На високо място, подпрян отвсякъде с възглавници седи съдията. Около него са разположени секретари и различни чиновници. Пред него група хора и всеки настоява, че неговото дело е неотложно.
По-разумните постъпват по друг начин. Те не се смесват с викащите, шушукат си с чиновниците, дават подкупи. Назованите размери на подкупите се прехвърлят от ръка на ръка и отиват, при когото трябва, като всеки придвижващ „даването“ се облагодетелства от него.
Когато нискостоящите наситят алчността си, един от тях отива при съдията и му пошушва нещо. Така се дава ход на делото и то с искания изход. Нещата добре се задвижват за този, който е предложил повече пари.
А сега вижте друга картина.
Силните викове на тълпата са прекъснати от бедно облечена жена. Тя стои на края и вика към съдията. Казват й да мълчи. Укоряват я, че всеки ден идва тук.
– Няма да престана да идвам тук, докато съдията не ме изслуша.
Най-накрая съдията маха с ръка и казва:
– Попитайте я какво иска.
Веднага му разказват историята й. Тя е вдовица. Синът и взели войник, а тя сама не може да обработва земята. Освен това бирниците искат от нея данък, от който тя може да бъде освободена като вдовица.
Съдията зададе няколко въпроси и отсъди:
– Освободете я от данъците й.
По такъв начин настойчивата жена била възнаградена.
Очевидно е, че ако тя имаше пари, за да подкупи чиновниците, нейното дело можеше да се реши много по-бързо.
По време на молитва ние се чувстваме като бедната вдовица самотни, безпомощни, всички ни лъжат и никой не ни изслушва. Но истинската ситуация е съвсем друга.
Нашият любящ Баща няма нищо общо с недостъпния съдия. Ние винаги имаме достъп до Него. Той е наш Застъпник, Който ходатайства за нас.
Когато Бог забавя отговора си, ние си мислим, че на Него не Му е до нас, но по-това време Той иска да поправи нещо в нас. Божията милост винаги е с нас.
Ако бедната вдовица успя да придобие правосъдие даже от безсърдечния съдия, то „Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“

Петър стои в двора и вика, дере си гърлото с пълна сила:
– Лидка-аааа!
От прозореца се подава сънливата физиономия на Лидкиния баща.
– Тя легна да спи. Мога ли с нещо да ти помогна?
– Не, Лидка ми е нужна като жена!
След пет минути на двора излиза Лидка. Тя е с къса пола и полупрозрачна блузка.
Петър я поглежда смутено и казва:
– Знаеш ли, Лидка, ……. моята топка падна в женската тоалетна…….

Една жена решила, че никой не я обича. Обидила се на семейството си, събрала си нещата и отишла в неизвестна посока.
Когато синът узнал това, изтичал при баща си:
– Защо пусна майка? Къде е отишла? Ами ако и се случи нещастие? Защо не я задържа? Нима не я обичаш?
Бащата повдигнал бавно глава и казал:
– Можех да я задържа, но душата й ще продължава да се руши.  А сега тя може да намери тази част от себе си, която е загубила в последно време. Не напразно поклонниците отиват към далечни места. По пътя те откриват прости отговори на сложни въпроси, оздравяват и се връщат към себе си. Да обичаш не означава да вържеш някого за себе си. Много по-важно е навреме да го пуснеш…
Минало време и жената се върнала и те дълго живели заедно и им било добре.
За да живееш в хармония, трябва да намериш себе си, да се обикнеш такъв какъвто си и да се стремиш към най-доброто. От себе си никой не може да избяга.

Унгарският художник Ричард Мравик е роден на 17 юли 1973 г. Той учил в обикновено училище, а след това в техническо, за да стане механик. След завършването му ремонтирал автомобили в местния гараж.
Когато станал на 18 години постъпил в армията, а след това отново се върнал на предишната си работа, но поради закриване на гаража бил уволнен.
Имайки голям запас от време хванал четката и маслените бои и започнал да рисува.
Въпреки, че никой не го е учил на това, неговият талант върху платното веднага бил разпознат. Пред пейзажната живопис на Ричард Мравик никой не може да остане равнодушен. Той открива на зрителя целия свят, необикновено богат с красота и разкрива скритите тайни на природата. Така донася на хората радост и предизвиква незабравими впечатления.
В неговите работи се среща веселото зелено лято, ярката златна есен, пухкавата мразовита зима и прекрасната нежна пролет.

Здравословните проблеми на хирурга Тед Рамел започнали след като му открили доброкачествен тумор на гръбначния стълб.  В рамките на една година той е бил под зоркото око на експерти, но дори и това не помогнало да се спре разрушаването на тумора. След спешна операция, той осъзна, че долната част на тялото му е останала парализирана, но този факт не го спрял и той скоро се върнал на работа.
Парализата била шокираща за него, до тогава цялото си време посвещавал на любимата си работа. Оказало се, че животът му е унищожен, а за плановете си в бъдеще трябвало да забрави. Но скоро след това Рамел решил, че ще направи всичко възможно, за да се върне на работа до операционната маса.
Първите стъпки към това станали ежедневните му тренировки и общението със семейството му, което го отдалечавало от депресията.
След дълги и изморителни тренировки Тед решил да отиде в операционната. Но се появил друг проблем. За да прави операции тялото му трябвало да бъде във вертикално положение, а инвалидната количка не позволявала това.
В наше време има голям набор от помощни технологии за хора с увреждания. Един от тях решил проблема на Тед. Количка с вертикализатор като FS 129 позволява на човек да бъде не само в седнало положение, но също така и във вертикално.
Сега Тед може практически да извършва всички привични за него операции. Чувства се по-свободен независимо от инвалидността си. Много бързо станало ясно, че са се запазили неговите умения и той е оперирал пациенти с патологии на коляното, лакътя и глезена.