В Китай, по време на IT-изложба робот излязъл от контрол и увредил едно лице.

„Андроид“ първоначално започнал да руши щандовете, а после нападнал и на човек. Негова жертва е станал посетител, който се е опитвал да го спре. В резултат на това роботът преминал през крака на човека.

Посетителят не могъл да се привдигне и да отиде до линейката, за това се наложило да го изнесат с носилка.

Външно, роботът, който е излязъл от контрол, напомня на легендарния R2-D2, който се появява във филмовия епос „Междузвездни войни“. „Андроид“ е бил програмиран да изпълнява прости задачи и тихо да играят и учат децата от 4 до 12 години.

Разработчиците досега премълчават причина, поради която роботът е излязъл извън контрол.

Адвокат донася в съда документи, за преразглеждане на делото.

Съдията сърдито пита:

– На какво основание?

– Ваша чест, у клиентът ми се намериха пари, за които аз и не подозирах.

Валентин Григоров живееше в малък град. Когато беше на седем години, на урок посветен на Деня на Земята, той чу за проблема свързан боклука и важността този боклук да бъде преработен.

Тогава той реши: „Ще се занимавам точно с това. Даже мога да принеса някаква полза и да помогна на много хора“.

И започна да събира боклук, като го сортираше.

Пластмасовите бутилки, които успя да събере за последните три години, можеха да заемат площ на 119 футболни игрища.

Валентин стана най-малкият предприемач и създаде собствена компания, която за последните пет години е събрала около 3,5 тона боклук.

Карайки велосипеда си, малкият предприемач започна да събира боклука по плажа, улиците и  парковете.

След това го отнасяше в дома си и го разпределяше.

– Майка ми и баща ми са ме учели да не правя боклук и ако направя такъв да и си го почистя, – сподели Валери с журналист от местния вестник. – Сега не правя нищо по-различно, дори това се превърна в мой собствен бизнес.

А ето как бе започнало цялото начинание.

Първоначално в двора на семейство Григорови бяха поставени няколко коша, в които боклука се разделяше. Приятели и съседи идваха и донасяха своя боклук. Всяка седмица идваше камион и отнася разпределения боклука. За всяка партида Валери изкарваше от 200 до 400 лева.

След три години с Валери започна да работи цяла бригада от желаещи. Момчетата участващи в групата събираха в прикрепени кошници на колелетата си боклуците от района.

От получените пари 25 % Валери внасяше в няколко дома за изоставени деца.

– Не е лесно да не правиш нищо, – смееше се Валери, – но е чудесно, когато успееш да направиш нещо.

Той винаги казваше на своите клиенти:

– Кокошката кълве зрънце по зрънце. Една бутилка, това е добро начало.

Валери е щастлив и доволен от работата си. Той се усмихва и казва:

– На мен ми е провървяло в детството, но искам да помогна на тези, които не са имали моите възможности за развитие…

Каквото и да е бремето, което те гнети, предай го на Небесния Отец и тогава ще се освободиш от смущаващите грижи, с които е пълен този свят.

Ако решиш да правиш каквото и да е, разкажи за това на Господа. Предай на Него бремето си. Възложи Му всичките си тревоги, а заедно с тях и себе си, като част от това бреме.

Трудно бихме предали на Господа действия, които Му са неугодни. Ако в сърцето си имаме и най-малкото съмнение, че това, което възнамеряваме да направим не е добро, по-добре се откажем от него.

Нужно е да предаваме пътя си на Господа постоянно, а не само в единични случаи. Колкото и необикновено и неочаквано да е ръководството от Бога, тъй като е близко до пропаст, не означава сами да хванем юздите и да действаме.

Съгласни ли сме да предадем всичките си пътища на Господа и да ги подложим на Неговия съд? Вярващите трябва повече от всичко щателно да изследват вкоренените в тях привички и възгледи, защото човек е склонен да приема, че Бог ги одобрява всичките.

Защо има толкова много вярващи, които са обезпокоени и живеят под постоянен страх? Защото те не са предали своя път на Господа. Такива са предали този път пред Бога в молитва, но са поели грижата за него обратно върху себе си.

Съществуват доста странни литературни произведения, но това, за което ще ви разкажа надхвърля далеч моите представи.

Френският поет Гийом Аполинер е въвел използването на ново понятие „калиграма“.

То се е родило от думите „калиграфия“ и „идеограма“.

Самото то представлява стихове, написани под формата на предмети, за които става въпрос в произведението.