Разговарят двама младежи:
– Чух, че си почнал работа в градската библиотека. Хареса ли ти новата работа?
– О, вече ме уволниха.
– Защо?
– Преместих всички книги за еволюцията в раздел „фантастика“…

Пасторът на една църква бил в недоумение от поведението на един човек, който идвал на богослуженията.
Всеки път, когато кофичката за дарения стигала до него, той казвал:
– Аз имам абонамент.
Накрая пасторът не издържал и попитал човека:
– Какво означава това : „Аз имам абонамент“?
– Виждате ли, преди два месец, по грешка пуснах в кофичката за даренията десет долара….

Норвежкият преподавател по етика Тобиас Стааб е намерил ново приложение за игровия сериал The Walking Dead за зомбита. Той го е превърнал в помощно средство в учебния процес.
Учениците преминават през играта на урока, а след това обсъждат повдигнатите в епизода етични въпроси.
Самият учител твърди, че играта е от полза на класа, защото предлага на учениците куп неочаквани морални въпроси и най-важното въвлича ги в процеса на обучение, което помага за по-доброто усвояване на материала.
Едно от момичетата, което посещава уроците на Стааб признава, че дори и по-добрите ученици учат само преди изпит. А в тези часове по етика тя и нейните приятели, благодарение на мотивацията от играта, се ориентират много по-свободно в материала.

Има такива моменти в живота ни, в които търсим само развлечения и не разбираме, че се намираме в голяма опасност.
Ние се отдръпваме от Бога за да търсим наслаждения и удоволствия дотогава, докато не пожънем последствията от нашите решения.
Разбира се, в такива случаи искаме да избягаме или да се скрием някъде. С голямо усърдие и труд търсим някакъв изход.
И в повечето случаи не правим правилния избор. Запомнете, това ваше решение и избор са ви довели до такова състояние.
Мислиш си, че не може да бъде по-лошо от това. Чувстваш силна болка ….. и страх.
Накрая осъзнаваме и чувстваме, че няма вече изход. И тогава се борим със всички сили…. и ни се струва, че всичко е напразно.
Накрая грехът ни надвива и жестоко ни наранява…..
До тогава, докато не извикаме към Бога! И тогава печелим битката, но това не е наша заслуга.
И едва тогава разбираме, че Бог никога не ни е напускал. Той ни обича и иска да излекува дълбоките ни рани.
Той ни казва:
– Ти си мое дете. Никога не се отдалечавай от мен. Не ме оставяй и аз ще бъда с теб навсякъде, ще те пазя и ще ти помагам!

Животът е пълен с бавно появяващи се чудеса. Бавни от гледна точка на човека….
Ако намалил своята скорост на суетност, то чудесата ще започнат да се появяват постоянно, направо пред самите нас.
И то така, както на нас ни се иска, само с едно щракване на пръстите.