от учениците дошъл при своя наставник и го попитал:

– Има ли начини как да се открият най-дълбоките истини в природата, вселената, взаимоотношенията и разбирането на самият Творец?

– Има, – казал наставникът.

– И какви са те? – нетърпеливо попитал ученикът.

– Когато си гладен да се наядеш, когато си изморен да се наспиш.

– Нали и обикновените хора в живота постъпват така? Тогава в какво се отличават от нас? – смутено попитал ученикът.

– Обикновените хора, когато ядат мислят за съвсем други неща. Когато спят, мислите им са в хаос и те през цялото време се безпокоят за нещо, – отговорил наставникът.

За известния „Курс по теоретична физика“ на Ландау и Лифшиц често се пошегували, че в тези книги няма нито една мисъл на Лифшиц и нито една дума написана от ръката Ландау.

В тази шега има известна истина.

На една от вечерите в Политехническия музей в Москва, посветен на Ландау и Лифшиц ги попитали:

– Кака работят съавторите?

Евгений Михайлович Лифшиц вдигнал писалката си и каза:

– Писалката е моя.

Трябва да отбележим, че Ландау постоянно обсъждал всеки параграф с Лифшиц и често го карал да ги пренаписва.

Една година след откриването на рентгеновите лъчи Рьонтген получи писмо от един английски моряк.

„Господине, по време на войната в гърдите ми се заби куршум, но той не може да бъде отстранен , защото не се вижда. Чух, че сте открили лъчи, чрез които може да се види моят куршум. Ако е възможно, изпратете ми няколко лъча в плик. Лекарят ще види куршума и аз ще ви върна обратно лъчите“.

Рьонтген бил леко шокиран. Той му отговорил следното:

„В дадения момент аз не разполагам с толкова много лъчи. Но ако не ви затруднява, изпратете гърдите си. Ще намеря куршума и ще ви ги пратя обратно“.