Куклата Барби е добър подарък за предстоящите празници. Но достатъчно бройки от нея на пазара няма. Тази кукла се произвежда в Mattel – предприятия в Китай.
Барби като обикновен работник е представена в центъра на Париж от две право защитни организации: Peuples Solidaires и China Labour Watch. Техният протест е насочен към робските условия на труд в китайските фабрики, където се произвежда известната кукла Барби.
Етикет на ярката кутия гласи: „Работя 13 часа в денонощието „, „Малка заплата“, “ Максимална ефективност „.
Китайските сътрудници на американския производител Mattel трябва да работят в извънредно сурови условия.
Френската организация Peuples Solidaires е започнала онлайн кампания, наречена “ спешно повикване „, за да принуди Mattel да промени политиката към служителите си.
Кампанията , която ще приключи преди Рождество, вече е получил над 60 000 подписа.
Грижа за стадото
По времето на император Нерон апостол Йоан се завърнал в Ефес от изгнание и живял в него до деня на заминаването му във вечността. Живеейки е Ефес, Йоан посещавал малоазиатските църкви. В Смирна той срещнал млад човек с остър ум и изключителни таланти. Той се сближил с него и преди да се завърне в Ефес, го оставил на епископа, за да се погрижи за по-нататъшното му духовно усъвършенстване.
Скоро младежът приел Господа и взел водно кръщение. Считайки, че задълженията му са приключени, епископът престанал да наблюдава по-нататъшно духовно развитие на младия човек.
Младежът се сближил с лоши хора. Сприятелил се с тях и организирал разбойническа банда, която ограбвала мирното население.
След известно време Йоан се върнал в Смирна и се срещнал с епископа. Когато попитал за младежа, който му оставил, разбрал, че същият е станал разбойник. Йоан веднага тръгнал да търси тази изгубена душа.
Скоро попаднал в ръцете на една банда и поискал да види предводителя им. Когато водещият шайката видял стареца, побягнал от него.
Йоан извикал след него:
– Сине мой, защо бягаш? Аз съм стар и нямам оръжие. Смили се и ела при мен.
Предводителят на бандата слушал гласа на стареца и нямал сили да избяга. Спрял, оставил оръжието си, хвърлил се в обятията на стареца и заплакал.
Йоан го върнал в църквата с истинското покаяние, изявявайки апостолската си любов към падналия мъж.
Този пример насърчава всички пастири пламенно да обичат стадото си и да се грижат за падналите и обезсърчените.
Кадафи и Либия преди
С какво Кадафи е бил по-лош, от тези, които го унищожиха. Ето какви предимства имаше страната му, когато той беше на власт:
1. Бензинът е бил по–евтин от водата. 1 литър бензин е струвал 0,14 $.
2. На младоженците са се подарявали 64 000 $ за покупка на квартира.
3. Образованието и медицината са били напълно безплатни.
4. На всеки член от семейството държавата е плащала по 1 000 $ субсидии годишно.
5. Обезщетенията за безработица са били 730 $.
6. Той е закрил военните бази на НАТО.
7. Заплатата на една медицинска сестра е била 1000 $.
8. За всяко новородено са изплащани по 7 000 $.
9. За откриване на личен бизнес се е давала еднократна помощ от 20 000 $.
10. Големите данъци и налози са забранени.
11 . БВП на глава от населението е $ 14,192.
12. Образование и обучение в чужбина за били за сметка на държавата.
13. Верига магазини са продавали на символични цени основните хранителни продукти за многодетни семейства .
14. За продажбата на продукти с изтекъл срок за годност са се налагали големи глоби и нарушителите били задържани от специална полицията.
15. Част от аптеките са пускали безплатен лекарства.
16. За фалшифицирането на лекарства се е предвиждало смъртното наказание.
17. Наеми не е имало.
18. Населението не е плащало консумираната енергия.
19. Продажбата и консумацията на алкохол е била забранена.
20. Не са се отпускали кредити за покупка на кола и апартамент, защото никой не е имал интерес от това.
21. Услуги за недвижими имоти са били забранени.
22. Закупуването на автомобил до 50 % са били изплащани от държавата.
23. Когато е бил на власт, той е изгонил от страната международните корпорация.
Само при Муамар негрите в южната част на Либия са придобили човешките си права.
През четиридесет години на властване на Кадафи, населението на Либия се е утроило.
Продължителност на живота в страната се е увеличил от 51,5 на 74,5 години.
Кадафи бил решил да оттегли Либия от международната банкова система и примера му искали да последват още 12 арабски страни.
Главното
Кое е най-важното?
Не гонете нетрайните неща като имущество, звания ….. Те „облагодетелстват“ с неприятности и изнервят за десетилетия, а могат да бъдат отнети само за една нощ.
Не се страхувайте от бедите и не се тормозете за щастието, което сте си представяли, а не сте достигнали. Все едно горчивото не трае век и сладкото не винаги е пълно.
Достатъчно е, ако не замръзвате и глада, и жаждата не разкъсват червата ви от болка …….
Ако не прехвърлите върха, ходейки с два крака, сгъвайки ръце, виждайки с очите и чувайки с ушите, на кого ще завидите? Завистта към другите ни изяжда самите нас.
Избършете очите си, умийте сърцето си и преди всичко оценете тези, които ви обичат и ви уважават.
Не ги обиждайте и не ги мъмрете. С никой от тях не се карайте. В края на краищата, може би, това е последната ви постъпка спрямо тях и такива ще останете в паметта им.
Парадокс на спестовността
Най-известната формулировка на любопитен икономически феномен е описана от Уодил Кетчингс и Уилям Фостър.
Тя изглежда така:
„Колкото повече отделяме за черни дни, толкова по-бързо те ще настъпят.“
За да се разбере това противоречие, съдържаща се в този феномен ни е нужна малко икономическа теория.
Ако по време на икономически спад голяма част от населението започва да спестява и се намалява търсенето на стоки, това от своя страна води до намаляване на доходите и като следствие се намалява нивото на икономиите и спестяванията.
Казано просто, получава се затворен кръг, когато потребителят изразходва по-малко средства, влошава благосъстоянието си.
В някои отношения парадокса на спестовността, прилича на проблема от теорията на игрите наречена „дилемата на затворника“. Действия, които са изгодни за всеки участник пооделно, са вредни за тях като цяло.