Архив на категория: разказ

Всичко започва оттук

Обвиняват ни, че пишем неграмотно, бе да питат: „Защо….”? А понякога нещата започват така……

След като есента успя да изтласка лятото, което не желаеше да си отиде, извади боичките си и започна вдъхновено да разкрасява всичко наоколо. Идеята ѝ бе да смени всички цветове. Само така можеше да покаже, че сега тя е господарката. Изглежда жълтото, червеното и кафявото бяха любимите ѝ цветове. Листата недоволни от новата си премяна бавно падаха, покривайки земята  с тъжен и недоволен килим.

Миналогодишните първолаци, източили се малко това лято, за втори път прекрачиха училищния праг. Очакване и страх, нетърпение и нежелание, устрем и апатия се блъскаха в главичките на малчуганите. Децата не знаеха с какво ще ги изненада предстоящата учебна година.

Учителят, леко приведен от бурите през изминалите години, с благ глас прикани и поведе децата към стаята. Старите чинове с изтъркани от седене седалки и надупчената, като от шрапнели, черна дъска срещнаха спокойно порасналите деца.

Отново е час по български език. Децата шумно разгърнаха тетрадките и въоръжени с разноцветни химикали очакваха следващите напътствия на учителя. Днес той беше решил да разбере, до колко децата  могат да пишат вярно. Предстоеше диктовка.

Тежка въздишка се изтръгна от нечии гърди.

Мъжът започна бавно да диктува, като по няколко пъти повтаряше фразите, както и някои думи недочути от питомците му. Стиснали устни с химикали в ръка, децата се опитваха да наредят непокорните букви върху редовете.

На първата маса седеше дребно къдрокосо момиченце. Буйните му кичури своеволно заемаха невероятни положения, защото малката детска ръка ги разбъркваше непрекъснато. Изглежда, детето се затрудняваше сериозно. За някои думи се двоумеше, защото не знаеше точно как да ги напише, но словосъчетанието „Съветски съюз”, срещащо се толкова често в текста, го хвърляше в ужас. Реши да го напише така, както го чува, но веднъж му се струваше, че учителят казва „съветски”, а в друг „съвецки”.  Детето  бе напълно объркано. Накрая реши една част от трудното словосъчетание да напише със „ц”, а другата с „тс”.

Диктовката свърши. Децата облекчено въздъхнаха. Учителят ги посъветва преди да предадат работите си внимателно да поправят допуснатите грешки. Несигурност и страх обгърна къдрокосото дете. То реши да остави нещата така, както са си, пък каквото ще да става. Плахо подаде тетрадката и се сви на мястото си.

На другия ден, застанал пред децата, учителят държеше купчината детски тетрадки. Децата с трепет очакваха резултатите. Всяко получи своята тетрадка и я разгърна разтреперано.

Малкото къдрокосо момиченце отвори тетрадката си и замря. Червеният химикал не беше пощадил думите и от тях се лееше кръв.. Цялата страница беше същинска касапница. Най-отдолу извила грациозно шия се усмихваше заплашително нежелана двойка.

Не може да се каже, че детето бе изненадано, но се надяваше на някакво чудо.  То загърби страха си и философски заключи: „И двойките са за учениците. Ако не  бяха нужни, не биха ги измислили?”

Какво е това, примирение или безразличие? Липсата на характер или неумение да се помогне навреме?

И като си помисли само, че всичко започва оттук, от училищната скамейка……

Цената на знанието

При един мъдрец дошъл неговият ученик и попитал:
– Аз имам същите очи като теб, а защо не забелязвам това, което виждаш ти?
Мъдрецът влязъл в стаята и след известно време се върнал с древен ръкопис на непознат за ученика език. Разгърнал го и попитал:
– Какво виждаш?
Ученикът искайки да скрие невежеството си казал:
– В този ръкопис виждам вековна мъдрост.
Тогава старецът казал:
– В действителност, това са бележки на гръцки търговец. Аз зная и виждам това, защото веднъж не се уплаших да призная, че нищо не разбирам от това. След което научих този език.

