Във водна среда може да се наблюдава сонолуминисценция, т.е. превръщането на звука в светлина.
За целта във водата трябва да се постави резонатор, създаващ постоянна ултразвукова сферичена вълна.
През фазата на разреждане вълна поради много ниско налягане образува кавитационен балон, който расте известно време, а след това във фазата на компресия бързо се разпада.
В този момент в центъра на балона има проблясък на светлина и наблюдателят вижда постоянно синкаво сияние, тъй като мехурчетата се генерират и сриват при много високи скорости.
Според наложилата се в научните среди гледна точка, даденото излъчване има термична природа.

Хората, страдащи от депресия, често казват, че възприемаме света в бледи цветове.
Оказало се, че това не е само психологически феномен, сивата окраска при депресия има физиологична основа.
Това заключение е направено от германски учени от Университета във Фрайбург, изследващи процесите в очите на пациентите с помощта на електроретинограма.
Те открили строга зависимост. Колкото са по-силни депресивните симптоми, толкова по-слабо ретината реагира на стимулацията от контрастни изображения.

Преди изобретяването на радар за откриване на приближаващ враг използвали специални „слухачи“.
Тяхното оборудване варирало в различните армии, но по принцип били едни и същи.
Те садържали големи микрофони положението, на които можело да се настройва в пространството, а самите те предавали звука в ухото на оператора.
С други думи, за определяне на позицията на въздушните цели се използвали огромни стетоскопи.

Изобретателят на компютърната мишка Дъглас Енгелбарт в обяснителните чертежите изобразява екранния курсор, като стрелка, която сочи право нагоре.
Такъв вариант на разпределение изглежда най-логичен, но когато се стигнало до изпълнението, станало ясно, че поради ниската резолюция на дисплея е невъзможно да се изобразят пиксели на нормално изглеждаща стрелка с малък размер, която да сочи нагоре.
Инженерите решили да наклонят курсора, така че да бъде наклонен под ъгъл от 45 градуса.
В тази форма, курсорът навлязъл във всички други операционни системи, дори и след появата на монитори с по-висока резолюция.

Американската космическа агенция определи астероид, на който, например, след десет години ще полетят астронавти.
С помощта на телескопа Spitzer учените са открили, че диаметърът на небесно тяло с обознаение MD 2011 е 6 метра, а теглото – 100 тона.
Астероидът има много ниска плътност, за това изследователите смятат, че е кух или или се състои изцяло от купчинки с малки камъни, държани заедно от гравитацията.
НАСА планира да пусне автоматиен апарат, който да улови астероида в специална мрежа, а след това с нея да го „довлече“ на устойчива орбита около Луната. До средата на 2020 г. се планира да се разработи пилотиран космически кораб, който впоследствие ще бъде изпратен на астероида. Решението дали това ще е точния астероид за сега не е оконателно.
Експерти отбелязват, че в списъка са номинирани още няколко астероиди, а списъкът може и да расте. Окончателното решение ще бъде взето до края на 2014 година. Според заместник-директор на НАСА, Уиляма Герстенмайер, проектът ще стане част от подготвителните пилотирани полети на дълги разстояния. В допълнение се очаква, че проучването на астероида, ще гарантира безопасността на Земята от астероидни заплахи.