Ангел влезе в градината, където в гроб бе положено тялото на Исус. Той отвали камъка от входа. В гробницата нахлу свеж въздух и светлината на утринта. Саванът беше празен, но студената крипта излъчваше силата и славата на живия Бог. От сега нататък тя ще стана място за празника на живота.
Гробът престана да бъде мрачен. Безжизнената пещера се преобрази. Тя напомняше за небесната светлина, която прогонва смъртната сянка.
Възкръсването на Исус завинаги измени облика на това място.
Никакви думи, нито на ангели, нито от човек, могат да предадат напълно височината и дълбочината, големината и широчината на славата, която бе открита на света, когато Исус излезе от мрака на смъртта в живота.
Свърши се! Обещанието на Исус е факт: „Аз живея и вие ще живеете“.

Не можем да схванем централната драма в Библията, докато не започнем да усещаме това напрежение.

До идването на Исус Христос, Библията е като откъс от музика, чиято дисхармония моли за накакво окончателно разрешение, което да доведе до хармония.

Изкупителната история е като симфония с две велики теми: Темата на Божия план да популяризира Бог славата си и темата за Божията „загадъчна, избирателна любов“ към грешниците, които са презрели тази слава.

Тези теми се преплитат и проникват една в друга. Ние знаем, че най- великият Композитор е във вихъра си, но с векове не чуваме разрешението ѝ.

Смъртта и възкресението на Христос е разрешението в симфонията на историята

Имало някога земя управлявана от зъл принц.Той дошъл от друга страна и поробил всички хора в земята, като им наложил тежък труд в мините. Построил здрав, охраняем мост за влаковете, които всеки ден превозвали работниците от отвъд каньона до мините.

В неговото царство били свободни само двама мъже. Единият бил възрастен, а другият по-млад. Те живеели на недостъпна скала издигаща се над моста.  Мразели моста Накрая решили да го взривят заедно, за да разрушат робията на принца. Те планирали и решили да действат.

Настъпила нощта, когато делото трябвало да бъде извършено.

Планът бил труден. Можели да се съобразят с движението на пазачите, да пренесат експлозивите до най-слабото място. Но нямало да има време за този, който залага експлозива да се върне бързо.. Било сигурно, че ще го видят ако се опита да се върне и плана щял да бъде осуетен.

За да е сигурно, че мостът ще бъде взривен, се разбрали по-младият да го взриви на моста ръчно, той щял да се взриви с него.

Но те обичали хората и тази жертва карала сърцата им да ликуват от радост.

Настъпил часът. Станали от масата и се прегърнали. Младежът отворил вратата. Обърнал се с експлозивите вързани на гърба му, погледнал старецът и казал:

– Обичам те, татко!

Старецът поел дълбоко въздух и с радост казал:

– И аз те обичам, сине!

При православните датата за празнуване на Великден е много по-проста от тази на при католиците.
За православните този ден съвпада с първата неделя от пролетното пълнолуние, а при католиците освен това влияят и някои други фактори, които всяка година варират.
През XVI век Римокатолическата църква е провела календарната реформа, целта на която е била да се въведе нов метод на изчисляване на Великден. Тя е била съставена от неаполитански астроном Алойзиъс Лилием и немски монах и йезуит Кристофър Клавиес.
Разликата в датите при католици и православни се обуславя от различните дати на пълнолуние и разликата между слънчевите календари – 13 дена в XXI век.
Великден при католиците в 45 % от случаите е една неделя преди празника при православните, в 30 % от случаите съвпадат, 5 % – разлика от 4 седмици и 20% – разлика от 5 седмици. Разлика от 2-3 седмици не се случва.
Интересното е, както твърдят западните медии, че католици от Светите земи, започвайки от тази година ще преминат към пасхалната източна традицията и ще празнуваме Възкресение Христово в един ден с православните. За това е съобщил главата на францисканското попечителството на Светите земи свещеник Пиербатиста Пицабала.

Молитвата е като дишането. Тя е нещо без, което не можем и ни учи на много неща.

Една вечер Спърджън проповядвал в Лондон за подвига на дякон Стефан. Някой от публиката му подвикнал подигравателно:

– И какво е направил Бог за Стефан, като са го убивали с камъни?

– Как какво? – учудил се Спърджън. – Помогнал му е да се помоли за обвинителите и убийците си с думите: „Не им считай това за грях“.