На връщане минавайки през града, войници хванаха няколко хора и ги отведоха. По-късно ги подложиха на подробен разпит. Най-напред доведоха един добре охранен човек. Той беше набит, с бузи, висящи като на хамстер. Човекът изохка, когато един от войниците го издърпа напред, за да го претърси.
Генералът смръщил вежди, строго се обърна към арестувания:
– Защо няма в града деца?
– Господине, всички измряха, – изстена запитаният, – Епидемии и глад….
– О, я стига! Чак толкова лошо не е било! – обърна се генералът към него. – Като те гледам, ти все още си имаш голям корем. Защо всички деца са мъртви?
След като не отговори близкостоящият войник го удари през лицето…….
– Ти си бил отговорник по социалните грижи…
Отговорникът сведе глава.
– Ние, в подобни ситуации, даваме първо на децата да ядат. Те са бъдещето. Който пренебрегва децата, не заслужава да има бъдеще.
Отговорникът по социалните въпроси запелтечи:
– Не ме разбирайте погрешно. Ние се погрижихме за децата. Разбира се, че го направихме. Родителите получиха за всяко дете по една специална дажба.
– А тези специални дажби стигнаха ли до целта си? Или родителите са изяли това, което се е полагало на децата им? Отговори!
– Господине, аз …… аз не знам.
– Ти не знаеш? Ние намерихме цяла купчина от оглозгани детски кости в кухнята. Можеш ли да ми кажеш откъде са тези кокали?
Отговорникът наведе още повече глава.
– Кажи, да не би вие да сте изяли собствените си деца?
– Вие не знаете какво значи глад, – промърмори мъжът. – Когато червата ти започнат да къркорят, етиката и красотата стават лукс.
– Етика и красота? Та вие сте по-лоши и от животните, – разкрещя се генералът. – Махнете го от очите ми, преди да съм го разкъсал.

Тя се комплексираше от своята външност, дори повече от пропуските си в образованието.
– Как така, – питаше тя един технически образован неин познат, –  желязото е по-тежко от водата, а корабите не потъват?
– Всичко е много просто, – казал той, – Но това сте го учили по физика в училище?
– Не си спомням,
– Добре… В древността е живял учен на име Архимед. Той открил закон, според който, на тяло потопено във вода действа подемна сила, равна на масата на изместената вода…
– Не разбирам, – измъчено го погледна в очите.
– Ами…., – замисли се той, – вие сядате във вана пълна с вода. Какво ще стане? Водата ще бъде изместена и ще се разлее на пода… Защо водата се излива?
– Може би защото имам голямо дупе, – започна да се досещат и като че ли да разбира закона на древния учен.
Такова удивително момиче, може да ти предложи какви ли не изненади.

Музикантите заеха местата си. Носеха флейти, цимбали, тамбури и тимпани. Между тях имаше и една арфа. Диригентът вдигна палката и всичко замря.
Прозвуча тиха и нежна мелодия. Тя бе плавна и лека като перушинка. Подчерта се от басов глас.
Ударните инструменти наложиха ритъм и приканиха към танц. Караха пръстите на краката да се движат. Последваха пет тона като въпрос, на който нисък глас даде отговор.
Два гласа, като че ли се защитаваха един от друг, сблъскваха се в дисонанс и отново се разделяха.
Русокос мъж, пеещ соловата партия, имаше широки рамене и разкошен баритон. Гласът му докосваше всяко сърце, разтапяше и камъка.
Хорът пригласяше в унисон, завършвайки в ликуваща каденца.
Когато замря и последния звук, слушателите бурно аплодираха на крака.

