Млад баритон се похвалил на Карузо:
– Обърнахте ли внимание вчера на моя глас в операта? Той звучеше великолепно и беше толкова силен, че изпълни целия театър!
– Да, да, – казал Карузо, – аз видях със собствените си очи, как публиката се изправя и тръгна да излиза от залата, за да му отстъпи място…..

Когато излязъл с Брамс, от дома, в който композиторът живеел, приятелят му и голям негов почитал  благоговейно казал:
– Навярно никога не сте се замисляли, какво ще пише на дъската, която ще окачат на стената на дома ви след вашата смърт?
– Там ще бъдат написани само няколко думи, – засмял се Брамс.
– И какви ще бъдат те?
– Квартирата се дава под наем.

Какво ли не излиза в ефир. Показателно за това е историята, която искам да ви разкажа.

– Здравейте, това радиото ли е?
– Да…
– И сега всички ме слушат?
– Да, вие сте в ефир.
– И в магазините , и на пазара?
– Да, и в магазините, и на пазара.
– Добре …. Мони, не купувай мляко, баба вече го е купила!

По ефир какви ли не „щуротии“ слушаме, поне веднъж да се свърши нещо полезно….

Историкът Джон Смит публикувал в научно популярно онлайн списание Journal of the American Revolution, бележка, че първият президент на САЩ, Джордж Вашингтон толкова много е обичал сладолед, че придобил оборудване за производството му.
Сладоледът през XVIII век е бил голямо лакомство за висшите слоеве на обществото. Той се е внасял в Америка от Франция. Първото споменаване  на сладоледа било в американските колонии през 1744 г. Рецептата за приготвяне на сладолед била включена в популярната книга на Хана Глас „Изкуството просто и леко да се приготви храна, която превъзхожда всичко публикувано в тази област“. Известно е, че тази книга е била у жената на президента Марта Вашингтон.
За да направиш собствен сладолед по това време, било необходимо минимум една крава за получаване на мляко и сметана, а също така и средства, за да си купи доста скъпата захар тогава. Необходим бил и лед, който специално се приготвял през зимата и се съхранявал в мазета. И най-накрая, производството на сладолед отнема доста дълго време, и семейство с малък доход не можеше да си позволи да си губи времето или да вземе прислуга, за да подготви това несериозно ястие.
Джон Смит предполагал, че Вашингтон за първи път е опитал сладоледа в къщата на губернатора на Вирджиния, който преди войната за независимост е бил член на Законодателното събрание на тази британска колония. Запазили са се спомени, как тогавашният губернатор Норбурн Бъркли, четвъртия барон Ботетот, поднасял на гости си чаша със сладолед. Сред тях били Джордж и Марта Вашингтон.
Ставайки президент Джордж Вашингтон не забравил любовта си към сладоледа. В документите са се запазили бележки за купуване на лъжици за сладолед и две оловни форми за направата на сладолед. Спомената е и покупка на 12 блока лед и 36 съдове за лед.
Джон Смит пише, че сладоледът е бил популярен десерт както в резиденцията на Вашингтон в столицата, така и в неговото имение Маунт-Вернон.
Сладоледът в тези дни се правел с аромат на ванилия, ягоди, малини, праскови, кайсии, и изненадващо със стриди. Сладоледът със стриди бил любимия десерт на Доли Мадисън, съпруга на четвъртия президента Джеймс Мадисън. Стридите са били ловени в близост до столицата, при устието на река Потомак.

Лондонската полиция демонстрирала пред обществеността нов начин за залавяне на престъпниците.
Оставили в Харлесден автомобил уловка, на която попаднал 26 годишният Яфет Аскале.
Той отключил колата и откраднал от нея лаптоп, не обръщайки внимание на това, че го обляла някаква течност.
В действителност това било химическо съединение, наречено SmartWater, което свети на ултравиолетова светлина в зелено.