Температурата в Ейлат достигна 47,9 градуса. Това е нов рекорд за месец юни.
Първият е записан през 1961 г. и е бил 47,4 градуса.
Жегата продължава. Така че има вероятност за абсолютен температурен рекорд от 48,3 градуса.
Сега  в Израел е много горещо. Очаква се температурата там да спадне през следващите дни с 3-5 градуса, спрямо сегашното ниво.

Ейлат е най-южния град в Израел. Разположен е в най-южната част на Израел, в пустинята Негев, на тясната израелска крайбрежна ивица на Червено море в най-вътрешната, северна част на Акабския залив. Градът е натоварено пристанище на Червено море, единствено за Израел. Същевременно е предпочитан курорт.

Липсата на питейна вода в района на Ейлат до голяма степен се компенсира от инсталациите за обезсоляване на солена вода.

Може да се твори и рисува не само с молив и четка.
Не вярвате ли?
Погледнете, това е нещо изумително и същевременно прекрасно!
Тези красиви рисунки в бутилките, са направени с дим.
Художникът Джим Динджилиан създава невероятни шедьоври по много оригинален начин.
Вместо да използва молив или бои, той твори чрез необичаен материал – дим.
Динджилиан напълва бутилка с дим, а след това с помощта на специална пръчица, го разпределя така, че да се получи рисунка.

Хората имат уникалната способност да оцеляват в екстремни условия
Това се потвърждава от факта, че при смяна на климата на земята човек успява да се приспособи към него. Животните в това отношение са се оказали  много слаби. Много видове са изчеснали.
Вим Хоф е наречен ледения човек, защото може да понася много ниски температури. При това никакви съществени изменения не се наблюдават в тялото му. Облечен с леки шорти, той пробягва 12 мили при температура -15 ˚ C. В тънки дрехи, Хоф се е изкачил на Еверест. Дори не се е простудил.
Дин Карназес притежава други удивителни способности. Наричат го свръхмаратонеца. Дин може да бяга часове с макасимална скорост. Той е истинска бягаща машина. Карназес може да яде, пикае и даже да спи по време на бягането.
Човешките възможности не са безгранични. Но нека да не забравяме, че всеки от нас използва само 5% от възможностите си.
Как оцелява човек? Неговите възможности за приспособяване и развитие са неимоверно високи, дори самите ние не можем да си ги представим.

Крещящата нужда сега е църквата да се постави на бойна нога. Къде е настъпващата ѝ армия, готова с щурм да превземе света? Къде е дръзновението и отзоваването на Божия повик?

Църквата се е успокоила, нали Бог защитава Неговите в дни на бедствие. Хиляди християни не чуват как огромните вълни  на злото заливат масите, куршумите на врага пропищяват край ушите им. Не усещат коварният агент в побелялата нива, готова за жътва.

Те не плачат за погиващите край тях.  Забравили са за духовното войнство на злото в небесните места и за световните владетели на настоящата тъмнина.

Казват си: „Не е тъмно. Всъщност е светло и удобно. Приятно е. Виж само дома ми, колата, вилата, лодката ми. Чуй новата ми стериоуредба, виж новата ми техника в дома.

Нима трябва да ни застигнат бури, наводнени, земетресения, торнадо или някакъв друг катаклизъм, за да се осъзнаем и да работим?

Днес повече от всякога сме във война. Бойното поле е светът. Хиляди народи са пръснати по света и всеки от тях трябва да чуе за Бог. Има още от Неговите, до които не е стигнала благата вест. Това е една незавършена задача оставена ни от Него, да спечелим поне един от всеки народ, така че Божието царство да се разраства.

Не е тайна, че германците обичат много бира. Във всеки населен пункт има множество търговски точки, където се продава тази напитка. В баровете можеш да седнеш по-удобно и да изпиеш по една чаша бира в приятна компания.
Барманите и келнерите си чупят краката при разнасянето на бирата, а и количеството ѝ скоро свършва.
В немския град Гелзенкирхен решили този проблем по много оригинален начин. Те съединили баровете в мрежа с подземни тръбопроводи, по които течала бира….
Заведенията са разположени наблизо, клиенти има за всички и търговията на бира процъфтява. По време на празници или спортни мероприятия, баровете са препълнени, но бира има за всички.
В такива дни бирата буквално се лее като река…
Съществува специално хранилеще за бира съдържащо около 50 хиляди литра. От него тръбопроводите се простират на пет километра разстояние.
В някои барове биропроводите са насочени към масите, което значително олеснява келнерите.
Проходимостта по биропровода е 14 литра на минута.