Невъзможно е да се говори за Святия Дух, без да се спомене Църквата. Ентусиазираното сегашно поколение с относително нови форми на духовен опит, не трябва да ни подвеждат.

Бог е изпратил Святия Си Дух, не за да преживеем едно духовно пътуване в Дисниленд.

Разбира се, когато сме депресирани и подтиснати, свежият вятър на Божия Дух често ни дарява с нова перспектива за нещата. По-важното е, че усещаме Божието присъствие, Божията любов и утешение, и не на последно място радост.

Божият Дух се дава на учениците на Исус, за да занесат новата вест за това, че Той е Господ, че е триумфирал над силите на злото и сега се ражда нов свят за нас, но ние трябва да допринесем за нарастването му.

Невъзможно е да мислим за задачата на Църквата, забравяйки за Божия Дух. Ние не можем да продължим делата на Исус със собствени сили. Ако някой мисли, че може, то в него има прекалено много гордост.

Без Божият Дух ние не можем да свършим нещо, което да има тежест в Божието царство.

Без Святия Дух Църквата не може да бъде Църква.

Ще се опитам да отговоря на този въпрос като ви приведа един пример.

Срещнах човек, който бе вярващ. Той вярваше в Христос много и се опиташе да живее според това, което разбираше от Христовото учение, но като че ли нещо не му достигаше.

Този човек обичаше Бога и беше благодарен, че Той му се е открил, но не можеше да обича хората.

Веднъж пътувал с автобус и си говорел: „Господи, как мога да започна да обичам хората с Твоята любов? Не искам да обичам само тези, които ми харесват, а другите да държа настрана“.

Изведнъж усетил как в него се влял нов живот и той открил любовта. От тогава започнал да обича всички.

По време на Петдесетница се случило нещо подобно. В един момент апостолите, всецяло съединени с Христос и приели Го за свой Учител, започнали да живеят според Неговото учение.

След 40 дни на подготовка, която Христос е направил с тях до Възнесението и 10 дни, когато те се молили и размишлявали, внезапно били склонни да приемат вдъхновение от Святия Дух.

Мария беше в дома си с четиригодишния си син Давид. От няколко дена се чувстваше малко недобре, но не отдаваше на това особено значение.

– Навярно съм настинала, – казваше си тя. – Ще ми мине.

Когато термометърът показа 41 градуса, тя осъзна, че нещата са по-сериозни. Но вече бе късно, Мария изгуби съзнание.

Давид не изгуби самообладание, раздвижи се из стаята и започна да оглежда внимателно наоколо:
– Трябва да се обадя по телефона … Къде ли го е оставила?

Детето започна да търси телефона на майка си. То знаеше как да го пусне, защото често я молеше да поиграе на него.

Когато стигна до раздел „контакти“ Давид видя снимката на баща си и веднага натисна бутона.

– Да, – каза баща му, – случило ли се е нещо, Мария?

– Татко аз съм, – обади се Давид. – На мама и стана лошо. Тя легна, но не може да се събуди. Моля те, ела скоро, страх ме е …

– Идвам веднага, – каза баща му, – не се страхувай, мама ще се оправи.

След това мъжът набра „Бърза помощ“:

– Ало на жена ми ѝ е станало лошо, изглежда е изпаднала в безсъзнание, ……Васил Левски 14, 2-я етаж, ап. 8 ….

А след това извика на шефа си:

– Манолов, Мария е припаднала, отивам си в къщи….

И хукна като луд към дома си.

Мария бе откарана в болницата. Там прекара почти една седмица и вече се възстановя. Скоро ще я изпишат и тя ще се прибере у дома.

– Ето моя спасител, – казваше Мария като прегръщаше нежно Давид, – ако не беше той….., – очите ѝ искряха от благодарност.

А малкият „герой“ подскачаше наоколо и се радваше, че отново може да разговаря с майка си.

Пътят към едно ново начало започва с чиста съвест и покаяние. Първо прегледайте всяка област от живота си, а след това се покайте за всеки грях.

Какво означава това, да се покая? Това означава: Първо, да поеме отговорност за греха си. Второ, да се отвърне от него. И на трето място, да се  включите към Бога и Неговата благодат.

В Библията се казва: “  Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа. Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека речем: Съгрешихме и отстъпихме“.

Покаянието не означава, рационализиране на греха си. Вие не казвате: „Това беше голяма работа.“ , „Това се случи толкова отдавна“, „Това беше просто един етап през, които минах“ или „Всеки го прави.“ Това не е от значение! Вие не може да се рационализира грях, да го сведете до минимум, да се извините или да обвините другите за него. Това не е истинско покаяние.

В Библията се казва: „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас“.

Бихте ли искали да се отърват от лошите си навици в живота? Ще победите, когато спрете да лъжете себе си. Всичко започва с честност и признава, че нещо не е наред, без значение колко искате да го рационализира и да го извините. Трябва да го признаете, да го изповядате и то ще напусне живота ви.

Някои риби са се адаптирали към движение по сушата. Например, кални джъмпери и кларевиете сомове го правят с помощта на развити гръдни перки и избутване на задната част на тялото.

Джъмперите по време на приливите дори пълзя по мангровите гори.

Но най-съвършен механизъм за „ходене“, включително и върху вертикални повърхности, е наблюдаван в Тайланд във вид, известен като пещерен ангел.

Неговият тазов пояс се съединява гръбначните хипертрофирали ребра на седмия прешлен, което дава възможност на ангела да се движи с диагонална походка, като някои четириноги и се изкачва на стената на пещерата, придържайки се с особени куки, намиращи се на перките му.