Мексиканският революционер Венсеслао Могуеле оживял след разстрела.

Мексиканската революция била въоръжен конфликт, който продължил 7 години. Венсеслао Могуеле, който се сражавал на страната на революционерите, бил заловен и бил приготвен за разстрел без съдебен процес.

Революционерът бил поставен до стената. Раздал се залп от взвода участващ в разстрела. Венсеслао получил девет огнестрелни рани, включително и един контролен изстрел, направен от офицер директно в главата, в упор.

Войниците си отишли. Всички смятали, че революционерът е мъртъв.

Но Венсеслао се събудил, успял да се добере до своите и след това живял още дълги години.

На снимката Венсеслао Могуеле през 1937 г. показва белега си от контролният изстрел.

В редовете на армията на Наполеон, оттегляща се от Москва сред дълбок сняг на суровата руска зима, бил немски принц, обичан от своите войници заради дружелюбието си.
В една мразовита нощ уморени, измръзнали и гладни войниците се установили  на лагер в развалините на един помешнически двор.
Събуждайки се сутрин, принцът се почувствал бодър и на топло, въпреки че хладният вятър свистял наоколо. Той повикал войниците си, но никой не му отговорил. Огледал се и видял войниците си засипани със сняг, а той бил покрит с техните наметала. Войниците разбрали, че никой няма да оживее тази нощ, за това решили да спасят военачалника си. По-късно го настигнали руски войски. Той бил пленен, но се спасил от студа. Това била наградата му, за това, че се отнасял към войниците добре и бил загрижен за тях.
Дружелюбието се изразява в любов към ближния извикваща мир, съгласие и разбирателство. Това е покорност на сърцето. Това качество се появява често сред хората във всекидневния ни живот.
Където няма дружелюбно отношение към хората, там няма и любов.
Сърдечността и дружелюбието променят сърцата на хората. Ако успееш да помогнеш на човека срещу теб да почувства съчувствието ти, ти ще го предразположиш към себе си.
Подаръците не се измерват в количеството предмети и парите вложени в тях, а в отношението и съпричастието към мъката и нуждата на другия.
Добрата дума и приветливостта са основа на едно бъдещо приятелство.

Не става въпрос за строго възпитание. Нито за умение да скрием любовта си.

Докосването по главата при непалци, индийци, тайландци и някои други азиатци, а също и погалването по главата е крайно неприлично.

Според местните канони, тази част от тялото е свещена.

До нея могат да се докосват само монасите и родителите.

Той е основател на Duty Free. На 81 години е направил състояние от 7,5 милиарда долара. Не разполага с кола и лети в икономични класи. Живее под наем.

Чък Фийни носи електронен часовник за 15 кинти и смачкана риза. В неговата родина , го приемат за американски турист. Вместо ресторанти предпочита закусвални, използва магазини за намалени стоки, пътува с метро или такси.

Човек би го сметнал за скъперник, който трепери над всяка стотинка, ако не беше факта, че през последните 30 години той е дал за благотворителност 6 милиарда долара. Средствата са използвани за образование, здравеопазване, наука, снабдяването на старчески домове в САЩ, Виетнам, Австралия, Южна Африка, Ирландия, Бермуда.

Той няма да се спре и планира до края на 2016 г., за подпомагане на нуждаещите се, да даде всичките си останали пари.

Въпреки делата си, той е искал да остане в сянка и през първите 15 години успявал да се укрие. След като бил „разобличен“, той си останал скромен човек.

Чък Фийни е невероятен човек. Започва бизнеса си от дъното. В продължение на няколко години успял да създаде компания от 200 сътрудници в 27 държави. Неговите доходи растели с голяма скорост, тъй като по-голяма част от тях ги давал в благотворителния фонд The Atlantic Philanthropies.

„Аз съм убеден, че е много по-забавно да се получи, когато се дават пари и ще видите как нещо идва чрез тях, като например в болница. Това е логично – да се инвестира в добри дела, а не да се слагат в банкова сметка и да се натрупват и натрупват, „- казва Фийни.

Това е един перфектен модел за подражание, как да се прави добро в живота

P { margin-bottom: 0.21cm; }

Веднъж един учител беседвал с учениците си. Разказал им история, в която по-големите братя лъжели най-малкия при подялбата на хляба.

Те отделяли най-малкото парче за малкото си братче, а след това го накъсвали, на още по-малки части.

– Ти трябва да си доволен, братко! – казвали те, – Виж колко те обичат братята ти! Ние всички имаме по едно парче, а ти имаш повече от нас.

Тогава учениците разбрали, че не всичко се оценява по бройките.