Има събития в живота на човека, по времето на които му става напълно ясно, че той повече никога няма да бъде същия. Има мигове, които завинаги ще останат за него като важни събития.

Никога не съм виждала Исус такъв, какъвто Го видях в бурята. Знаех, че е могъщ, че е мъдър. Била съм свидетел на Неговата сила и съм се удивлявала на Неговите възможности. Но никога няма да Го забравя такъв, Какъвто бе в бурята.

Видях Бог, Който не стои безучастно, когато бушуваше бурята. Исус разбираше колко съм уплашена, колко много се нуждая от Него и Той дойде близо до мен.

За Бога моята буря бе Неговият път, по който Той идваше към мен.

Нужна ми беше буря, за да видя Бога. Видях Го и повече никога няма да бъда същата.

Цигуларят Игор Политковский и пианистът Евгени Епщейн гастролирали в гадовете на Южен Кавказ с цикъла от цигулкови сонати на Бетовен.

В един малък град на летището ги посрещнал представител от Дома на офицерите, където щял да се състои концерта им.

Той ги поздравил сърдечно, но в очите му се четяло очакване.

– А къде е третият? – попитал най-накрая представителят.

– Ние сме само двама, – отговорил Политковский.

– Аз поръчах в хотела три стаи, – объркано казал военния. – На афиша прочетох три фамилии.

На афишът в действителност една под друга били разположени три фамилии:

Бетовен – цигулкови сонати.

Политковский – цигулка.

Епщейн – пиано.

Не една домакиня се е сблъсквала този проблем. Но днес ви предлагам нещо доста ефикасно, което ще ви помогне в процеса на варене.

Ако искате фасулът да уври по-бързо, този процес може да се ускори чрез морското зеле или така наречената ламинария.

Тя просто се добавя в тенджерата към фасула.

Един лист от такова зеле, а размерите му трябва да бъдат 10х10 см, е напълно достатъчен, за да се ускори приготвянето на две чаши фасул.

Когато фасулът стане готов, зелевият лист просто се маха.

Във висшето общество дамите предпочитали да бъдат „бледи“, това особено се ценяло на баловете. За достигне такава бледост девойките нищо не ядели, силно стягали корсета си, ядели само малко тебешир и пиели оцет разреден с вода.

Родината на суши се явява не Япония, а Югоизточна Азия, където вареният ориз ферментирал, а в него се поставяла риба, която благодарение на тази ферментация можела да се съхранява за дълъг период от време.

Истината е, че от това суши ядели само рибата, а киселият и ферментирал ориз се изхвърлял.

Но японците през XIV-XVI в. се досетили да добавят към ориза оцет, за да го направят подходящ за използване и да се ускори процеса на ферментацията.

Едва в началото на XIX век готвач на Йохей Ханай предложил ориз със сурова риба, създавайки съвременното суши.

Оцетът е един от античните продукти, в които става микробиологичен синтез, който по древност може да съперничи само на виното.

Най-ранното споменаване на оцета се отнася към древния Вавилон и датира от 5 хиляди години преди новата ера. Още тогава древните вавилонци са правели оцет от финикови палми, наравно с финиковото вино.

„Един учен купил 20 патици. Заклал една, раздробил я на парчета и с тях нахранил останалите патици.

Няколко минути по-късно той направил така и с друга патица.

И така продължил, докато останала само една, която се смята, че е погълнала останалите 19 патици“.

Тази бележка била публикувана във вестник от белгийският хуморист Робърт Корнелисън, за да се пошегува с лековерието на публиката.

От тогава фалшивите новини се наричат „вестникарски патици“, т.е. „скалъпена вестникарска история“.