Интерлакен

interlakenЕдно от най-красивите места в Швейцария  е разположено  в околностите на две алпийски езера – Тин и Бриенц.

Това място по право се нарича приключенската столица на Швейцария.

Живописният град се е превърнал в рай за любителите на адреналина.

Бънджи скокове, скално катерене, ветроходство, планинско колоездене, скачане с парашут, каране на ски, сноуборд, кънки на лед, нощ с шейни – това е, което можете да изпробвате на това място.

Кое е най-важно за човека

indexТрима мъдреци спорили, кое е важно за човека, миналото му, настоящето или бъдещето му.

Един от тях казал:

– Моето минало ме прави такъв, какъвто съм. Аз умея това което съм научил в миналото си. Отдава ми се тази работа, която по-рано съм вършел. Харесват ми хора, които са били добри с мен в миналото и такива, които приличат на тях.

– Не съм съгласен с това, – казал един от останалите двама, – ако ти си прав, човек е обречен, да седи като паяк в паяжината на своите привички. Човек твори бъдещето си. Не е важно какво зная и умея сега. Ще се уча на това, което ще ми е потребно за бъдещето. Моята мечта какъв ще стана след две години е много по-реална, отколкото спомените, какъв съм бил преди две години, защото моите действия зависят не от това, какъв съм бил, а от това, какъв искам да стана. Обичам да се срещам с нови хора, не приличащи на тези, които съм срещал преди.

– Вие съвсем забравихте, – намесил се и третия, – че миналото и бъдещето съществуват само в нашите мисли. Миналото го няма, бъдещето също. И независимо дали си спомняте миналото или мечтаете за бъдещето, вие действате само в настоящето. Само  в настоящето можеш да промениш своя живот. Нито миналото, нито бъдещето са ни подвластни.

Миналото не можеш да промениш, бъдещето не е още настъпило, но то зависи от това, което вършиш сега.

Обед или вечеря под небето

6a00d834515b2069e200e54f0bb4368833-800wiПрез лято, туристи посещаващи Талин, Рига и Вилнюс ще имат обяд или вечеря, не само в нормалните ресторанти, но също така и на специални платформи, които са окачени на височина от около петдесет метра над земята.

Тези необичайни ресторанти са наречени „Вечеря в небето“. Посетителите идват тук не само да похапнат.

По време на вечерята, туристите могат да се възхитят на чудесната панорама, която се открива от „окачените“ платформи.

Има идея такива платформи да се използват при различни кулинарни фестивали.

„Небесния ресторант“ представлява платформа, на която са поставени маса и 22 стола около нея. За всеки стол има 4 предпазни колана, които се притягат около седящия на тях.

Готвачът и обслужващият персонал се намират вътре в масата и обслужват екстремните гастрономи.

Метро галерия

65Можете да посетите Швеция, за да видите метрото в Стокхолм. То е известно с приликата си на истинска художествена галерия.

В света, това метро се нарича „най-дългата художествена галерия“. В него има стотици станции и три традиционни цветни линии: синя, червена и зелена.

На всяка от тях са се трудили множество художници и дизайнери.

Интересно е, че в метрото се намира и една недовършена станция. За нея се разказват легенди в Стокхолм.

Незабравимият урок

92807_900В дома на Петрови имаше две момиченца Нели на седем години и Мими на четири.

Времето беше хубаво и Нели предложи на майка си:

– Ние с Мими ще идем на разходка, нали нямаш нищо против, мамо?

Беше почивен ден и никой за никъде не бързаше. Майка им Надежда само кимна с глава и двете момичета тръгнаха.

След известно време звънна телефона. От него звучеше плачещия глас на Нели:

– Мамо, Мима изчезна ….. загубих я …..

Надежда скочи бързо, съобщи на останалите в дома, какво се е случило, разпредели районите на търсене и бързо се отправи към вратата.

Когато я отвори, в къщата се възцари пълна тишина. На прага стоеше „виновницата на тържеството“.

Мими не можеше да стигне до звънеца, затова бе застанала пред вратата и чакаше някой да я отвори.

Тя видя облечените си родители и баба си, и попита:

– Къде отивате?

– Вече никъде, – усмихна се Надежда.

Като майка се опита да се овладее и да не изкрещи на малкото дете. Знаеше, че една неправилна реакция, може да нанесе непоправима травма на дъщеря ѝ.

Бащата и майката се спогледаха, а бабата само вдигна пръст към устните си.

Надежда попита:

– Къде е Нели?

– Тя срещна една своя приятелка. Стана ми скучно и си тръгнах към къщи, – обясни спокойно Мими.

Явно на Надежда ѝ предстоеше разговор и с двете момичета.

След няколко минути си дойде и Нели. Тя бе цялата обляна в сълзи.

Когато Надежда я видя в такова състояние побърза да я успокои:

– Мима се прибра. Каза, че си срещнала своя приятелка, а на нея ѝ станало скучно край вас, за това си тръгнала към къщи.

– Мамо, – хлипаше още Нели, – всичко разбрах. Прости ми. Ще се грижа в бъдеще по-добре за сестра си.

Майка ѝ я прегърна и детето се успокои.

С по-малката и дъщеря тя поговори по-късно.

Този урок бе от полза и за двете момичета.