Това е комплекс от прости упражнения, които помагат за подобряването на паметта, Увеличава капацитета на мозъка ни във всяка работа независимо от възрастта.

Нейробиката може да се смята за аеробика на човешкия мозък. Самата дума се състои от думата „неврон” и „аеробика”, с други думи аеробика на невроните.

Как се е появила нейробиката?

Много от вас са чували, че нервните клетки не се възтановяват, но през 1998г. група американски учени чрез експеримент са доказали, че възрастните могат да имат нови нервни клетки. клетки, Те установили, че причината за намаляването на нашите умствени способности с възрастта не е отмирането на нервните клетки. Броят им намалява поради, изчерпване на дендритни процеси на нервните клетки, чрез които се предават импулси от един неврон на друг. Ако дендритите не се стимулират периодически, те атрофират и губят способността си да предават импулси.

До 1998г. се е смятало, че само на децата растат нови дендрити. Но изследванията на учените доказали, че при възрастните хора невроните са способни да пораждат дендрити, за да се компенсира загубата на старите.

Същността на нейробиката

Упражненията  при тази методика са насочени към широко използване на петте човешки сетива. Освен това, те се използват по необичаен начин и в необичайни комбинации. Това помага на мозъка да създаде много нови асоциативни връзки между различните видове информация.

Когато усещанията на човека се комбинират в необичайни комбинации, мозъкът му започва да произвежда нейротропин. Това вещество води до образуването на нови нервни клетки. Освен това, почти два пъти се увеличава броя на дендритите.

За това всеки ден е необходимо да се сменят рутините и шаблоните действия с нови и   непривични, които ще задействат няколко сетива.

Привичката изсушава мозъкът ни. За продуктивната му работа са необходими нови впечатления. Нейробиката изменя привичния стил на живота и ни обогатява с нови впечатления.

Нивото на морал в хората зависи от това колко доброта или егоизъм  е заложено в тях. Нашият вътрешен мир остава неизчерпаем до тогава докато душата е пълна със състрадание и грижа за другите. Никаква власт, богатство или слава не могат да заменят доброто сърце.

У егоиста, даже ако той смята, че целия свят е в неговите ръце, никога няма да бъде душевно богат. Неговият вътрешен мир ще бъде беден. С други думи егоизма генерира духовна ограниченост.

Ако търсим обяснения за това защо някои хора са надарени с искреност и широка  душата, а други – не, в съответствие с  характера, пола и образованието, то до нищо няма да се доберем.

Китайска поговорка гласи, че на щедрите сърца е свойствена добротата, а на духовно ограничения човек егоизма.

Да бъдеш благосклонен, това означава да даваш, да прощаваш, да се грижиш за другите,  да се радваш на щастието на другите.

Добрите хора, въпреки всички трудности и препятствия, се стреми да помагат на другите, в резултат на това вътрешното им пространство се разширява до невероятни размери.

Егоизмът се изразява в получаване на нещо насила, измама, нанасяне щетите на обществото, безсрамно контактуване с други хора, с цел да се обогатят и по този начин да удовлетворят своите нужди. Егоистите изпитват удоволствие при вида на страданието на другите.

Когато другите са щастливи и богати, егоиста ходи депресиран, не може да спи, губи апетит. За да не загубят изгодата, егоистите пред нищо не се спират. Само материалната печалба, даже незначителна, им носи радост, а когато губят се отчайват. Егоиста мисли само за себе си.

Една стара китайска поговорка казва: „Отстъпи крачка назад и ще ти се отворят неограничени простори”.

Спокойно мога да кажа, че добротата е рай за душата, а егоизма-ад. Кое от двете направления ще изберете, решете сами.

Веднъж при Марк Твен дошъл юноша. Той се оплакал от баща си:

– Не го разбирам,  той е изостанал от живота, няма никаква представа за съвременните идеи.

Марк Твен му казал:

– Мой млади приятелю, напълно ви разбирам. Когато бях на седемнадесет години, моят баща също беше твърде изостанал. След десет години той се понаучи малко, нали възрастните хора се развиват бавно, така че аз бях в състояние да беседвам с него. А сега, когато съм на 37 години, винаги се обръщам за съвет към старият си баща. по сериозните житейски въпроси. Виж как хората само се променят.

Тогава юношата разбрал, че не баща му трябва да се промени, а той самият.

Един собственик на къща бил много шокиран, когато получил сметка от 100 долара за поправка на течащо кранче.

Когато помолил да му бъде обяснена причината за тази голяма сметка, водопроводчика казал:

– Затягането на муфата ви струва 5 долара. А знанието за това коя муфа да се затегне ви струва 95 долара.

При нас е прието, че когато разговаряш с човек трябва да го гледаш в очите. Това е признак на доверие и искреност.

Ако разговаряте с японец ще забележите, че той избягва погледа ви. Не си мислете, че те са разсеяни, несериозни и неискрени. При тях това е израз на учтивост.

По-възрастните хора или тези с по-високо обществено положение в Япония се смятат за „човек над очите на другия”. По тази причина японците смятат, че е невъзпитано да погледнат в очите, по-издигнат от тях човек.

Освен това те вярват, че отклоняването на погледа при разговор, би представило говорещия като по-сърдечен и искрен. Така отсрещният би могъл да слуша по-внимателно, това което му се казва.

В наши дни родителите и учителите в Япония учат децата, колко е важно да се установи зрителен контакт при разговор с чужденци.