През гората се промъкваха десетина мъже. Двама от тях носеха големи лъкове. Държаха опънати тетивата с отдавна приготвена стрела за стрелба. Петима от тях носеха само тояги и камъни, а останалите копия. Само един носеше кама.
– Тук би трябвало да е, съвсем наблизо, – шепнеше възбудено един от мъжете и сочеше пресните изпражнения. –  Може би седи там в храсталака.
Започнаха да хвърлят камъни към гъсталака и да удрят с тоягите си по стволовете на дърветата, но нищо не помръдна.
– Я погледни! – подкани един от групата мъжът с камата. – Но бъди внимателен!
Мъжът бавно запристъпва към храстите. Разтвори ги.
– Тук няма нищо, – промърмори той.
Изведнъж се разнесе страшен рев. Три крачки на дясно от него се появи лъвска глава. Той изкрещя, искаше да побегне, но се препъна и падна. Лъвът се надигна от мястото си и напрегна мускули.
С един скок мъжът с камата се намери между падналия и лъва, и зачака. Животното тръсна глава, а опашката му заудря земата. Започна да рови земята с лапи. Лъвът скочи, удари се толкова силно в камата на нападателя, че я изтръгна от ръката му. Животното имаше дълбока рана на гърдите си, но все още беше жизнено.
Земята се тресеше, докато той ревеше и се мяташе. Мъжът измъкна нож от колана си. Нападна го и  удари два пъти в гръкляна и ребрата. Една стрела изфуча и се заби в лъвското тяло. Животното изръмжа от болка и удари мъжа пред себе си с лапа. Повали го на земята и падна върху него.
Ловците хванаха безжизнения лъв за гривата и го отместиха. Човекът под него беше със силно извит крак на страна и лежеше в локва кръв. Той отвори бавно очи и изстена:
– Помогнете ми да стана.
Подкрепиха го и той се изправи. Очите му се изцъклиха и загуби съзнание. Мъжете сглобиха носилка от клони и пръчки и го изнесоха от гората.
Два дена лежа, бълнувайки в треска. Мускулите на хълбока му бяха разкъсани, а сухожилията разтегнати. Въпреки предупрежденията на лекаря, бързо се изправи и куцукайки се придвижваше навън.

Той гледаше майка си така, сякаш я виждаше за първи път. Косата й бе посивяла и освен малките къдрици на челото, се спускаше право на раменете й. Очите й бяха пъстри, а кожата бяла и прозрачна. Когато се усмихваше, в края на очите й се образуваше фина мрежа от бръчици.
– Ние израснахме заедно, – каза тя. – И двамата бяхме бедни, когато се оженихме. Той беше най-обикновен слуга. Проби си път нагоре и стана офицер. След това стана губернатор. Смятах, че няма да продължи по-нататък, но голямото му желание за власт не го остави на мира. Пропит от амбиция се изкачи още по-нагоре.
Младежът отметна глава и каза:
– Имал е умна жена. За това мисля, че си останала единствена за него. Щом е така мислиш ли, че трябва да си завъдя харем?
– Какво би загубил, ако имаш харем вместо една единствена жена, която изпълва сърцето ти? – запита го тя.
Той се засмя гръмогласно:
– Знам какво искаш да чуеш. Само неповторимото е ценно. Една дълбока връзка е възможна само с един единствен партньор. И само това прави щастието трайно.
Тя го погледна и каза:
– Говориш мъдро….
– Знаеш ли майко, това е като наличието на много богове.. Бих предпочел да се кланям на един единствен Бог. Ще се опра на него и ще му подаря сърцето си. Помисли си, как бих могъл да обичам хиляди богове?
– Искаш да кажеш, че връзката с една жена, ако тя е истинска, е едно голямото приключение. Заедно израствате, но личността се запазва. Една такава жена би ти помогнала да намериш себе си и да се развиеш. Ако се впуснеш във връзки с много жени, ще се разпокъсаш и ще се разнищиш. Да, количеството на любовта не е еднакво с качеството й. Повърхностните връзки ограбват дълбочината на чувствата.
Той се засмя:
– Майко, ти си прекрасна. Можеш да внушаваш мисли в главата на един мъж и да слагаш думи в устата му, които той би сметнал за свои..
Тя навъси чело и каза:
– Сине мой, твърде хитър си, за да се поддадеш на женски трикове. Дори аз бях прозрачна за теб. Но сега ми отговори! Искаш ли връзка, която да се задълбочава с времето? Искаш ли да израстваш с жена си? Искаш ли да й подариш сърцето си и да й бъдеш верен?
След кратка пауза той кимна.