Работникът Филип Гонзалес в един злополучен ден по време на работа получил травма, станал инвалид и изпаднал в депресия. Негов познат го посъветвал да си вземе куче за другар.
В приюта Джина първа приближила и през решетката лизнала ръката на Филип. Гонзалес не харесал страното рошаво куче, но приятелят му го помолил да я изведе от клетката и да се разходи малко с нея. След кратката разходка Филип безропотно попълнил всички необходими документи, за да я отведе у дома.
Така започнал веселият им живот. Джина още от първият ден в новия дом започнала да намира бездомни, безпомощни и болни котки.
Кучето откривало ранени котки, които не можели да се движат и ги влачело при стопанина си. Такива намирало и изваждало дори и от водосточните тръби. Веднъж с изранени лапи до кръв, извадило от кутия с натрошено стъкло изтощено котенце.
Така Филип трябвало да храни и да приютява при добри хора котките, които Джина спасявала. За 7 години кучето помогнало на повече от триста котки.

Корекцията на поведението на човека с помощта на кодирана реч със специален алгоритъм едва ли е нещо ново. Но когато е превърнат в шум, в който не може да се различи някакво речево съобщение, дори да се установи наличието му, трябва сериозно да се замислим.
Особеното е, че този шум не предизвиква раздразнение при хората и те не осъзнават, че той съдържа някаква информация. Понякога това въздействие се повтаря по няколко пъти  през деня.
Няколко дни по-късно човек започва да регулира поведението си въз основа на предложената кодирана формула, мислейки, че той взема решенията си самостоятелно.
Що се отнася до избора на електронно устройство за най-ефективното прилагане на контрола върху поведението на човека, трудно е да се намери по-подходящ инструмент от мобилния телефон. Особено модерните смартфони, които са с вградени функции като Bluetooth, Wi-Fi, полифонични мелодии, които могат да повлияят на човешкия мозък. Дори главата в непосредствена близост до мобилния телефон възприема директно вибрациите му.
Как става това „налагане“?
Човек говори по мобилният си телефон. В разговора той прихваща „лъжлива“ станция на оператора. Този шум се възприема като шум от мобилни комуникации. Така хората получават специално кодирана инструкция, която въздейства на съзнанието им.
Фалшивата станция на GSM е практически невъзможно да се открие без специално оборудване, особено ако тя е инсталирана на конвенционални автомобили.
Така, след няколко дни специалното кодирано съзнание на човека изпълнява инструкции, които са били вложени в главата му. Фактически човек се превръща в зомби.
Това е и разрешението на загадката свързана с крупен бизнесмен, който опустошава собствената си фирма, за издигането на която е работил редица години. Преди да подпише споразумението и да съгласува бъдещия проект, той е говорил по мобилният си телефон, чрез който конкуренцията е повлияла върху мозъка му.
Колкото и страшно да звучи това не е фантастика, а реалност.

Холандия е известна със своите „по-свободни“ нрави, но наскоро тя отново шокира световната общественост.
В едно от холандските училища учител включил в предмета по естествознание и обяснението за сватба. В първата тържествена церемония за бракосъчетание участвали шестгодишните  Матиас ван дер Лиден и Марлен Кох.
Според преподавателят Хени де Вала, децата трябва да се приучват към традициония брак. И тъй като процедурата била фиктивна, момчето вместо „Съгласен съм да я взема за своя жена“ казал: „Искам тя да бъде най-добрият ми приятел“. Всичко било оформено като истинско.
Младоженецът е  бил облечен в елегантен костюм, а булката в бяла рокля. След церемония, проведена в общината, се състоял прием за гостите и съучениците на „младоженците“, който похапнали от тортата и пийнали лимонада.

Съвременното общество непрекъснато учи младите хора да мислят, че основното нещо, което те трябва да искат в семейните отношения е щастието. Встъпвайки в брак, всеки очаква, партньорът  да му донесе щастие. Когато това не се случи, появяват се разочарования и неудовлетвореност, които със времето нарастват.
Каква изненада, кутията с подаръците се оказва празна. Никой не ни е предупредил, че можем да вземем това, което сами сме сложили в нея.
Оказва се, че вместо въпросите кой и как обича, разглеждаме „тривиални“ проблеми, като „Какво ще ядем?“, „Къде ще живеем?“, дори „Ще имаме ли достатъчно пари, за да възпитаме децата си?“.
Това съвсем не прилича на картина, изразяваща романтично щастие.
Разочарованията прерастват във взаимни обвинения и кавги. И ако се появи дете, живота просто става непоносим. Грижите на жените преминава към новороденото. Тя вече не отделя  на мъжа си „достатъчно внимание“. Тогава защо той трябва да живее с нея? Къде е обещаното щастие?
Жените  често не са в състояние да понесат отсъствието на разбиране и съчувствие. Как може да се живее с такъв егоист? Последвалите упреци и опити за „превъзпитание“, често завършват с развод. Мили, дами! Надеждата, че вашият мъж ще разбере вашите чувства е така безпочвена, както очакването му, че ще седите с него на брега на реката с въдица в ръка, в тишина и уединение.
Обикновено се ръководим от постоянно растящото желание да получим „щастие“ в своя живот, в това число и от партньора си. Силата на нашето разочарование винаги е равна на размера на очакванията ни.
Не винаги е било така. В традиционото общество всеки от младите хора е знаел какви са неговите отговорности, един пред друг и пред обществото. Успешният брак се е определял от степента на изпълнение на тези задължения. Да направиш своя партньор щастлив не влизало в списъка на семейните задължения. За това разводите и безбрачието са били много редки.

Любовта и щастието се градят върху отдаване, а не консумиране.