Жално мяукане се разнасяше пред вратата на кабинета. Първа го чу Надя Стоилова. Тя бе отскоро стажант в полицията.
– Какво е това? – заслуша се внимателно Надя. – Прилича ми на мяукане на котка.
Когато отвори вратата Надя видя мяукаща красива сива котка на черни райета и бяло на коремчето.
– От къде се взе тази котка? – недоумяваше Надя. – На входа е инсталиран домофон, но от там едва ли се е провряла.
– Истински диверсант.
– Преминала е през стената.
Всички се смееха, но никой не можа да разбере как тази котка се бе промъкнала в полицията.
Но това не променяше факта, че „космат нарушител“ бе проникнал вътре при самите полицаи. Котката бе „задържана“ в кабинета, полагаше ѝ се някакво наказание, за непозволеното нахлуване.
– Изхвърлете я на улицата, – каза строго Стоян Миланов, – какво толкова ѝ ахкате наоколо.
– Не бъди груб, – сряза го Надя, – просто трябва да намерим стопанина му.
– Да бе, нали си нямаме друга работа, – възрази като смръщи вежди Стоил Симеонов, – ще търсим къде да подслоним тази мяукана.
– Какво толкова ви е направило животинчето? – Надя се опита да смекчи коравите сърца на сърдитите мъже.
– Какво предлагаш тогава да направим? – попита я строго Стоян.
– Първо да попитаме местните, дали някой не си е загубил котката, – предложи като начало Надя.
Никой не откликна на това предложение, но поместиха съобщение за котката в интернет.
Докато съобщението събираше многобройни харесвания и препращания до приятели, котката успя да се разходи по масата в полицията и „да провери“ наказателните дела и протоколи.
След това котешкият живот взе ново направление.
Благодарение на старанието на полицаите, „мустакатият натрапник“ си намери нов дом. Котката бе взета, от една възрастна двойка.
– Казаха, че ще нарекат котката „ченге“, – съобщи на колегите си Надя, като се заливаше от смях.
– Какво пък, името е хубаво! – засмя се и суровият Стоян, – Нека лови мишки така, както полицаите ловят мошениците!
Търсейки нови стопани, котката прекара истинска „полицейска школа“ и то не къде да е, а в полицията.
