През септември 2011 г. в град Монтаня, намиращ се в северна Италия, на 71-годищна възраст починал Йоцели Ренцо. Докато бил жив с нищо не е привличал погледите на медиите, но след смъртта си станал известен заради предания си котарак Толдо.

След като спопанинът му бил погребан, котето започнало да носи различни подаръци на гроба му: листа, клонки, пръчици, пласмасови кофички и книжни кърпички.

Необичайното поведение на котаракът било забелязано от роднините на Ренцо, които редовно посещавали гроба. Разбира се, не всички посетители на гробището са доволни от присъствието на котарака, за това често го прогонвали.

Един мъдрец отишъл на една мелница да си купи малко брашно. Мелничарят го помолил малко да почака, докато зърното се смели и излязъл. Мъдрецът започнал да наблюдава как се мели житото. Бик със звънче на врата, чийто ярем бил прикрепен за воденичните камъни, се въртял в кръг и привеждал камъните в движение, вследствие на което зърното се мелело.

Скоро мелничарят си дошъл и дал един чувал с брашно на мъдреца.

– Искам да те питам нещо, – казал мъдресът. – Ти си практичен и икономичен човек, защо си дал пари за това звънче на врата на бика?

– О, това е много просто. Бикът върви в кръг, ако се спре звънчето млъква. Аз излизам сритвам го и той продължава. Така аз мога да се занимавам с други неща, докато меля зърното.

– Интересно, ако бикът спре и започне да маха глава, звънчето ще продължи да звъни. Тогава ще има проблем.

– О, това едва ли ще се случи, бикът не е умен, колкото тебе.

Двама пътешественика се отправили към планините. Когато изминали половината от пътя, по-младият хвърлил поглед на храсталака и започнал да се отчайва:

– Къде е твоят прекрасен пейзаж, за който ти постоянно говореше?

Опитният му спътник се засмял:

– Ти се намираш в центъра му, но в това ще се убедиш, когато изкачим върха на планината.

След победата на бунтовниците в Испанската гражданска война по нареждане на Франко били отвлечени хиляди деца на републиканците и оставени за осиновяване на семейства, лоялни на режима.

По-късно практиката за отстраняване на децата от техните родители, които били считани за морално или финансово нестабилни, се въвежда незабавно още в родилния дом.

Във веригата били въвлечени както лекари, така и католическата църква. А отнетите деца се обявявали веднага за мъртви, скоро след раждането.

Тази практика продължила до 1990 г., но поради липсата на официално държавно разследване, трудно може да се каже колко точно са отвлечените деца.

Въпреки че, според някои юристи, броят им може да достигне 300 000.

– В какво се заключава работата на учителя? – попитал един човек.

– Да научи учениците си да се смеят, – съвсем сериозно отговорил учителят.

Веднъж пак по този повод казал:

– Ако човек може да се засмее при всяка ситуация, а понякога и да се присмее на самия себе си, ще успее по-леко да се пребори с трудностите в живота.