Притча за лъжата

Завършвайки службата, свещеникът обявил:
– Следващата неделя ще говоря за лъжата. За да ви е по-лесно да разберете за какво става дума, като си отидете в къщи прочетете 17 глава от Евангелието на Марко.
На следващата неделя преди да започне проповедта си свещеникът помолил:
– Моля всеки, който е прочел 17 глава от Евангелието на Марко, да си вдигне ръката.
Почти всички присъстващи вдигнали ръка.
– Именно със вас искам да си поговоря за лъжата, – казал свещеникът. – В Евангелието на Марко няма 17 глава.

Огледалото на света и закона за отражението

Отдавна много отдавна било създадено магическо огледало, в което се отразявал целия свят. Когато човек погледнел в него виждал, че е добър, познат на всички и свързан здраво с тях. Огледалото дълго време се съхранявало на земята и помагало на хората да стават по-чисти, по-добри и по-щастливи. Единственото, което трябвало да помнят, че са част от едно цяло.
Нямало тогава войни, нито раздори, нямало противоречия. Нима такива хора могат да застанат един срещу друг?
Всички живеели като приятели, защото отразявали огледалото. Чувало се само „здравей“, „благодаря“, „бъди здрав“. „всичко добро“….
Но веднъж огледалото се разбило. Никой не помни как точно е станало. Просто се пръснало на милиони малки частици по целия свят. Всяко едно от тях отразявало само част от цялото.
И хората се пръснали. Станали по-мнителни. Започнали да се смятат за по-добри от другите. Карали се и се противопоставяли един на друг. Подбуждали войни, за да заемат повече място под слънцето.
Една малка част от тях се обявили за богове, а останалите обявили за нисши и недостойни. Пожелавали си зло един на друг.
Те не разбирали, че огледалото се е разбило, но закона на отражението действа по същия начин. А той казва, че каквото кажеш на някого то се връща върху теб и ти влияе.
Хубавото е, че тези думи не се сбъдвали буквално, в противен случай човечеството за една седмица щяло да изчезне. Но те съдържали смъртоносна отрова и от тях добро не се очаквало. Отровните стрели летели на всички страни и поразявали всеки, попаднал под тях.
Тогава какво да правим?
Вместо да допускате отровата да попива във вас, помислете си нещо хубаво, а на този, който вие нагрубил или обидил, пожелайте успех.

Петте лекарства

Много отдавна в един търговски град живял чиновник. Веднъж, когато бил на пазара, към него се приближил един просяк. Той го нагрубил, изплюл се в лицето му и избягал.

Чиновникът не можел да понесе позора и заболял. Щял да умре, но приятелите му повикали лекар, който се славел с изцеление на душевни рани. Той дал на болния пет лекарства и му казал, всяка нощ, когато се събужда в определен час, да изпива едно от тях.

Настъпила първата нощ и чиновникът изпил първото лекарство. Сънувал, че е отново на площада и същият скитника се изплюва в лицето му. Чувствайки унижение и срам, болният започнал да вика и се събудил.

На следващата вечер той взел второто лекарство и отново видял този сън, но вместо позор той усетил смразяващ страх.

Същият сън му се присънил и на третата нощ. Позора и страха били заменени с голяма мъка. Болният бил изненадан, но решил да следва указанията на лекаря и на следващата нощ изпил и четвъртото лекарство. Разбира се, чиновникът видял пак същият сън, но той не бил така мъчителен, както предишните нощи. Сега почувствал само лека изненада.

На петата нощ чиновникът неочаквано изпитал радост. Не знаел какво да мисли. Станал от кревата и отишъл при лекаря за нови съвети и лекарства.

– Какво почувства след като изпи отварите ми? – попитал лекарят.

– Всяка нощ ми се присънваше един и същи сън. Бях на пазара и същият скитник се изплюваше в лицето ми, но всяка нощ този сън извикваше ново чувство в мен. Така аз изпитах позор, страх, мъка, изненада, а в последната нощ усетих радост и я изпитвам и сега. Много съм объркан и не знам какво точно трябва да чувствам наистина?

Когато лекарят изслушал пациента се засмял и казал:

– Няма значение какво се е случило с теб. Ти можеш да се да се отнесеш към случилото се, както решиш сам. От теб зависи дали да се огорчиш или ще се радваш. Що се отнася до това, да ти плюят в лицето, бих казал, че мъдрия човек не би му обърнал голямо внимание, тъй като този, който те обижда по този начин, не е на себе си. Да плюят върху теб, е все едно вятъра да ти напълно очите с прах, а нима ще се огорчиш от вятъра?