В природния резерват Дип-Крик в Австралия кенгуру спаси от студ седемгодишно момче.

Саймън Крюгер, така се казва детето, заедно със семейството си си почивал в един австралийски резерват. Събирайки дърва за огъня и цветя, момчето твърде много се отдалечило от родителите си и се загубило.

Спасителни въртолети се вдигнали във въздуха, за да спасят детето преди да падне нощта, но не успели да го намерят.. Трябва да се отбележи се сега в южното полукълбо е зима и в такова време температурата е доста ниска.

Саймън бил намерен на следващия ден. Спасителите и родителите на момчето чули необичайна история за спасението му. На помощ на детето дошло дружелюбно кенгуру.

Когато животното приближило момчето, то протегнало ръка с цветята, които било набрало за мама и животното веднага ги изяло.

Когато настъпила нощта, торбестото животно легнало да спи до Крюгер, стопляйки го с тялото си.

Майката на Саймън помирисала дрехата на сина си и тя миришела на кенгуру и храсти.

Понякога родителите се сблъскват с факта, че децата им имат някои особености, които затрудняват общението им с връстниците им. Майката и бащата трябва да се адаптират към особените нужди на детето. Често хората отстрани не осъзнават, колко е трудно това.

На синът на Антоанета Кирил му бяха поставили диагноза невербален аутизъм още, когато е бил на две години.. Майката бе забелязала, че хората рядко се съобразяват с нуждите на Кирил.

– Те не са длъжни, – казваше си тъжно Антоанета. – Аз съм тази, която трябва да прилагам големи усилия, за да може синът ми да живее пълноценен живот.

Кирил имаше проблем при общението с връстниците си, но когато стана на седем години, той имаше същите интереси, както и те. Обичаше да играе футбол, да плува и да гледа мултипликационни филми. Единствено не можеше да посещава детските партита, където имаше много шум и бе пренаселено от хора.

Веднъж Антоанета получи следната бележка от една друга майка:

„Тимотей седи на един чин с Кирил и той постоянно говори за него. Надявам се Кирил да дойде на празника. Ще има надуваеми замъци, балони и водни пистолети. Може би за Кирил ще бъде по-удобно да дойде по-рано, когато няма да има много хора. Бих искала да знам, ще можете ли да дойдете заедно с Кирил на празника. Надявам се, че децата ще се повеселят заедно“.

Когато Антоанета прочете бележката, тя се разплака. За първи път някой друг освен нея е взел под внимание особеностите на сина ѝ и иска да му достави удоволствие.

На такава покана не може да се откаже.

Чуйте, трябва да спрем да говорим за това, какво са направили терористите и да започнем да говорим, за делата на Бога. Бог казва, че изцелява тази земя.

Ние трябва да започнем да говорим в страната си за вярата и да не разпространяваме лошите новини. Разбира се, за мнозина това ще звучи странно. Някои дори могат да си помислят, че се занимаваме с глупости, но това не е ново.

Няколко вярващи, които слушат, вярват и говорят благата вест са много по-силни от всички демони на земята. Те са много по-силни, отколкото цяла войска неверници, които говорят само за поражение. Тяхното неверие, няма да лиши от сила вярата в Бога.

Поискало малодушието да се скрие от себе си. Да, но къде? На открито място, това е ужасно.

Хитростта го посъветвала:

– Засели се при смелостта.

– А защо не?- зарадвало се малодушието. – Със смелостта не е толкова страшно да се живее.

Тръгнало то към смелостта. Но се изплашило да почука на вратата, затова легнало на верандата.

От тогава пътя към смелостта минава през малодушието.

В Исландия не живее нито един вид комар, въпреки че в близките на нея Норвегия, Шотландия, Ирландия и даже Гренландия има комари.

Причината за това не е установена.

Но съществува предположение, че комарите не могат да стъпят там, поради особеностите на исландския климат.

Той се характеризира с нееднократни внезапни застудявания и затопляния през зимата.