Невестулката се смята за един от най-малките представители на хищниците. Дължината й е от 13 до 26 сантиметра. Теглото на този хищник е 40-250 грама. Невестулката е доста сходна с хермелина. Те си приличат по телата дълги, гъвкави и тънки, но имат и съществени различия. Невестулката е по-дребна и няма черни косъмчета на опашката.
Тя има блестящи очи, остър нос и мустаци, и малки заоблени уши. Близо до основата на опашката й се намира жлеза, която произвежда неприятно миришеща течност.
Къде можете да видите невестулки? Те обитават Северна Америка, Северна Азия и Европа. По принцип, живеят в  градини, полетата и горите. Срещат се и в населени места.
Те правят домовете си в котловините и в дупките по скалите. Гнездото им е по-удобно, облицовано с папрати, мъхове или суха трева.
Когато невестулката види човек не бяга, а заем агресивна позиция. Тя има остри, малки зъби, но не ви съветвам да я приближавате. Човек много трудно се освобождава от това агресивно зверче.
Невестулката има много къси лапи, но това не й пречи да бяга бързо. Благодарение на острите си нокти може да се катери по дърветата. Тя напада пилета, къртици, зайци и мишки. Може да яде жаби и гущери. Ако е необходимо яде и насекоми.
Невестулката ловува през деня и нощта.

Колосалните статуи са статуи, които са три пъти по-големи от изходните обекти, които са послужили като вдъхновение за създаването им.  В много добро състояние тези статуи са абсолютни шедьоври на майсторството и строителството. Най-впечатляващи са изсечените в планините върху скалите. Тези „живи камъни“ са великолепни скулптори, изразяващи  човешката способност да създават красота на скромни повърхности в природата.
Умиращият лъв е бил създаден в чест на швейцарските гвардейци, избити по време на Френската революция през 1792 г. Дължината на статуята обхваща впечатляващите 10 метра, а височината й е 6 метра.
За тази статуя Марк Твен е писал, че е „най-печалната и трогателна скала в света“.
Идеята за създаване на скулптурата, издълбана на стената на една изоставена каменоломна, принадлежи на Karl Pfyffer von Altishofen, швейцарски гвардеец, който оцелял, само защото бил в отпуск по време на нападението.
Набиране на средства за паметника започна през 1818 г. , а е завършен до 1821 г.

Един ден един уважаван човек посетил Соломон, който се наслаждавал на движението на рибките в езерото.
– Царю, аз съм много объркан! Всеки мой ден прилича на предишния, не различавам залеза от изгрева и се чувствам нещастен.
Соломон се замислил и казал:
– Много хора биха искали да са на твое място, да имат твоите доходи, твоите градини и богатства. За какво мечтаеш?
Човекът казал:
– Първо исках да се освободя от робството. После исках търговията да ми носи много печалба. А сега за нищо не мечтая.
Тогава Соломон казал:
– Човек без мечти е като тези риби, които плават в езерото. За тях дните са едни и същи и те не очакват да се случи нещо интересно в живота им. За разлика от рибите, ти сам си се затворил в своето езеро. Ако нямаш цели в живота, ще се движиш безцелно и когато дойде време да умреш, ще разбереш, че напразно си живял. Ако имаш цел това ще те изпълва с ентусиазъм и страст за цял живот.
– Означавали това, че ако достигна една цел, трябва да си поставя друга, която да преследвам, – попитал човекът, – за да бъда щастлив?
– Да, – казал царят.

Денят бе глуповат и пълен с парадокси. Неуспехите ме преследваха като диви кучета, надушили следите ми. Единствената ми утеха за днес останаха книгите и се упътих към библиотеката.

Приятна млада жена, с прибрани на тила коси ми се усмихна и ме попита, какво бих предпочела да почета днес. Изглежда беше скоро назначена, защото преди не бях я виждала.

Тя не ме остави дълго да се колебая и ми предложи нов вид книга. Беше опакована във амбалажна хартия. А самата книга приличаше на пакетче смляна кайма, с квадратна основа и дебелина около 2 сантиметра.

Жената забеляза изненадата ми и каза:

– Преди да започнете да я четете, трябва да я оставите да се размрази.

Прибрах се в къщи и отворих пакета с чудноватата книга. Пакетчето бе придобило сиво-бял цвят. На пипане бе ледено студено. Отавих го в една чинийка на слънце да се размрази и се заех с други неща.

След време с любопитство погледнах в чинийката. Очаквах, че пакета ще се преобрази в стандартен формат с реални листове за отгръщане. Но останах разочарована. То бе заприличало на прясно парче месо, току-що отрязано. Разкъсах „месото“, като по някакъв начин исках да се добера до тайната, но то си остана месо.

Уплаших се, че съм унищожила книгата, като не съм разбрала точно инструкцията.

Отидох в другата библиотека, там библиотекарка беше една възрастна жена. Тя винаги беше отзивчива и помагаше на всички. Заварих я да обработва едно сиво-бяло пакетче, което се беше размразило и се превърнало в парче месо.

В средата на библиотеката стоеше огромна машина.

Библиотекарката взе „месото“ и го сложи в саксия пълна с пръст. Тя ми обясни:

– От него ще поникнат стръкове със семена на върховете. Тези семена се събират и се пускат в голямата машина.

Докато ми говореше обра семената на няколко съседни саксии и ги пусна в машината. Странно е, че не натисна копче, а задвижи странична количка. Имах чувството, че виждам самоделна прахосмукачка на колела. Тя хвана количката за дръжката и я придвижи напред – назад.

Машината забръмча, а семената започнаха да подскачат в купата. Чу се силно стържене, а на малък екран започнаха да се виждат листове с напечатан текст. В един страничен улей започна да се плъзга като змия дълга непрекъсната широка лента. Очаквах, че лентата ще бъде накъсана на листове и оформена като книга, но библиотекарката я нави на руло и я завърза с панделка.

Помислих си: „Ако някой бе откъснал част от „месото“ и бе го изял, дали това знание щеше да прелее в човека“?

Интересно, какво ли щеше да стане ако по този начин получавахме знанията си? Искаше ми се да попитам библиотекарката за още много неща, но тя бе изчезнала….., а аз се събудих на стола.

Знаете ли, че баща и син са получили Нобелови награди за различни изследвания на една и съща частица?
През 1897 г. английският физик Джоузеф Джон Томсън открил електрона.
Девет години по-късно му дали Нобелова награда с формулировка „за изследване на проводимостта на електрическите газове“.
Неговият син  Джордж Паджет Томсън през 1927 г. открива вълновите свойства на електрона и в следствие също е удостоен с Нобелова награда “ за експерименталното откритие на дифракцията на електрони в кристалите“.