Интересно изглежда нали? На какво ви прилича?
Пробвайте да познаете, без да гледате отговора.
Е малко ще ви подскажа. Така изглежда само ….. ако го наблюдавате под микроскоп….
Напрегнете си малко мозъка, по-скоро фантазията……

Е, какво отчаяхте ли се!?
Ако се предавате погледнете по-надолу!
Отговор:
Поксорким доп ибъз аз актеч аджелгзи акат.

Китайски студенти са измислили един гениален начин да се подготвят за изпити през нощта и да не спят. Те използвали щипки за коса закачени на тавана. Всеки път, когато студентът започвал да кима с глава, щипкте за коса го спирали и рязко дърпали, така не давали на човек да заспи.
Методът става популярен след като две студентки снимали кадри от опитите си и били изложени в мрежата.
Двете момичета трябвало да се справят с огромен обем от материал, който трябвало да се научи и то много бързо, но нямало време, а на тях им се спяло.
Те се опитали да се преборят със съня чрез традиционите методи, като кафе, лицеви опори, намаляване на температурата на климатика,…., но нищо не помогнало.
И тогава решили да търсят разрешение на въпроса в учебниците по история.
Прочели за добре известни китайски учени, които практикували крайни методи за задържане на бистър ум – бодене с игли и завързване на косите на тавана.
Едно от момичетата помислило, че вторият метод щял да бъде по-ефективен и решило да го изпробва. След нея други използвали щипки, шалове. Дори дали на човек, който заспивал да помирише мартонките си….., резултатът бил невероятен.

На широката поляна растяла зелена трева. По нея минал юноша. Когато се обърнал той забелязал, че в тревата са останали следите му. Това много го зарадвало.
Срещу юношата вървял старец. Той го попитал:
– На какво толкова се радваш?
– Вижте, след мен в тревата остават следите. Поляната е голяма. Трева расте навсякъде, но в този край личи къде съм минал, – казал възторжено младежът.
– Това е забележимо само за теб, – засмял се старецът. – Ще мине време, тревата ще се изправи и никой няма да знае, къде си минал. Дори ако се върнеш и потърсиш следите си, едва ли ще ги откриеш.
– А нима на вас не ви е интересно, кога за последен път сте преминавали през тази поляна? – попитал юношата.
– Не, не ми е интересно, – отговорил старецът. – През тази поляна минавам за шести път. И всеки път си избирам посока, която на мен ми хареса. Никога не се оглеждам за следите, които остават след мен. Това е напълно безполезно. И без това след време те на цяло изчезват….

В столицата Киншаса на Демократична република Конго са създадени два хуманоидни роботи, предназначени за контрол на уличното движение.
Роботите са поставени на оживени кръстовища и служат като светофари. Светлините са направени под формата на LED дисплеи, които са поставени на гърба, ръцете и дланите.
В допълнение, всеки робот има четири камери за наблюдение. Предполага се, че в бъдеще андроидите ще определят нарушенията и ще изпращат данни към центъра за обработка. Дизайнът на робота е безупречен.
Роботите са изработени от алуминий. Те знаят как да вдигат и спускат ръцете си, а също и да завъртат горната част на тялото си. Андроидите са високи два метра и половина, без да се отчита основата, на която са закрепени.
Електроенергия черпят от външен слънев панел.
Мненията за роботите на участниците в уличното движение рязко се разминават. Едни от тях харесватандроидите, но други са на мнение, че няма да могат нищо да направят при конфликтни ситуации.

По време на Втората световна война, германците започнали да строят в окупирана Холандия летище. То било само „прах в очите“.
Всички съоръжения и оборудване в него били направени от дъски и шперплат.
Работта се извършвала в атмосфера на строга секретност.
Когато британски бомбардировач прелетял над импровизираното летище, пуснал бомба…… дървена бомба.
Не се знае как германците са оценили английския хумор, но разбрали намека и строителството на летището било прекратено.