В заснежените планини на Швейцария водачите предупреждават пътешествениците, че не трябва да произнасят нито една дума, тъй като и най-малката вибрация във въздуха може да задвижи снега и да предизвика лавина.
Кой би си помислил, че една дума може да предизвика такива ужасни последствия? Нравственото влияние на това, което говорим имат неизразимо значение.
Необмислените думи, които ние толкова лесно хвърляме на вятъра, движат събитията в течение на векове. Във великия ден на съда ще установим какви ужасни последици са предизвикали те. В този ден ние ще отговаряме за „всяка празна дума“.
„Празните думи“ възникват от безсмислен живот, това се излишни думи, лекомислени…..
Такива думи минават от уста на уста, често очернят даден човек, нанасят рани, изразяват злорадство при провалите на някой друг. И от такива „дреболии“ ставаме жестоки.
Такива „празни думи“ вмъкнали се в разговорите на семейството, във вид на шега или неуместен намек, могат да разклатят основите на семейното щастие.
Бихме говорили много по-малко, ако помним, че нашите думи ще ни послужат за осъждение или оправдание в съдния ден.
Думите са огледало на сърцето и душата на човека. Нека говорим правдиво, просто, чистосърдечно, доброжелателно и любвеобилно.

Животът в града изкуствено е усложнен  и единственият шанс за един човек да не се превърне в роб на съвременната икономика, е да започнат да работят за себе си. Чрез Интернет, върху земята или създаване на общност?
Когато човек попадне в естествена за него природната среда, мисълта му е светла, защото градът е неестествена среда за човешкия живот.
Много хора казват: “ А къде да работя? „. Можете да работите чрез Интернет, но трябва да създадете нова атмосфера на живота си.
В града това е невъзможно, така че трябва да се върнем към природната среда, така не е необходимо да даваме дан на съвременните робовладелци чрез заеми, чрез ипотека, чрез придобиване на скъпи жилища…..
Вие самите сте от тази менажерия и когато спрете да финансирате тази система, тя ще умре, ще стане съвсем друга или ще се трансформира.  Съвременният човек не е длъжен да живее в такива отвратителни условия, той има възможност да се развива, а не да живее живота си като роб.

Тази напитка не прилича на прословутите безалкохолни такива. Според учените, синтетичния алкохол също ще се отрази на мозъка, като всички други алкохолни напитки. По този начин, познатата еуфорията и “ лекота на битието “ е гарантирана.
Факт е, че такъв синтетичен алкохол имитира действието на гама- аминомаслената киселина в мозъка, но го прави толкова селективно, че се избягват страничните ефекти на махмурлук, агресивното поведение, липса на координация и памет.
Ако спешно трябва да отидете на работа, да седнете зад волана или ако искате бързо да изтрезнеете, достатъчно е да вземете “ антидот „, който блокира действието на чудната напитка в невротрансмитерите на мозъка. Какъв е вкусът на изкуствен алкохол, учените все още не са съобщили.
Революционното изобретение, за съжаление, обезкуражава потенциалните инвеститори, които все още не искат да дават пари за придвижването му  в баровете на Великобритания. Причината се крие във факта, че това не е благоприятно за производителите на алкохолни напитки. В края на краищата , ако синтетичен алкохол се приеме от масите, такива компании имат реален шанс да се разорят.

Днес е отново време да си понапрегнете мозъка.
Не се притеснявайте, задачата е много лесна.
Просто трябва да игнорирате същественото от несъщественото.
Стига приказки!
Ето и днешната главоблъсканица:
Ако днес е понеделник, какъв ще бъде деня след деня, който ще бъде пред деня, който ще бъде пред утрешния ден?
Не бързайте да гледате отговора! Помислете!
Отговор: кинледеноп.

През 1937 г. диктаторът на Доминиканската република Трухильо заповядал да се премахне хаитянското население, което живеело в граничната зона между двете държави.
Този процес е влязъл в историята като „клане на магданоз“.
Общото количество на жертвите било между 5 и 25 хиляди души.
Кампания дължи името си на един от начините, по който доминиканските войници, разделили своите от хаитяните.
Те показвали на човек стрък магданоз, на испански „perejil“ и го питали какво е това. Доминиканците от детство говорят испански и втората съгласна в думата произнасяли като „р“, а франко-креолоезични хаитяни произнасял този звук като „л“ и по този начин се издавали.