За цялата работа на Грег Новак му трябвало повече от месец. Не се знае колко сняг е употребил при направата на получилия се снежен човек, който кръстил с името Дядо.
По думите на Новак за Дядото е използван целия сняг събран от покривите на оранжериите му. С помощта на селскостопанска техника фермерът е събрал снегът на едно място. Формирал е от него конус, който станал основа на бъдещия Дядо, който не е направен от слепени топки, както се прави обичайно.
Грег признава, че понякога му се е искало да зареже оформянето на снежния човек, тъй като се съмнявал в успеха на работата си, а неговите съседи в разсъдъка му.
Все пак Новак решил да доведе започнатото до край. За да отпразнува завършването на строителството Грег се обърнал към агенция, която организирала празници.
Дядото бил призван да се радва на всички, които били готови да го видя. Някои жители на щата са изминали няколко десетки километра, за да се срещнат с него.
Според рекордите на Гинес, най-високият снежен човек е направен от американеца Роб Зинчук през 2008 година. Скулптурата е била висока 37 метра и 21 сантиметра.

Музиканти винаги обръщат голямо внимание на акустичните свойства на залата, където трябва да свирят. Неудачната акустика може да стане главна причина, зрителите да не могат да възприемат това, което музикантите искат да им „кажат“.
През вековете, архитекти са открили много тайни, за да помогнат за подобряване на акустиката, но универсална рецепта за перфектна концертна зала не съществува.
Юкха Пятинен и неговите колеги от Финландия отстранили този недостатък чрез изследване на акустичните свойства на няколко от най-добрите концертни зали на Земята – Виенската Музикферайн, Концертхаус Берлин, Концертгебау в Амстердам и бостънския Symphony Hall.
За да направят това, учените са разработили няколко десетки манекени с вградени микрофони в ушите, поставили ги на различни места в залите и възпроизвели аудио запис на Симфония № 4 от Брукнер вътре в „оркестровата яма“. Сравнявайки записите на микрофоните, авторите се опитали да разберат, как звука се отразява от стените и тавана на тези зали и как това „пътешествие“ на музиката влияе на възприятията на човека и заключили, че в обкръжението на залата трябва да се добавят плочи от оникс.
Оказало се, че формата на перфектна концертна зала е сравнително проста – изследователите изчисляват, че тя трябва да бъде близка до издължена кутия за обувки. Според учените, правоъгълни стени и тавани от тези зали правят разликите между меките и силни звуци доста по-забележими, а „страничното“ ехо усилва многократно стерео звука на музиката.
Математиците вярват, че събраните данни могат да помогнат за подобряване проектирането на зали, в които ще свирят най-добрите симфонични оркестри в света.

Всеки от нас иска да бъде обичан и да обича. В същото време като общество вършим всичко, за да направим това невъзможно.

Съзрели сме за всякакви религиозни ограничение, табута, обществени стратегии, ръководства, норми, закони, политики …., които да ни казват кой, кога, къде, как и защо може да бъде обичан и защо не бива да бъде обичан.

Ние сме поставили осъждението над приемането, заклеймяването над съчувствието, отмъщението над прошката и ограничението над свободата при формирането на това, което сме нарекли човешка любов.

С една дума сме направили любовта условна и сме я лишили от смисъл. Превърнали сме я в нещо неистинско.

Никога не е късно да отворим сърцата си за истинската любов, която да даряваме и получаваме.

Когато взаимно се благославяме , ние правим именно това.

Как да се обяснява специалната осанка при бягането на известният етиопски бегач на дълги разстояния?
Двукратният олимпийски шампион през 1996 г. и 2000 г. в бягането на 10 хиляди метра Хайле Гебреселасие от Етиопия имал особена поза по време на бягането.
Лявата му ръка била притисната по-близо до тялото, отколкото дясната и била необичайно извита.
Атлет обяснява това така. В детството си всяка сутрин пробягвал 10 хиляди метра по пътя до училище, а вечерта още толкова обратно.
Но именно с лявата си ръка е държал учебниците, поради което тя придобива такова положение, когато бяга.

Известната формула за предназначението на жените в консервативната система от ценности „Деца, кухня, църква“ станала още по-явна по време на формирането на Третия райх.
Нацистите постепенно изключвали жените от университетите, медицината, правото, в замяна на това организирали училища за невести.
Те подготвяли младите германки за ролята им на съпруги на ръководители на нацистката партия и СС, преподавали им домакинска работа, градинарство, отглеждане на децата.
Ученичките полагали клетва за вярност на Хитлер и обещавали да отгледат бъдещите си деца в духа на нацизма, а церемонията по бракосъчетанията се провеждали по неоезически ритуал.
Поради загубата на много мъже на фронта, правителството било принудено да върне жените във фабриките и през 1944 г. били закрити последните училища за невести.