Тъй Господ чрез Духа Си преобразява живота на човека, изпълва го с нов смисъл, дава на човешката немощ способността да яви Божията сила. „Силата Ми в немощ се проявява“ – казва апостол Павел.
Според евангелските мерки ние сме немощни, не отговаряме на онзи нравствен и духовен идеал, който ни е начертал Господ в Евангелието. По човешки не сме в състояние да изпълним Божиите заповеди, но с помощта на Светия Дух това става възможно за нас. Той идва при нас и ни преобразява, дава ни сили, от слаби и немощни хора ни превръща в вестители на Христовото благовестие.
Знаем, че Светият Дух, Който е навсякъде, Който изпълва всичко, може да ни възкреси за нов живот и нашата мъртва душа, да запали любов и да стопли нашето студено сърце. Той ни превръща в носители на Словото Божие, вестители на Благата Вест.

Вратите са затворени, учениците се криеха. Изведнъж шум, подобен на гръм, разтвори прозорците и всички паднаха на колене и огнени езици се разделиха над тях и се спряха върху всеки поотделно.
И ето тези слаби, изплашени хора, паднали на земята, станаха апостоли Христови. И в този ден, когато множество народ е в Йерусалим, те започват безстрашно да възвестяват Словото Божие.
Забравен беше страхът и немощта. Сила бликана от думи им и хиляди хора повярваха на техните свидетелства.
С нас става същото. Ние сме същите слаби и грешни хора. Когато се обръщаме към Христа, търсим преди всичко покой за душата си, храна за разума си, увереност за живота си. Той не ни отхвърля, макар че сме изпълнени със себелюбие, защото очаква промяната в нас.
До Петдесятница, до слизането на Светия Дух, апостолите били само потенциални ученици Христови, а после станали такива. И ние с вас сега можем да станем ученици Христови. Господ ни е изпратил Своя Дух и ако Го приемем, ще видим, какви сме били по-рано и какво сме вършили в живота. Тогава сърцата ни не могат да не се променят.
Трябва да оставим духовния сън. Не бива повече да кретаме, както по-рано, не трябва повече да влачим върволицата на греховете си, купчината от страсти, каруцата на немощите си.
Всичко е толкова просто. Оставете Божия дух да работи във вас, да ви води и извая в „съвършен съд за почетна употреба“.

Старозаветната Петдесятница е чествана на 50-ия ден, т. е. седем седмици след Пасха. Християнската Педесятница се празнува на 50-ия ден след Възкресение Христово.
Важно е да разберем, че Педясетница е ключово събитие в човешката история, увенчаващо делото на спасителното Божие домостроителство. Отправяйки се към кръстните Си страдания, Господ Исус Христос казва на Своите ученици: „… за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя”.
Така, именно чрез слизането на Светия Дух върху апостолите се осъществява изпълнение на земното служение на Христа. От Педясетница започва напълно различна епоха в съществуването на човечеството, когато хората, повярвали в Спасителя, формират църковна общност, тяло на Църквата, в което пребивава Светият Дух.
Ако не беше настъпила Педясетница, ако хората не бяха повярвали в Христа, Бог не би могъл да действа в тях така, както Му е угодно. Христос освобождава човешката природа от робството на греха и след възкресението Му в изкупените от Него люде, става възможно действието Божие.
Спасителното Христово домостроителство дава възможност на човечеството, отдало се по своя воля на греха, да се върне към замисъла на Твореца, без да се нарушаване принципа на свободата, който е велик Божи дар.

Това беше втората ѝ Педесятница. Тя с трепет очакваше празника. Искаше ѝ се да преживее нещо ново. Да стане свидетел на необикновено чудо, дело на Божиите ръце.

Застана на колене и започна:

– Господи, утре ще празнуваме изливането на Св. Дух върху групичката събрана в горницата и началото на църквата. Този ден е необикновен за нас. Иска ми се на този празник да видя най-голямото чудо. Слушала съм за толкова много действия на Св. Дух, но сега искам да бъда свидетел на най-голямото Му чудо……

След това кротко заспа.

Молитвата беше искрена и по детски казана, като на човек, който скоро е предал сърцето си на Исус.

Денят беше слънце и приятен. Птичите гласове звучаха като безкраен концерт, напоен с музика на благодарност и поклонение. Слънчевите лъчи проблясваха между клоните и насищаха всичко наоколо  с очарователни нюанси.

В църквата всичко мина много добре. Хвалението беше прекрасно, думите в проповедта докосваха сърцата, лицата на хората сияеха, защото Божията ръка ги бе докоснала, но ……нищо особено не се случи.

Тя беше малко разочарована. Може би неправилно се е молила и Бог не я е разбрал добре….

Изведнъж една жена я дръпна за ръката и я покани да идат заедно до брат ѝ, който е в болницата. Тя се съгласи бързо. По пътя жената ѝ обясни, че брат ѝ бил много упорит и не искал да чуе нищо за Бога. А на нея толкова много ѝ се искало да го види в църквата.

Стигнаха неусетно до вратата на болницата. Пред самата сграда имаше градинка, където болните събираха слънчевите лъчи. На една от пейките сам седеше брата на жената. Изгледа я кисело, но като видя, че не е сама, опита се да се усмихне.

Запознаха се. Странно, но разговорът тръгна към днешния празник и Бог. Какво точно си говориха, тя не помнеше по-късно, но забеляза някаква промяна в брадясалият човек, наметнал болничния халат, седящ на пейката. Взеха си довиждане и си тръгнаха.

След няколко дена тя срещна същата жена. Тя ѝ се усмихна и я прегърна. След това каза:

– Да знаеш какво Бог е направил с брат ми, нямам думи за това. Нали си спомняш, че на Педесятница го посетихме в болницата. Докато сме разговаряли, някаква топлина се разляла в тялото му и той престанал да чувства болка. Не знам дали ти казах, но имаше рак на стомаха. След като се прибрал в стаята, ми каза, че нещо го е накарало да посегне към Библията, която му бях оставила…., – жената се задави от вълнение, а очите ѝ се изпълних със сълзи, – започнал да чете, а после предал сърцето си на Бога. Днес го изписват напълно здрав.

Тя се зарадва и прегърна жената. Сълзи напълниха и нейните очи.

Едва тогава разбра, че Бог беше изпълнил молбата ѝ. Той ѝ беше показал най-голямото чудо – спасението на един човек.

В неделя на 8 юни във Ватикана, по покана на римския папа Франциск, ще бъдат президента на Израел Шимон Перес и председателя на палестинската администрация Махмуд Абас.
Както се съобщава от пресслужбата на Светия престол, папата и неговите гости ще отправят „молитва за мир.“
Идеята за тази символична церемония бе изразена от главата на Римокатолическата църква по време на неотдавнашното ѝ посещение във Витлеем и Ерусалим.
Хиляди хора идват в Йерусалим, за да се помолят, на различни езици искайки едно. Този град живее с молитва. В него няма място, където да не се молят. Той целият е изпълнен с молитва.
Молитвите са различни…. „Молитвата за Йерусалим“ е съкровена молитва не на един човек и на много. Човек произнася молитва към Всевишния в своята слабост и обърканост. Молитва за края. Молитва за помощ. Молитва за близки. Молитва за себе си ……Така е устроен света, че всеки човек, на един или друг етап в живота си, изведнъж се оказва в задънена улица  и моли за помощ. Всички минават през това …….