Приемната в болница за първа помощ. На преглед е момче около 15 годишно с изгаряния, с него са и родителите му.

Лекарят попита:

– Какво се е случило?

– Взели бензин от друг гараж в туби.

– Е, и?

– Там било тъмно и нищо не се виждало … Запалили клечка да видят колко още остава до края на тубата.

Лекарят след кратка пауза попита:

– И видели ли са колко е останало?

Изведнъж бащата се разкрещя:

– Два квартала, по дяволите, го видяха …..

Крикетът се е появил през XVI век в южната част на Англия. Тази игра се практикува много в страни, които преди това са били колониални владения на Англия.

Така крикетът бил обикнат от жителите на Бангладеш, Индия, Пакистан, както и островите на Антигуа и Барбуда.

Собствени национални федерации на този спорт съществуват в Афганистан, Холандия, Ирландия, Канада и Кения.

Състезание по крикет на летните Олимпийски игри се е провело през 1900 г на 19 и 20 август.

Състоял се е един мач между отборите на Британия и Франция, които били по 12 човека. Двубоят бил спечелен от британците.

Това е единственият мач през всичките Олимпийски игри..

Въпреки, че Франция тогава е загубила мача, тя е спечелила сребърните медали, защото нямало други съперници.

Крикетът за много кратък период е останал олимпийска дисциплина. Той е изключен от програмата на игрите през същата 1900 г.

Ряпата е богата на витамини, но най-вече тя съдържа витамин РР, и янтарна киселина.

До XVIII век ряпата е била основна зеленчукова храната на хората, особено в Русия. След това този кореноплод е изместен от картофите.

Ряпата се е употребявала като храна още в Древен Египет и Рим. За родина на ряпата се смята Близкия Изток.

Центърът на града бе красив, но ако се вгледате в дворовете в покрайнините, ще видите разнебитени къщички, които са вече на повече от 150 години и частни къщи, които доживяват своя век на старци и бабички.

Зад тези стари, износени и негодни вече старини често пробягваха плъхове и маршируваха колони от хлебарки.

Навън валеше проливен дъжд. Можеш да видиш как пробягват хора с чадъри и такива без защита от дъждовната вода, които набързо я изтриваха от лицата си.

Мина кола. Голяма, червена, с тъмни стъкла. Изведнъж тя спря. Един от прозорците ѝ се отвори и се показа женска ръка с маникюр, която изхвърли на пътя малко рижаво коте.

Колата замина, а под дъжда остана да мяучи дребничкият нещастник. От там веднага мина друга кола, която обля малкия клетник с кална вода. Добре, че поне го заобиколи, а не го смачка.

Само за няколко минути рижото коте се превърна в крещяща за помощ мръсна буца кал.

Котето стоеше до бордюра и не можеше да се качи на тротоара, а минаващите коли го обливаха с мръсна вода от локвите. Малкото телце потрепваше и издаваше жални вопли.

Една кола спря. Тя бе от скъпите, гладка и лъскава. От нея излезе мъж с впечатляващо скъпо палто и безупречен черен костюм. Той си свали шала си, уви с него мокрото коте и го притисна към гърдите си.

Седна в колата си, а малкото постави на предната седалка. След това господина изтри с шалчето си безпомощното животинче. Позвъни на някого по телефона и поръча:

– Вземете мляко и гранули…. не знам какво точно ще яде.

Когато от отсрещната страна се съгласиха с новото попълнение на семейството, колата тръгна.

Така малкото изхвърлено коте се сдоби с мляко, топла постелка на която да ляга и добри човешки ръце, които да го чешат между ушите и коремчето. Ръце, които никога няма да го предадат.

„Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, пак ще ме съживиш и от дълбочините на земята пак ще ме извадиш“.

Нашият Бог ни изпраща неприятности. Понякога преминавайки през тази част от нашето възпитание, ни се налага да се спуснем в „най-долните части на земята“, да преминем през подземни проходи, където лежат погребани мъртвите, но нито за минута общението и единството ни с Бога не стига до разрив и Той ще ни изведе от бездните на земята.

Никога не се съмнявайте в Бога! Не казвайте, че Той ви е забравил и предал! Не се двоумете в Неговото състрадание, Той отново ще ви съживи.

Колкото и объркано кълбо от конци да изглеждате, на каквото и забутано място да се намирате, най-дългият ви ден, ще завърши с песен. Зимният сняг дълго лежи, но накрая се разтапя.

Бъдете постоянни, трудът ви не е напразен. Бог ще обърне лице към теб, за да ви утеши.

И когато Той направи това, запейте като псалмопевеца: „Тогава ще вляза при Божия олтар, при Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой“.