Амеба е същество подобно на фагоцитите, клетки, които имат способността да улови и абсорбират по време на храносмилането чуждите частици.
По същия начин действат и клетките на имунната система на човека, фагоцитите – белите кръвни клетки, пазачите на нашето здраве.
Когато намират чужди частици, псевдоподите ги вземат и абсорбират. Един фагоцит може да унищожи до 20 бактерии, но ако са повече враговете, той умира в неравна битка.
При хората, фагоцитите помогат на лимфоцитите (произвеждащи антитела, които отслабват микробите) и макрофагите.

Женската е ранена и е в много тежко състояние. Удари я кола и тя  падна близо до пътя.
Мъжкият ѝ носи храна. Грижи се  за нея с любов и състрадание.
Донася храна отново и отново, но веднъж я намери мъртва.
Отказвайки да разбере, какво е станало, той се опита отново да я раздвижи…..
Сломен от това, че любимата му е умряла и никога няма да бъде с него, той надава страхотен писък със всичка сила.
Безсилен да направи каквото и да е, стои до нея, смазан от нейната смърт…
Разбирайки накрая, че тя е умряла и повече няма да я види, не се отдалечава от нея потънал в скръб и печал.
Това не е измислена история, а истинска. Появила се по страниците на френски вестници със снимки на фотограф, трогнат от случая.
А много си мислят, че птиците нямат разум и чувства…..

Американската космическа агенция съобщава, че скоро ще започне тестване на нов вид космически апарат за полет до Марс. Апаратът има форма на „летяща чиния“ и се нарича „Аеродинамичен надуваем деселератор със свръхзвукова скорост“. Тестовете на апарата ще се проведат на полигон на САЩ, намиращ се на Хавайските острови.
Новият космически кораб е предназначен за полети на дълги разстояния. В бъдеще той ще се използва, за да доставки на стоката до Червената планета и астронавтите. Устройството закрепено към космически кораб ще осигурява меко кацане на Марс. В НАСА са разработили два модела на “ летяща чиния “ с диаметър 6 и 8 метра. Първият вид устройство ще бъде прикрепен към основата на товарни превозни средства, както и към основата на втория пилотиран космически кораб.  Успешното приземяване на повърхността на Червената планета ще се осигурява от огромен парашут с диаметър 33,5 метра.
„Летящата чиния“ ще доставя на Марс големи товари, включително специални модули, за изграждане базата на астронавти.  Като допълнение, новят вид устройство има за цел да върне екипажа на космическия кораб на Земята. При тестването на устройството, то ще бъде вдигнато на балон на височина от 36 километра над Земята, след което ще бъдат включени ракетните двигатели.
След като устройството достига височина от 55 километра и ускори до скорост, по-голяма от скоростта на звука 3.5 пъти, то ще започне да намалява, като се използва надуваем спирачно устройство и парашут. „Летящата чиния “ ще падне върху повърхността на Тихия океан, от където тя ще се изтегли от моряците.

Голяма красива църква. Проповядвал пастор. По време на своята проповед, той забелязвал един човек на последния ред с каубойска шапка, мърлява риза и дънки. Веднага след проповедта пасторът отишъл при мъжа.
– Здравейте, господине. Радвам се, че сте дошли в нашата църква. Моля ви, преди да дойдете следващия път, помолете Бог за съвет как да се облечете.
Една седмица по-късно, по време на проповета пасторът забелязал същият мъж. Той пак бил облечен със старите окъсани дрехи и нахлупил протърканата си каубойска шапка. Пасторът едва съумял да довърши проповедта до края и веднага отишъл при мъжа.
– Нима не ви помолих да попитате Господ, как трябва да се облечете за църква?
– Да казахте ми.
– И вие помолихте ли се?
– Да, помолих се.
– И какво ви каза Бог?
– Той ми каза, че не знае, тъй като нито веднъж не е бил тук …..

Лято. Майка и малката ѝ дъщеричка се разхождат в Ботаническата градина. Момиченцето е весело със сламена коса, в която се отразяват лъчите на слънцето, а майката натежала от плода, вероятно в последния месец, бавно пристъпя след детето.
Изведнъж заваля топъл летен дъжд. Майката извади от чантата си голям пъстър чадър и го отвори. Двете с малката прескачайки току що образувалите се локви, се насочиха към изхода на градината. Момиченцето пухти, опитва се да върви в синхрон с майка си.
– Мамо, рамото ми се намокри, – казва детето.
– Прегърни ме през кръста и се дръж по-плътно до мен, – посъветва го майката.
Момиченцето спря рязко. Направи една крачка назад и внимателно огледа майка си, буквално от главата до петите.
На жената ѝ стана някак неудобно. Почувства се като бременна ученичка застанала пред майка си. В едната ѝ ръка чадъра, а с другата се опитва да пооправи блузата си върху издутия корем.
– Какво се е случило? – попи тя дъщеря си.
– Мамо, …., а къде ти е талията?