Един производител на космическа  техника, решил да изкаже благодарност на всеки свой служител на Коледа и им подарил по една пуйка. До тук добре.
Някои служители забелязали, че техните пуйки са по малки от тези на колегите им. Скоро до ръководството достигнали оплаквания, тъй като всеки получил по-малка пуйка смятал, че е наказан за лошо изпълнена работа.
На следващата година поръчката към доставчика на коледни пуйки била коригирана – всички пуйки трябвало да имат еднаква големина.
Доставчикът отговорил, че Бог не е създал всички пуйки еднакви и доставката на пуйки с еднаква големина и тегло е невъзможна. За да успокои служителите си, ръководството прикрепило бележка към всеки подарък, на която пишело: „Теглото на вашата пуйка не е задължително да отразява изпълнението на работата ви през последната година“.
Оплакванията продължили и положението се утежнило. Някои от служителите заявили, че искат сами да си избират пуйката, а други искали кошница с плодове.
Годишната програма за пуйките се сгромолясала. Някои служители били толкова разочаровани, че разменяли пуйките си с инструменти на компанията и ги изнасяли тайно покрай охраната.

Да сте забелязали човек, на когото са издигнали паметник за това, че е получавал в живота?
Паметници са издигнали на тези, които са направили много за другите, дали са всичко от себе си, понякога дори и живота си.
Най-влиятелните и успели хора винаги търсят начин да направят нещо добро. Често можеш да ги чуеш да казват: „Какво мога да направя за вас“?
Те се занимават с благотворителност, помагат на децата, възрастните, младите…..Списъкът е доста дълъг.
Когато откликнете на нуждите и интересите на хората, ставате притегателен център за тях. Именно тогава може да им повлияете, да ги промените към добро.
Човек откликва на повик само ако сте отговорили на нуждата му. Рекламата, лекцията, проповедта едва ли биха повлияли така силно, както конкретната помощ необходима за момента.

През 30-те години на миналия век, Джозеф Фиглок, жител на Детройт, си вървял по улицата. Изведнъж от прозореца на многоетажно жилище върху главата на Джозеф паднало едногодишно дете. Участниците в инцидента се отървали с лека уплаха.
По-късно се изяснило, че млада и безгрижна майка, просто е забравила да затвори прозореца, а любопитното й чедо се качило на перваза на прозореца. И вместо при падането детето да умре, попада в ръцете на объркания си неволен спасител.
Ще си кажете поредното чудо. Но какво ще кажете за това, което се е случило година след това?
Джозеф вървял по улицата и изведнъж от многоетажното жилище на главата му паднало същото дете.
Оказало се, че Джозеф сам е поставял тези бракувани прозорци, които не се затваряли добре, за което бил наказан.
За да не изкушава съдбата той започнал да минава от другата страна на улицата. Минали години. Но както казват, от съдбата си не можеш да избягаш.
Минавайки по познатата улицата от същия прозорец на глават му паднала девойка, която се оказала падналото дете на главата му преди 15 години.
Скоро след това Джозеф се оженил за момичето и от тогава не поставял вече прозорци, но с овладяване на технологиите свързани с професията си не се разделил. Това се оказало много удобно след брака му, защото се занимавал с това, още дълго време.