Николина дала две годишната си дъщеря на свекърва си на село. Детето имало нужда от чист въздух и малко разнообразие, пък и възрастната жена много настоявала да ѝ погостува.
След седмица бабата разтревожено се обажда по телефон:
– Детето е болно!
Час след първото обаждане възрастната жена вече успокоена отново се обажда по телефона:
– Всичко е наред, но бихте ли си изхвърлили котарака нанякъде?
Бабата била в паника, докато момиченцето било при нея нито един път не се изходило по голяма нужда…. Едва по-късно жената разбрала, че момиченцето се е изходило, но заривало внимателно акото си в пясъка.
Чичи Вася, така се наричал котаракът им, няма на лошо да научи детето…..

Сред богатите англичани от 18 век е било модерно да устройват в имотите си паянтова къщичка или пещера и да наемат човек, който да изпълнява ролята на отшелник.
Договорът бил за доста години, а работата била добре платена.
Към отшелника имало изисквания. Да не си постригва косата, брадата и ноктите, а понякога и съвсем да не се мие.
Отшелникът трябвало да носи някакви парцали или нещо от рода на дрехите на друидите.
Главното предназначение на тези отшелници било да се подчертае бедността на битието и да се изразява аристократичнта слоност към тъга и меланхолия в грегорианската епоха.

Тази статуя е била поръчана от Пиеро де Медичи.
През зимата на 1494 г. във Флоренция имало обилен снеговалеж.
Владетелят на Флорентинската република Пиеро де Медичи, влязъл в историята като Пиеро Нещастния, извикал Микеланджело и му поръчал да направи статуя от сняг.
Поръчката била извършена и съвременниците  отбелязали красотата ѝ.
Но никакви сведения за това, как е изглеждала статуята и кой е бил изобразен на нея, не са се запазили.

Администратор извършил цялостно почистване на сървъра.
Изхвърлил в коридора купчина старо желязо, кабели, кутии …
В цялата тази грамада се заровили няколко любопитни „мениджъри“, които търсели „интересни парчета желязо“.
Администраторът погледнал през вратата и със силен глас изкомандвал:
– Некрофили, махайте се от тук!

В Перм християните купили Двореца на културата „Ленин“ и го превърнали в молитвен дом.
Това предизвикало недоволство сред населението. Един мъж мърморел:
– Сградата се намира в центъра на града, тя е „двореца на вожда“, а те ще се събират там да се молят.
Друг добавял:
– Какво нахалство, дори се осмелиха на входа с големи букви да напишат: Църква „Нов завет“.
Много често вярващи раздавали множество екземпляри на „Нов завет“.
Веднъж една жена взела книгата в ръка, прочела заглавието ѝ и с възмущение възкликнала:
– Каква наглост! Даже биография са успели да си напишат!