Когато се чувствате нещастни и отхвърлени, направете нещо с любов. Кажете нещо изпълнено с любов. Или просто помислете си за някого с любов.
Отворете сърцете си и подбудете в него любов. За това е необходимо да престанем да виждаме в другите само недостатъците им и да отчитаме само грешките им.
Едни хора може да ни харесват, други не. Много е лесно да обичаш някой, който харесваш. Но да обичаш ближния не означава да се възхищаваш от него.
Нима човек може да се възхищава от убиец и грабител? Да обичаш ближния си означава да му желаеш доброто.
Добрите лекари, музиканти, художници, спортисти с часове се упражняват, за да усавършенстват уменията и способностите си. Така е и с любовта.
Ако не прилагаме усилие, за да обичаме, ще бъдем самотни и нещастни.
Отворете сърцето си, изпълвайте го с любов и я излъчвайте към нуждаещите се!

Лев Толостой е писал: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“
Сега много двойки се развеждат. В семействата настъпват кризи по една или друга причина. Бащи говорят на синовете си: „Докато си жив, не се жени“.
Ясно е, че любовта в нашия век трябва много да се пази.
Традиционните семейства се строят на някои от следните принципи: двамата са длъжни един към друг, подчинен и началник, …. с други думи семейството се разглежда като вид работа.
В семейство, където любовта е израз на дадена работа, нещата се развиват лошо.. Например в взаимоотношения началник подчинен, желанието е да се стои по-далече от началника. Обвиненията и оправданията са безкрайни, от там идват и множеството скандали в семейството. Живот пълнен с изпълнения на чужди желания е безрадостен.
Днес много семейства живеят на принципа: всеки е началник и сам на себе си подчинен. Всеки живее според желанията си. Така се поражда егоизма и отчуждението.
Истинското семейство трябва да се опира на приятелството, там няма началник и подчинен. Приятелите не лъжат и не изменят на другарите си
Семейството трябва да бъде от тип любов – дружба. В такова семейство няма кавги, изневери и лъжи. Любовта разте и с годините се засилва.

Обикновено, когато човек трябва да се откаже от нещо, което се е превърнало в „навик“, а не е полезно за него, задава въпроса; „Какво ще спечеля ако се откажа от това?“
В случая действа не толкова търсенето на сметка в цялта работа, а нежеланието да се разделим с нещо „любимо“.
Е нека опитаме, дали предложеното ще се окаже парче месо в сравнение с гол кокал.
И така, какво ще спечелите ако престанете да пушите:
Вашите бели дробове няма да са застрашени и вие без запъхтяване  ще стигате поне до 5-я етаж.
Вашите близки и роднини ще са ви много благодарни. Няма да вдишват тютюневия дим, който е опасен за тяхното здраве.
Ще икономисате прилична сума. Ако не ми вярвате вземете химикал и изчислете колко бихте похарчили за цигари в близките 2-3 години.
Няма да ви измъчва съвеста от мисълта, че е време да захвърлите този вреден навик.
Отказа от цигарите, ще подобри самочувствието ви. Вие сте излезли победител в една доста оспорвана битка.
Зъбите ви няма да пожълтяват. Така няма да се страхувате да се усмихвате.
Ще спечелите и доста време, което губите за купуване, на тази безполезна стока.
Списъка от предложение за подобряване на живота ви, след отказване от цигарите, може да бъде продължен, но всичко се оказва във вашите ръце и най-вече желанието да го направите. Ако всичко това остане само като думи, без вашата воля, губи смисъла си.

САЩ е „много спокойна и миролюбива страна“.

„Нейните военни бази съществуват само за защита на собствените ѝ граници“.

Ето ви и доказателството за това.

Това е карта, на която са посочени военните бази на САЩ.

При кладенеца се събрали три жени. Две от тях се надпреварвали да хвалят синовете си. Едната казвала:
– Моя син е най-красивия. Силен е повече от всички други. И по мъдрост надминава връстниците си.
Другата жена още повече хвалила сина си, а третата  стояла и мълчала. Другите две жени я попитали:
– Защо мълчиш?
А тя казала:
– Моят син е обикновен, в него няма нищо особено.
Тръгнали жените с тежките кофи към къщи, а на среща им синовете им.
Синът на първата се премятал през глава, ходел на ръце, вдигал тежки камъни. А майка му се радва, гледа го и казвала:
– Какъв е само, а?!
Синът на втората застанал на средата на пътя запял като славей и започнал да танцува. Майка му го гледала доволна и щастлива.
А синът на третата притичал до майка си, взел кофите и ги понесъл към къщи.
Наблизо минавал старец. Двете жени се приближили до него и го помолили да отсъди, кой от синовете е най-добрият.
Старецът казал:
– А къде са вашите синове, аз видях само един, – и посочил този който отнасял пълните кофи.