Дълго не могли да отнемат микрофона на обезумялата жена.
В САЩ стават неща, които сякаш са съчинени в Холивуд. Почти като във филма „Заклинателят“ стенографката на Камарата на представителите неочаквано обезумяла.
Точно по време на заседание тя скочила на трибуната и започнала да крещи за масоните, Исус Христос и разпадането на обществото.
Очевидци разказват, че Дайана Рейд, която всички знаели, като отговорна и стриктна сътрудничка, стенографка на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ, изведнъж полудяла по време на заседание. Тя станала внезапно от мястото си, тръгнала уверено към трибуната и започнала да води религиозна проповед пред отворения микрофон.
Всичко това се е случило по време на гласуването за повишаване на тавана на дълга на САЩ. Конгресмените били страшно поразени. Рейд крещяла нещо за дявола, за това, че конституцията на САЩ е писана от масони и че за това обществото се разпада. Тя казала още, че работата на Конгреса не е угодна на Бога. Жената се опитвала да каже на присъстващите, че „клетвата за вярност“, която американците трябва да произнасят пред своето знаме, не съответства на действителността.
„Заклевам се във вярност към знамето на Съединените американски щати и Републиката, която то представлява, като единна нация пред Бога, неделима, със свободи и справедливост за всички“ – така звучи клетвата за вярност към знамето на Съединените щати.
Когато служителите от сигурността най-накрая оттеглили от подиума стенографката, тя крещяла:
„Никой не може да слугува на двама господари“ и „Това не е единна нация пред Бога и никога не е била. Слава на Господ Исус Христос!“ Известно е, че жената е бил разпитан от полицията. До момента не се знае дали са предприети някакви санкции срещу нея. Според други източници жена е постъпила в болница.

Съществува правило, че разговори на тоалетна тема не трябва да се водят на масата, за да не се разваля апетита. Въпреки това, собствениците на новооткритото кафене в Лос Анджелис, изглежда, не мисля така. Те са отворили първия снек-бар в страната, посветен на тоалетна тематика. На посетителите се предлагат тоалетни чинии, вместо столове, а менюто включва изпражнения.
Новооткритото кафене е наречено „Magic Restroom Cafe“. Всичко, което заобикаля клиента, е посветено на тоалетните и естествените човешки нужди. Освен, че столовете са тоалетни чинии, храната се поднася в съдове неподобаващи тоалетни и биде.
Но големият шок очаква гладните клиенти, когато отворят менюто. Вместо обичайните супи или пържоли ги чакат „ориз с златни изпражнения“, шоколадов десерт „черни екскременти“, “ нещо, с миризмата на екскременти „, “ окървавено номер две „. Най-доброто ястие много критици, наричат „миризлива тофу“.  Какви са шансовете за успех на такова кафене е твърдят трудно да определят дори и експерти.

Дошъл един младеж при учителя си и му казал:
– Наскоро четох, че всички са виновни във всичко. Кажете ми, как е възможно това? В края на краищата, човек не е виновен за това, което се случва далеч от него, дори у близките съседи.
Учителят помислил малко и казал:
– Представи си, че хората са един голям оркестър. Всички музиканти трябва да свирят една и съща музика. Всеки свири със своя инструмент. Оркестърът е ръководен от диригент. Той знае реда на изпълненията, чува всеки и подава знак. Когато музикантите слушат диригента и вярно изпълняват неговите указания, музиката се лее хармонично и красиво. Тя предизвиква възторг и радост.  Но ако само един от музикантите свири фалшиво, то цялата музика и оркестъра ще пострадат от изпълнението на тези фалшиво изпълнени ноти.

Къде и кога потенциални самоубийци трябвало да искат разрешение от Сената? Това съвсем не е шега!
В древната гръцка колония Масалия, попаднала под влиянието на Рим, а по-късно превърнала се в модерния град Марсилия, на гражданите не е било позволено да се самоубиват, просто ей така.
Желаещите да посегнат на живота си, трябвало да подадат молба до Сената, в която описвали причините поради, които те искали да направят това.
Ако сенаторите сметнат тези причини за задоволителни, на подалия молбата безплатно давали отрова.

Живели в една хладилна витрина сладоледи. Всички те били красиви и щастливи. Децата много ги обичали и постоянно молели родителите си да им купят от тях.
Един от сладоледите бил много горделив. Много често питали за него, но родителите не го купували, защото бил много „скъп“.
Сладоледът пискал от удоволствие, когато го избирали, но щом не го купували той гордо заявявал:
– Вас още днес ще ви изядат, а аз ще живея вечно!
Обикновените сладоледи изобщо не го забелязвали, те често били заменяни от нови. Новодошлите непрекъснато се оплаквали от транспортирането им от фабриката. Опаковката им била нестабилна и когато идвали тук били силно потресени, а вафлените им чашки по чудо оцелявали….
Гордият сладолед слушал, усмихвал се и злорадствал. Той смятал, че е най-доброто нещо на света.
Но една сутрин един от обслужващите витрината отворил капака й и изхвърлил гордият сладолед в кофата за боклук. Неговият срок за годност бил свършил и той започнал да се разваля и разтича.
Така гордият сладолед не могъл да живее дълго и щастливо, защото гордостта му пречела за това. А малките сладоледи били препълнени с щастие. Те радвали безброй деца, които постоянно искали да си близнат от тях.