Есенните листа безмилостно се стелеха по пътеките на парка и съвсем не се интересуваха, че има хора, които се грижат да бъдат събрани в чували и извозени с камиони. Те падаха непрекъснато, като водни потоци, изливащи се от наранено и подтиснато сърце на отчаян човек.
Група работници в оранжеви дрехи се суетяха около голямата жълто- кафява маса листа. Те трябваше да ги съберат и откарат.
Една жена с метла и лопата съсредоточено събираше листата, които изсипваше в големия чувал, който държаха две едри жени. Трима мъже даваха акъл как трябвало да се направи по-добре. Репликите си допълваха с мощни ръкомахания, сякаш правеха сутрешната си гимнастика. Други двама стояха на камиона и подвикваха:
– Кво стаа. Няма ли да свършваме вече?
Чудно нещо, искат да свършат, а реално само един събира безличната жълто-кафява маса.

Тя бе слабо русо момиче. Живееше в София при брат си. Когато дойде да види майка си в малкия град, пожела да отиде при фризьорката, обслужваща квартала им. Майка й изненадано я попита:
– В София няма ли по-добри фризьорски салони?
Дъщерята се засмя и уточни:
– Модния салон при нас се помещава в един фургон. Обстановката е много добра, но за да отида там трябва да си запиша час. Ако реша да си боядисам косата, трябва да си нося и боя за коса. А за цените да не говорим. Да дойда при теб и да се върна плюс обслужването на нашата фризьорка ми излиза с 10 лева по-евтино. Освен това нищо друго допълнително не трябва да нося. Жената ме приема веднага и ме обслужва много добре. Нашата фризьорка с нищо не отстъпва по майсторство на тамошните.
Майката като зашеметена промълви:
– До какво доживяхме, да изминеш 150 километра, за да те обслужат качествено и евтино….

След като даде последно сбогом на леля си, в края на града, където се помещаваше последната обител на хората напуснали този свят, реши най-после да се прибере.
Когато се приближи до колата си, забеляза слаба, възрастна женица да измъква от багажника на колата си две пазарски чанти, пълни до горе. Изведнъж като мълния през главата му премина мисъл: „Да помогна на тази жена за багажа…“. Как ли ще реагира жена му, която очакваше да отключи колата, за да се настани в нея. Въпреки объркването си, той леко се обърна и каза:
– Ще отида да помогна  на тази жена с пазарските чанти, само за минутка….
Съпругата му се опита да прикрие изненадата си. Мислите и препускаха като уморени коне в главата й: „С твоя ритъм на живот, да помогнеш на някой, който дори не познаваш…Невъзможно! Цяло чудо е, че го желаеш“. Въпреки това тя кимна с глава в знак на съгласие.
Получил одобрението на съпругата си, той се приближи до възрастната жена и попита:
– Мога ли да ви помогна?
– О, да! Много ви благодаря! – каза тя облекчено.
Той усещаше, че тази дребна проява на любезност, макар и появила се спонтанно бе, за да посрещне нуждата на тази жена. Но мъжът не знаеше какво го очаква. Всяка от чантите бе пълна с 15 килограма праскови.
Давайки си вид, че тежкия товар не му се отразява ни най-малко, последва жената по криволичещите пътечки на задните дворове, превърнали се на мочурища след поредния обилен дъжд. Подгизналите му обувки бяха най-малката грижа в този следобед.
Жената имаше артрит и вървеше бавно. На всичкото отгоре имаше някакво заболяване на белите дробове, защото се задъхваше и често трябваше да спират, за да си поеме въздух.
Когато пристигнаха бяха станали вече близки. Той бе научил всичко за тази мила жена, за безкрайните и болести, трудностите й в живота…..
Влязоха в скромния й дом. Отидоха до кухнята, където той остави чантите. След това се обърна и стисна ръката й преди да се отправи към външната врата. Жената задържа кокалестата си набръчкана ръка в неговата. Тихия й глас прибави тихо:
– Вярвам, че Бог ви изпрати, за да ми помогнете.

Горещината ни изненада през късните есенни дни. Това, като че ли допълваше притесненията на едра с посивели коси жена. Тя седеше и чакаше мъжа си да дойде след повикването на лекаря.
Мислите й прескачаха като светкавица в главата й: „Дано не е нещо сериозно…..Какво ли стана с детето на брат ми, какво нещо само на четири годинки е…..Дъщерята дали се е прибрала?….Забравих да и оставя бележка….дано не се е притеснила, че ме няма в къщи“.
Изведнъж близката врява, която огласяше помещението я изкара от размислите й.
Хора на средна възраст, мъж и две жени силно крещяха на възрастна жена, облечена в протъркан халат и избеляла пижама, свила се на две в количка, слушаща тъжно упреците им.
Думите на тези хора заливаха болната:
– Защо не ни каза? Все мълчиш и нищо не казваш. Защо все в последният момент ще ни уведомяват? Да беше казала по-рано щяхме да дойдем дати помогнем……
Вместо думи на съчувствие и подкрепа се лееше поток от обвинения и оскърбления.
Жената станала неволен свидетел на свадата не се сдържа и като почна…..
– Не ви ли е срам, да се нахвърляте така върху нея. Та тя е мълчала и не е казала, за да не ви притеснява. Знаела е, че всеки от вас си има достатъчно грижи и не е искала да добавя допълнителен товар в живота ви. Погрижете се за нея, успокойте я! Та тя ви е майка.
Някакво чувство на вина мина през лицата на хората. Говора им стана тих, спокоен, излъчващ мир и любов.
Жената ги гледаше, а потока от мисли пое в ново русло: „Нима човек, когато се чувствува виновен и гузен, трябва да се нахвърля върху другите с обвинения? Това ли е защитата им?….Хубаво е, че хората се осъзнават и намират правилния път“.

Да си касиер днес съвсем не е лесно. Не става дума за хора, които работят в банката, а за тези, които вземат пари за това, което сте закупили, а в замяна ви дават касова бележка.
Всякакви инциденти могат да ви се случат в тази професия. Например, пред мен негодува и мърмори възрастна жена“: „Какви са тези цени? На етикета в залата е написана една, а вие ми отчитате на апарата друга?“
Какво можеш да направиш във случая освен вежливо да се усмихнеш и да прибавиш: „Ще повикам сътрудник от отдела и той ще ви помогне“.
Жената сърдито ви изглежда и продължава да мърмори: „Ако имаше здрава ръка, нямаше така да се подигравате със възрастните хора“.
Приближава се мъж и пита: „Работите ли“? Иска ви се да му изкрещите: „Сляп ли сте? Касата свети и не е затворена“. Но вместо това приветливо му се усмихвате и казвате: „Да, разбира се. Моля заповядайте“. Човека се суети и не знае какво да прави. Вътрешно кипите: „Хайде какво чакате, слагайте всичко на лентата“! Но всичко това остава само в главата ви, а на глас спокойно казвате: „Сложете покупките си на лентата, моля“.
Е, понякога можеш да попаднеш и на истерични клиенти. „По внимателно към тази чанта, за подарък се купува“. И вместо да спретнеш набързо един скандал, усмихваш се и спокойно отговаряш.
Купувач е получил фиш за участие в лотария, той ви пита: „Кога ще се разиграе лотарията“? Вас ви чака опашка обяснявате му учтиво, че в бланката е описано всичко, но той продължава да пита, дали трябва да я попълни сега, къде да я предаде и така до безкрайност. Идва ви да извикате, че ако за всяка акция трябва да давате обяснение, езикът ви ще хване мазол, но вие се усмихвате и пак се усмихвате.
При такова напрежение нервите не издържат цял ден. Веднъж, когато мъжът ми ме целуна, както обикновено преди да отиде на работа, вместо „приятна работа“ изтърсих „Благодаря за покупката, пак заповядайте при нас“. След това съпруга ми цели две недели ме гледаше намръщено с мисълта: „Ти със всеки купувач ли се целуваш“?
Хора, това е доста натоварена психически професия, за това ви моля, когато сте от обратната страна като купувач, не ставайте животни.